Истанбул 9

По джапанки ама на Златния рог!

Разгледах разписанията на фериботните линии.Но все пак да попитам.До Кадъкьой по вода може да се отиде и от Кабаташ и от Еминюню,ако правилно съм разбрала.Различни са фирмите.Препоръчайте ми коя от фирмите да ползвам. От Еминню е първо до гарата Хайдар и след това Кадъкой.Поправете ме ако греша.

Фирмите нямат особена разлика, цената на билетите е еднаква 
Зависи каква ти е програмата и от къде ти е по-удобно - Еминьоню или Кабаташ 
Хайдарпаша и Кадъкьой са на 5-10 минути пешеходно разстояние.

Ето ме пак
Втори ден – неделя. Първоначалният план беше изпълнен на 100%, само дето Чамлъджа беше леко претупан, но нали и без това пак ще се ходи.

И... В 7:00 бърза закуска с чай и кафе, хубава беше закуската, съвсем нормална за хотел 2* . Влак до Сиркеджи, трамвай до Кабаташ и оттам на Долмабахче. Няма такова стълпотворение от хора, просто НЯ-МА!!! Лелеее, чак не можеш да си представиш как тези всички хора изобщо ще успеят да влязат в двореца. Като видяхме за какво става въпрос, направо чак се стреснахме, къде сме виждали такова чудо, че то едно време по митингите на БКП нямаше толкоз народ, колкото пред този дворец. Плитък ми е мозъка да пресметне дори приблизителните приходи само за този ден. Едва ли се разбира от тази снимка откъде почва дебелата опашка, това е пред портите на двора, а не на двореца, стотици, стотици бяха...

Почти бях сигурна, че нямаме шанс, но не мислех лесно да се отказвам. Говоря от ед. число, защото ако зависеше от моята приятелка, едва ли щяхме да успеем, просто е по-примерна, душичка е тя. Но аз, силно подкована с информация от всички вас, за което съм безкрайно благодарна и впечатлена от един пост на съфорумка, която знам, че се шегуваше, но аз точно така направих. Просто отидох и купих билети, ей така, изпреварвайки всички тези стотици хора. Никак обаче не се гордея с това, просто друг шанс за влизане нямахме. Не знам дали заради велосипедната обиколка или в неделя винаги е така, но там имаше много, много хора и ние нямаше да можем влезем по „легалния” начин.

Вече на входа на самия дворец  друг късмет извадихме. Дали минаха десетина, петнайсет минути, докато се огледаме и си сложим найлоновите терлици и какво да чуем!!! Някой на български викаше: „Моята група е на ред, групата от Сандански да влиза”. Познайте ние от коя група бяхме, ами от Сандански, разбира се  . През цялата почти едночасова обиколка на двореца ние бяхме с български екскурзовод и това допълнително „напудри” невероятната картина на двореца и извиси впечатленията ни. През цялото време бяхме в тъча на групата за скриване, но и тя беше голяма и никой не можеше да е сигурен дали сме от тях. А двореца много ми хареса – помпозен, внушителен, приказно завладяващ. В един момент се опитваш да си представиш как е било по времето на султаните,  в какъв разкош са живели, колко хора са ги обслужвали...


След обиколката на двореца почти час се разхождахме из градините му.






Там попаднахме и на този красавец, който ни посрещна с цялата си красота.



Напълно удовлетворени от  впечатленията си от Долмабахче, продължихме към музея и парка Йълдъз да си оползотворим напълно билетите и да трупаме нови впечатления. Съвсем за кратко време стигнахме до музея и там за около 30 минути обиколихме и разгледахме експонатите. И въпреки че не може да се снима, аз си „откраднах” две снимки, както и по-късно така направих в двореца Йълдъз. Ето едната.


От музея повървяхме, повървяхме и стигнахме до парка Йълдъз. Там една зеленина, една красота, лалетата вече почти прецъфтели, но парка не губи от  чара си. И двореца  много красив, много по-малък от Долмабахче, но един такъв по-уютен ми се стори, в него по бих живяла, ако бях част от нечии харем , отколкото в оная показност на Долмабахче.

