Въпроси към адвокати!

Здравейте, за първи път пиша.Ситуацията е следната-напуснах бащата, когато бях във втория месец, 10 дни преди сватбата, той каза, че няма да признае детето и дори искаше да го махам щом си тръгвам.На 11.05. ми е термина.За това време съм го чувала 1 път и въобще не съм го виждала.Ще запиша детето с моите презиме и фамилия/днес ходих в родилния и ми обясниха процедурата-все едно ми е брат, с декларация от баща ми/, но как да предотвратя бъдещо желание на бащата да го припознае?Аз не искам той въобще да го припознава, защото ще използва детето срещу мен.Дали има вариант баща ми да го осинови, но в такъв случай аз ще вземам ли болнични и майчински и по принцип това с осиновяването го мисля като краен вариант?Или пък да му стане баща ми попечител?Моля за съвет.И до колко време бащата може да го припознае и кога аз ще бъда уведомена за това?Надявам се, че се изразих долу-горе ясно

През ноември 2005 г. след дълъг психически тормоз към мен и родителите ми и криене на документи, вкл.и акта за граждански брак и т.н., подадох молба за развод по вина на съпруга ми, тъй като той отказа да ми даде развод по взаимно съгласие . Преминахме през делата, дъщеря ми (11г.) беше изслушана в съда в присъствието на социлен работник. Детето беше разказало на съда за лошото отношение на баща си и към нея и към мен. Бяха изслушани по един свидетел на страна. Свидетелката на съпруга ми не можа да каже нищо лошо за мен, само се опита да изтъкне добро поведение от страна на мъжа ми. В крайна сметка решение излезе през месец октомври 2006 година изцяло в моя полза по изключителната вина на мъжа ми. След протакане подписа от негова старана на решението, той го обжалва само в частта му относно вината с втори адвокат, за който нямаше представено пълномощно. Съдията излезе с определение да се заплати по сметка на СРС и да се преподпише жалбата. През това време пуснах две молби до СРС да ми бъде издаден заверен препис на решението, но те останаха без уважение.  През декември 2005 година аз напуснах семейното жилище заедно с дъщеря си и отидохме да живеем при майка ми (баща ми почина август 2005) и брат ми, който има четиричленно семейство. Напуснах го, защото го заварих там с друга жена за която детето ми разказваше, че го чува да говори с нея по GSM-а. Семейното жилище е отдадено под наем на мое име като служител в държавно ведомство. В края на лятото беше сменил ключалката и ние с детето не можахме да влезем да си вземем някои от личните вещи, които са там. До ден днешен аз плащам наем за него, а съпругът ми живее в апартамента. Разбира се исках много пъти да се откажа от апартамента, но всичките ми близки ме разубеждават (за да мога осигуря нормална среда за детето като всичко приключи). Наистина дъщеря ми мечтае за своя стая и я рисува даже, поради което все още не съм се отказала. Баща й не я търси, не и се обажда дори по телефона. Последно я потърси за Коледа - видяха се за 1 час. Не съм забранила да се вижда с нея - напротив мисля, че за детето ще бъде по-добре, но той не я търси. Издръжка също не й плаща, всъщност излиза, че аз му плащам на него (за наема). А иначе в решението пише, че трябва да напусне жилището веднага и да плати издръжка от ноември 2005 г., което е много хубаво. Не съм предявявала претенции по време на делата нито за колата, нито други движими имущества. Исках просто да приключи всичко по- бързо и ние с детето да се успокоим и да се опитаме да си устроим живота отново - двете. Делото на втора инстанция беше сега в началото на април, но след представяне на болничен лист го отложиха за октомври. Разбирате ли тогава сатават почти две години водене на дела, а преди това? Имам чувството, че това край няма. В крайна сметка какво излиза -  била съм разведена, ама с какъв документ мога да докажа това при нужда? Докога  ще плащам вместо него и ще го издържам?
Кога той ще поеме отговорността си? В тази връзка въпросите ми са има ли такъв документ, удостоверяващ влязъл в сила развод без да е приключило делото на втора инстанция? До кога може да се отлага дело с болничен? И мога ли да получавам издръжка по някакъв начин? Адвокатът, който наех отговаря на моите въпроси уклончиво и неубедително. За привременни мерки каза, че не ми препоръчвал, защото можели и да ми навредят. Не разбарх как. Съжалявам, може би е неетично да търся отгтоворите от други адвокати при положение, че съм му платила на него, но нез нам какво друго да направя.