Априлчета се раждат вече - всяка мама чака своето човече!

Та на 15 някъде около обяд започнах да усещам много леки контракцийки, за които на моменти се чудех има ли ги или не, но все пак започнах да засичам и бяха горе-долу на 10мин - ту повече, ту по-малко, ту изчезваха. Понеже се чувствах много добре и не ме болеше даже започнах да си подготвям за Великден - мариновах си едно бутче и се чудех дали после да го слагам да се пече.   И така до към 5 и 30 някъде, когато мъжът ми пита няма ли най-сетне да ходим към МД за тоновете. Тогава му казах, че имам много слаби контракции сравнително на често и затова чакам, че не ми се кеси в болницата, а независимо дали започва раждане ще ме приемат защото вече мн преносвам. Все пак решихме да тръгваме, така, че си взех багажа, облякох децата и към 6 и малко тръгнахме. И малко след като се качихме в колата контракциите изведнъж зачестиха и се позасилиха. Стигнахме в МД и охраната на входа ме пита дали съм по спешност, пък аз му се хиля и му казвам, че още не знаем  . И така, извикаха лекаря, влязох и започнаха да ме питат, пък аз си обяснявам - ми добре съм, имам малко контракции, преди малко позачестиха, ама не е нещо сериозно, те ми се скараха за кръвното и защо не съм вече в болница и след 20 мин дойде време да ме прегледат- качвам се на магарето, рови, рови доктора и - опааа - 8см разкритие! И като се разбъркаха, хайде бързо една клизма, ама не ме чакаха изобщо - наля ми разтвора и направо ме прати в тоалетната, че нямало време.   После ме викна докторът да ме види на ехографа, където и той се опита да види пола, след като му казах, че не сме сигурни, ама не можа. Каза и че не е виждал до сега толкова спокойна и нахилена родилка, ама то и аз го подбъзиквах, защото се изшашка, че ми бил изцапал нощницата с гела за ехографа.
 Накрая към 7 и нещо ме качиха горе в родилна, извикаха ми акушерка, настаниха ме на стола и ми сложиха коланите да ме слушат. Така контракциите се засилиха и по някое време започнахда усещам, че напъните наближават, тогава акушерката ме провери, каза, че остава съвсем малко и зачезна нанякъде  . Точно 2 минути след това изведнъж като почнаха едни напъни и като ми се плиснаха водите, ама под налягане, като водопад се изляха. Аз започнах да викам някой да дойде, появи се една санитарка, която извика акушерката, погледна ме, каза ми да задържа за момент, сложи си ръкавиците и след това започнах да напъвам под нейните инструкции. След 2 или 3 напъна се появи и малката Мая без разкъсвания и епизиотомия, без окситоцин и каквито и да е системи и лекарства. Много бързо, лесно и естествено.
 Като я видяха, че е момиче и всички като се зарадваха и развикаха - момиче е! Момиче е! Голяма радост, голямо нещо!  
 Оказа се, че заради допегита, който съм пила бебето има удебелена лигавица на носа и се наложи да я отнесат в интензивното. За щастие там бързичко са установили какво и има и след 2 часа са я изписали, само дето аз си я получих на другата сутрин и в следващите дни и капаха капки докато и се оправи носленцето. После пък се оказа, че е пипнала някаква инфекция (една акушерка каза, че всички бебенца от интензивното после били на АБ, ама не се знае) и трябваше да и слагат АБ, та си полежахме повечко. Важното е, че Мая сега е добре, кърмим се и сме си в къщи.
 И накрая вчера на изписването се оказа, че плътното гашеризонче, което и бяхме подготвили и е късо!   Добре, че беше топло!   Освен това, нали до края се водеше, че може би ще е момченце, та дрешките си бяха унисекс и помолих свекървата да и купи 1 момичешка шапчица за изписването, да се вижда че е дама. Та носи ми мъжо вчера дрешките, вадя аз шапките (тя купила 2) и какво да видя - ми те огромни!   Едната за 9-18 месеца, другата за над поне 6 месеца (едната става идеално на Стоян). Много се смях, ама добре, че си имах и моя шапчица. Та си я изписахме без нищо дамско, ама карай!  

Сега се опитваме да свикнем всички в къщи и да изградим някакъв общ режим.