 
На входа му ни пое екскурзовод, но беше само на турски и от него се възползваха само другите двама от групичката, които си бяха тамошни. Единият посетител поназнайваше английски и ни преведе, след като попитахме, че екскурзовод на английски ще има след час, но не ни се искаше да губим толкова време. Снимахме много  в градините на Йълдъз, по едно време седнахме в тревата като десетките семейства, които бяха там на обяд, аз си събух обувките и се опънах на припек, беше много приятно. И няколко сватби срещнахме из алеите.

Helenn, този пост запазих за продължението, но нета на работа ме саботира и не зарежда снимка.бг "правилно". Дано после от вкъщи ми разреши да го редактирам, ако не, нов ще има.
Щете, не щете, това е положението, нали не искахте да съкращавам

ПП. Прибрах се. Мога да редактирам, но ще пусна нов, че ми е по-лесно с поставянето на снимки.

  So excited, разсмя ме искрено, много правилно си постъпила пред Долмабахче! И снимките са хубави. Продължавай нататък с разказа! ......

А, Excited, пази си постове колкото искаш, аз само те насърчавам  /знаех си, че си на работа обаче/.

Знам, че го бях прочела някъде из темите, ама сега, като ми дотрябва и реших да си го запиша - нищо не мога да намеря. Помагайте, че вече ми е спешно - от къде тръгват корабите за круиз по Босфора? Имат ли някакво разписание, по-точно ме интересува в колко часа е най-ранният круиз? Имаше също и някакъв коментар, че на едната фирма плавали по-близо до брега, път на другата - не, ама коя беше първата и коя втората?! И двете от едно пристанище ли тръгват? Видях сайтовете на двете фирми в първия пост, но специално за круизовете нещо не мога да се ориентирам 

Корабче се хваща от Еминюню там са различните фирми ,ако става въпрос за разходка с корабче по босфора това е Босфора тур.По мое мнение IDO плават близо до брега, а  фирма Сехир Хатлари,плават по навътре .Сехир Хатлари  са първия пристан вляво от моста Галата корабчето е голямо спира на Юскудар/ на азиатския бряг/ и  продължава доста след втория мост, почти до черно море и се връща пак през Юскудар и спира на Еминюню Продължителноста на возене е 2 часа и половина,

Здравейте!
Ако имате желание и търпение да прочетете бих искала да ви разкажа за прекарването ни в последните два дни от престоя. Както вече казах в съботата бяхме в Топкапъ след което отидохме до къщата от Листопад и от Пепел от рози, дори обясних как се стига, ако има желаещи. 
След това от спирката си хванахме автобус 14М. Искахме да отидем този път не до пристанището на Юскудар, ами на Кадикьой. Маршрута на автобуса се оказа доста дълъг. Някъде към 15 спирки пътувахме. Харесва ми, че дори и в автобусите им съобщават спирките, даже на екранчето до мястото на шофьора изписват името. Това за нас беше голямо улеснение. Минахме през много красиви места. Видяхме женската джамия, за която бях чела тук. Не я посетихме, защото ме беше страх, че ако слезем едва ли скоро ще хванем нещо.  Много време чакахме автобус, който да ни закара до Кадикьой. Всички, които минаха бяха до Юскудар. Стигнахме на пристанището и почнахме да се въртим и да се чудим от къде да хванем ферибот. Много фирми, много кейове направо лошо ми стана, а то едно слънце препичашее.. леле направо бях изгоряла.    Аз много много харесвам гара Хайдарпаша. Седнахме малко да починем на пейките край фериботите и да решим на къде да хващаме. През цялото време се любувах на гарата. Бяхме там точно по залез слънце и беше много красиво как слънцето залязваше над джамиите на европейския бряг. Всичко беше окъпано в топла оранжева светлина. Морето беше спокойно, духаше топъл ветрец, беше приказно! Препоръчвам ви ако можете да бъдете там по време на залез, много е хубаво! Решихме да хванем ферибот до Бешикташ. Вече бяхме доста изморени, но искахме да се качим на фуникулера. Хванахме ферибота и след 10 мин бяхме на Бешикташ, направихме невероятни снимки на залеза. Беше много красиво! От Бешикташ ходихме пеша до Кабаташ, минахме покрай Долмабахче и се снимахме пред главната порта. Стигнахме до Кабаташ и се почна дирене на спирката на фуникулера.  Доста обикаляне падна докато се сетя, че трябва да слезем в метрото.  Влезнахме, качихме се на фуникулера и след 5 мин бяхме на Таксим. Моогоо народ имаше, за съжаление вече беше тъмно и не можах да направя хубави снимки нито на паметника, нито по Истиклял. Тръгнахме по Истиклял, вратът ме заболя да се оглеждам да не пропусна и най-малкият детайл.  Сградите са чудни, толкова пъстри и различни. Постоянно се оглеждах за сладкарница Инджи, която не веднъж е споменавана тук. Очаквах да я видя от ляво, защото така бях разбрала и случайно я видях от дясно и много се изненадах.  Кой да се сети, че зависи дали идваш от Галата или от Таксим, ама толкова се бях увлякла, че за малко щях да я пропусна. Влезнахме, взехме си профитероли, обаче честно да ви кажа не ми се видяха никак сладки. Яла съм тук в Студентски град в турската сладкарница и ми харесаха повече. Продължихме надолу, решихме да не ходим до Френската улица и до Невизаде, които бях записала, защото вече краката не ни държаха, но много исках да минем по Истиклял от край до край. Продължихме надолу и видяхме магазините Коска. Влезнахме и направо се почувствах в рая.  Купих си кафе, чай, локум, и едни многооо яки лимонени резенчета. Излезнахме предоволни и продължихме надолу. Видях една баничарница и изведнъж огладнях.  Влезнахме и си взехме бюрек, леле няма толкова вкусно нещо. Много ми хареса, пихме и изстискан портокалов сок. След като подхапнахме стабилно продължихме надолу. Минахме целия Истиклял и вече с последни сили се замъкнахме при кула Галата. Много ми хареса улицата с музикалните инструменти. Само, че паветата й ми дойдоха в повече на болните краченца.  Купихме си резенчета ананас и много добре ни дойдоха. За съжаление заради умората пропуснахме доста от нещата, който исках да видим, но краката не ни слушаха и едва се замъкнахме до спирката, след като пообъркахме пътя и се забихме по някакви много тесни улички под Галата, които бяха пусти и се мотаха само разни странни индивиди, което мен лично доста ме стресира.  Качихме се на трамвая към 23:00ч и блажено се прибрахме в хотела.

В неделята станахме рано, защото много държах да обиколим Египетския пазар и да видим Йени джами. За мое огромно съжаление не можахме да отидем до джамията Сюлеймание, а много държах, но времето не ни стигна. Не бяхме седели на моста Галата предните дни, защото бяхме доста уморени и не остана време. Първо отидохме до джамията Баязит за да си върнем Истанбул картата, дадоха ни 6 лири. В нея ни бяха останали 0.50 куруша.  Като по чудо без смятане бяхме уцелили сумата, за която да заредим. Отидохме до Египетския пазар, обиколихме го, прецакаха ни хубавичко с цената на пишманието, което дори не ми хареса.  Дадоха ни го за 10 ТЛ уж намалено, а в Одрин го видяхме същото за 3.50ТЛ. С шоколадова глазура беше. Купихме си насипно ябълков чай и чай от нар, снимах отвън на пазарчето едни много сладки жълти патенца. Даже бях готова да си купя едно и да си го нося до София, обаче се чудех на границата дали няма да стане проблем.  Луда глава съм си. Като видя такова малко сладко животинче и мозъкът ми спира да работи.  Много ми хареса Йени джами, доста голяма ми се стори. Влезнахме само в двора, поснимахме и излезнахме. От Египетския пазар си взех и една от онези големи лампи с разноцветни стъкълца. Беше ми чок зор да си купя такава, пък и добре я спазарихме.  Срещнахме един българин, който продаваше там и много ни се зарадва, поговорихме си с него, много приятен човек. Локумите и баклавите там ми се сториха много скъпи и решихме да купим от Одрин. Излезнахме от Египетския и имахме малко време да се разходим около моста. Първата ми работа беше да отида и да си купя балък екмек.  Толлкооова много ми хареса, исках и туршията да опитам, ама ме спряха, много щяло да ми стане. Нали съм си лакома.  Поснимахме се, обиколихме и хванахме трамвая обратно към хотела, защото часа отиваше към 11.30 и трябваше да освободим стаите. Оказа се, че благодарение на колоездачната обиколка ще тръгнем с 1 час по-късно и ни казаха в 13:00ч. да се върнем в хотела. Това беше за нас като добре дошло и веднага тръгнахме из уличките в Лалели. Много ми допаднаха уличните търговци, накупих си евтини неща, търсихме една лимонада в стъклена бутилка, която бяхме пили миналия ден, бяхме я взели от Бейлербей и така и повече никъде не я намерихме, за което много ме е яд, защото беше многоо хубава.  Качихме се на автобуса и отпрашихме към Мол Форум. Малко се позагубихме, явно не бяха много на ясно кое къде се намира, но поне поразгледахме.  Минахме през някакъв доста беден квартал, та видяхме и едно друго лице на Истанбул. В мола хапнах пълнен компир, много тежък ми дойде, ама понеже обичам да си подхапвам се довърших с кюнефе, което много ми хареса.  Уж мола щахме да обикаляме ама се забихме в супермаркет Реал, от който си накупихме още куп глупости. И там не намерихме мечтаната лимонада.  Натоварихме се на автобуса и отпрашихме към Одрин. Стигнахме там доста късно. Някъде към 20:00 ч. Обиколихме пазарчето, от където си купихме локум. Доста по-евтин беше. Взехме си и баклава. Поснимахме джамията и след час тръгнахме към България.

Вярвате или не по пътя ми се насълзиха очите, че трябва отново да се върна в ежедневието и да се откъсна от този така чуден град. Истанбул много ме впечатли, преживяхме и дъжд и слънце, опитах от всичко възможно, което ми се изпречеше на пътя и имах място да погълна.  вече разбирам защо има толкова много влюбени в този пъстър град. Какво ли не видяхме, потопихме се в уличките и се оставихме да ни понесе тълпата. Беше едно невероятно изживяване и се надявам в най-скоро време да го повторя! СЪРЦЕТО МИ ОСТАНА В ИСТАНБУЛ! 

П.С: Извинявам се, че е станало толкова дълго, увлякла съм се! Ама съм си доста емоционална и трудно бих спестила и ред дори за този чуден град! Надявам се да не досадя на някого с дългите си постове.

 
melanholly, добре дошла в отбора на влюбените в Истанбул! Този град толкова ме вдъхнови, че  на стари години започнах да рисувам / без никога да съм имала такива заложби/ .  
 Всъщност историята е доста странна. Събирам опаковки от стари лекарства и съм заформила нещо като музей на хапчето. През септември от един антикварен магазин от азиатската част на Истанбул си купих  стара ламаринена опаковка от турски захарин. Вътре нещо дрънкаше и реших, че са стари хапчета. Отворих я и там имаше парчета  синджир от месинг и една стара сребърна пара с лика на дервиш  Мевляна  Руми.  Отдолу беше написана моята година на раджане. Започнах да я нося и изведнъж ми се дорисува мнооого. За майтап си купих едни маслени бои от Джъмбо и така......

melanholly, така се радвам, че и на теб ти е харесало

И такааа... За малко да забравя да кажа, че в двореца Долмабахче всичко свърши преди 11:00 и с времето докато излязохме после от парк Йълдъз бяхме в пълен синхрон, около 14:00 бяхме вече на спирката за Емиргян.
....

Като излязохме двореца и парка Йълдъз, отидохме на спирката на прословутия 25Е, намира се от другата страна на улицата след около 50 метра. Не чакахме дълго, но автобуса  се пръскаше по шевовете, после се ядосвах, че забравих да снимам. Автобусът спря на нашата спирка само, защото имаше слизащи и един турчин ни изломоти нещо, което според мен значеше, че няма място и не можем да се качим. Ха! Той ще ми каже!!! Откъде да знае, че аз чета  БГ мама и знам, че в тамошните  автобуси лактите вършат чудеса Когато се качихме буквално на стълбите и след нас беше точно този, дето ни обясняваше, че не можем, защото беше слязъл да направи място на слизащите, автобуса не можа да затвори вратата и 2, 3 спирки изкарахме на затворена врата.  През целия останал път бяхме най-отпред на голямото стъкло до шофьора, вярно, че бяхме прави и краката много омаляха, но всичко видяхме по пътя. Почти като стигнахме крайната точка установихме, че точно до нас са пътували две жени, преселили се в Истанбул, че и едната от Бургас се оказа, та си поприказвахме малко.

Излизаме на крайбосфорната улица и там вече се нагледахме на чудеса. По алеята отдясно пъстро множество, по заведенията отляво още по-шарено, хора навсякъде щъкат, викат, смеят се, хранят се, рибари хвърлят въдици, корабчета се разминават по Босфора,  Първи мост на Босфора, Втори мост на Босфора, синя вода, още по-синьо небе с тук там някое облаче за разкош, красиви къщи... и още... и още...





Ако 25Е обикновено взема разстоянието от Йълдъз до Емиргян за 30, 40 минути (не знам колко, само предполагам), то ние го взехме за 1:50 минути. Имаше адско задръстване, никога не съм била в такова. Автобусът през цялото време пълзеше  на отворена врата, аз бях на най-долната стълба и снимах на воля. Единствено съжалявам, че това много съкрати от времето ни в Емиргян, но пък на какво станахме свидетели по пътя, ние направо се сляхме с обстановката.
На спирката на Емиргян видяхме две бездомни кучета, снимах ги за вас. Котки не съм снимала, защото не ги обичам много, много


 Заради задръстването напреднахме с времето и в Емиргян буквално направихме една врътка, но и това беше достатъчно, за да разбуди любопитството и да сме сигурни, че няма да ни е за последно там, поне на мен. Тези снимки са от там и дават само бегла представа за случващото се в парка, дори и само в началото му.






От там за нула време до Левент4 и Сапфир с EL2.



Минахме през някакъв по-беден квартал, но не чак толкова много, просто на фона на досегашния чист и подреден град, тук беше по-неприветливо.
За гледката от Сейир Терасъ няма какво да допълня към думите на Юлияна и другата ни съфорумка (забравих и ника). Прекрасен изглед от птичи поглед





Но за 4Д симулацията речника ми не достига да опиша чувствата си. През цялото време бях настръхнала и вибрирах до точка на излитане. Смях се от от кеф, виках Ю-хууу, когато летяхме, Уаууу  от възторг пред човешката възможност да сътвори това. По някое време студено ми беше, вятър ме духа, дервиши ми танцуваха, Босфора ме пръска с водата си, чак очилата се замъглиха...... просто изумително, задъхах се, докато пиша това, току що пак го преживях..... Като излязохме от залата бяхме на мнение, че екскурзията ни спокойно може да свърши вече, въпреки че имахме вечерта пред нас и още половин ден.

Оттам с метрото до Таксим и бърз преход по Истиклял, вече минаваше 19:00, а бяхме и гладни и не можехме да си позволим голямо размотаване. Намърдахме се в първото заведение, където имаше свободни места, но не направихме най-добрия избор на храна. Наядохме се, но не с кеф.  Голямо оглеждане беше за тази Инджи и не, и не, изтървахме я някъде сред лудницата. Не съжалявах много, защото знам, че другия път ще я намеря.  Иначе Истанбул голям, но се разминах с двама бургазлии от махалата, не ги познавам лично, но и те ме видяха.






Случайно се спуснахме по музикалната уличка и там малко поразгледахме и вече трябваше да се запътваме към Сиркеджи. Не успяхме да стигнем за влака в 22:30 и докато чакаме следващия, хапнахме по една, две баклавици от близката баклаваджийница, да не вземем да заслабнем . Прибрахме се изтощени, но много щастливи от преживения ден!

Ами това беше неделята, изпълнена с много, много преживявания, приключения, впечатления...

Нося ви и това за късмет. За всички има!

Assamaris,изтръпнах! Това е истинска истанбулска приказка! Такива неща се случват на такива места!

ASSAMARIS картината ти е прекрасна!   Изумителна история, а ти си самороден талант! Продължавай, като нищо ще спретнеш една изложба!

Ексайдет, Меланхоли Благодаря ви най-искрено за пътеписите ви! Страхотни са   Включвам ги в първия пост на следващата тема   То, малко остана до нея  

Ексайтед, бъркаш парковете нещо. Чамлъджа е в Азия, вие сте ходили на Емиргян, вероятно 

Шебек, въххх (по бургаски) вярно беее  , ква съм голяма бяла птица. Ами то щото много исках и там да отида, ама нъцки, нЕма време... отива веднагически да се поправям, че да не забърквам каши тук. Благодарско 
А мисля за понеделник до обяд да отложа разказа, щото то там не е много разнообразно.

ASSAMARIS, страхотно звучи, едно такова приказно и призрачно. А картините са много хубави. С нетърпение ще очаквам да покажеш и други.

Случва се, няма страшно 

Без отлаганици, всичко ни интересува - и интересното и скучното