Бързам, бързам аз - да завърша ПЪРВИ клас 2011/2012г.

Manzhelka, 

"Патиланци" синът ми я прочете трети-четвърти клас. В първи изобщо не можа да я приеме. Далеч съм от мисълта да ги насилвам да четат някое произведение на всяка цена.
"Ние, врабчетата" според мен не е за малки деца. Както и "Малкия принц".
Лично мнение.
Манжелка, литературата в пети клас е огромно предизвикателство.
Митове, легенди, народни песни, Крали Марко.
Познай има ли някакъв интерес.
Няма.
За мен това е една пропиляна година на ниво литература. Същевременно по български изучаваха много трудни и важни неща и щеше да е чудесно да ги свържат с адекватни за възрастта им и интересите им произведения.

Аз лично напълно разбирам мнението ти и го подкрепям до голяма степен. С две ръце съм "за " обогатяване на речника, но за тази цел, трябва да има една доста добра основа, която да се обогатява. Та те довчера сричаха всяка дума. Поне моето.  Знаете изтърканият израз "всеки от своята камбанария", но си е точно така. Моето дете не чете самО за развлечение. Чете ми на глас вечер преди лягане, или във връзка с някое домашно или просто за упражнение. Но ( с огромен риск да ви разочаровам) той не си чете самостоятелно за свое собствено развлечение, книжка, която е избрал. Ей така просто да си седне на дивана и да си чете сам за удоволствие. Това го няма при нас. Ще се опитам да му помогна всякак да го възприеме, да му хареса, да му е интересно, да му е приятно. И когато това стане, когато има интерес, когато вече има речник, той би могъл да бъде обогатяван без проблем.
Да не забравяме и факта , че когато ние сме били първокласнички, все е имало някоя баба или дядо, който да използва такива думи, и голяма част от тях не са ни били непознати. Нашите деца живеят в друга среда.  Чудесно е да се обогатява речникът, когато вече има база, има основа, която да се надгражда. На моето дете му е трудно да възприеме дори Каралийчевите приказки - четем ги, и той изведнъж изпада в потрес, заради момичето, което си извадило двете очи за да му дадат вода  в приказката "Речи , чекръче" , тази размяна на очи за трендафили, тези очи в кутийка ...изобщо много трудно я дочетохме и той беше изключително объркан.
За това говорех - с риск и аз да остана неразбрана....

rositoooo, според мен да отидеш с нея. Ще стоиш по настрана, но все пак ще си наблизо. То решението ще зависи и от нощта, и от сутринта.

Аз ходих на екскурзия с класа, бяхме няколко майки, екскурзията беше доста "рискова". Винаги съм си мислела, че на тези екскурзии децата се оставят на късмета си и нашата беше такава поради фирмата организатор. Е, децата нищо не са разказали на родителите си, но ние бяхме там и видяхме.

Тай, аз имам едно дете и мога да съдя единствено от опита си с него, затова и това, което написах е резултат от този опит. Да, синът ми може да чете сам от около две години и може би вече наистина сме достигнали до момента, в който четенето е вече "четене с разбиране". Но докато се стигне до тук, що книги сме изчели заедно... Давала съм и последните си пари за книги. Мога смело да кажа, че сме изчели почти всичко, което е в задължителната подготовка поне до 3 клас. Вярно е, че не всички книги, които са му били забавни е разбирал напълно, но след  второто или третото препрочитане винаги е намирал нов поглед към героите (като пример мога да цитирам "Алиса в страната на чудесата" или "Маншон, Полуобувка и Мъхестатата брада"). Относно архаичните думи, има ги навсякъде и мисля, че в много отношения звучат поетично. Ако дори оставим настрана българската литература и вземем една класическа приказка от Беатрикс Потър например, която и да е, дори и "Зайчето Питър" и "Котето Том", които са във възрастовата граница за читатели на 3-5 години, дори и там има думи като рътлинка, патрав паток и т.н., но аз винаги съм обяснявала какво означават тези думи и речникът постепенно се е обогатявал. Вярно, че сега никой не говори така, но не звучат ли тези думички по-красиво и по-добре в контекста отколкото хълмче и патица с криви крака? Вярно е и че всяко дете има вкус към определено четиво: Ники например не хареса Ангел Каралийчев в  "Ането" и "Тошко Африкански", но пък много му допадна като автор в "История на България в приказки и легенди". Важното е, обаче, децата да четат и то да четат различни неща, за да намерят себе си и за да усетят различното. Важно е според мен и да четат и българска литература, за да усетят българското, историята, бита и живеца на това да си българин - как иначе след някоя друга година ще разбират Йовков или Димитър Талев и ще се гордеят, че са българи? Като пиша това изказвам единствено свое мнение и не искам да предизвиквам или осъждам когото и да е било. Факт е обаче, че децата ни се нуждаят от функционална грамотност, а тя се изгражда с годините, лека по лека и няма как да стане без тези неща. Мога само да споделя, че  от опита, който имам със сина си, четенето на стихотворения (Леда Милева, Багряна ...) доста спомогна за упражняването на задачи от типа "четене с разбиране" точно заради метафорите и скритата поука, а пък на него му беше забавно заради римите. Но всичко става с четене заедно, задаване на въпроси и много отделено време. Да кажа и нещо хубаво, което ни подсказа нашата класна, от 2 срок на тази година, когато започнаха с Читанката, децата започнаха да си водят и речник на непознатите думи, които срещат в текстовете, които четат. Синът ми вече доста добре се ориентира в тълковния речник къде да отвори, за да потърси нова думичка. Но докато стигне до тук колко сме играли да търсим заедно неща с речника или пък да играем на кой ще каже повече думички, които значат едно и също (синоними) или противоположности; Скрабъла и Бесеницата също много помагат, за да мотивират децата да търсят нови думи.

Тай, да те успокоя и моята девойка е така. Не иска да чете сама у дома просто ей така заради самото четене. За сега не съм открила даже с книга на каква тематика да я запаля по четенето  
Не искам да я натискам. Обаче обича аз да й чета.
Пример с Патиланци ще дам - тя се опитва да я чете сама, но заради римуваният текст не се справя добре. Когато чета аз се смее, ясно й е за какво става въпрос, но аз вкарвам интонация, сменям си гласа и т.н.
Сама да чете е искала само от различни енциклопедии, когато се сети за нещо конкретно....
Т'ва е положението.
А като се сетя, аз в първи клас четях Чичо Томовата колиба - доброволно  

Момичета, мога ли да ви попитам, сега когато завършвате 1 клас с децата, дали сте доволни от избора , който направихте преди година с училището и учителя ?

Аз съм много доволна. И от класната, и от госпожата за занималня. Детето ми нито веднъж не се прибра с ненаписано домашно. Което за мен е важно - след като ходи на занималня, нещата да се случват там. Вечер са уморени, вечерите са за семейството и за почивка. Знае основните правила, които е важно да знае от 1ви клас. Оценявам усилията на госпожите ни. Много се надявам септември да има същия късмет и малката и догодина пак да се похваля в края на 1ви клас. 

Manzhelka ,струва ми се, че говорим за едно и също нещо. Просто вие сте започнали четенето много по рано, а ние сега го започваме.
Съвсем не искам да оставя впечатление, че отхвърлям българската литература, заради архаизмите. Обяснявам само трудностите, с които се сблъскваме засега, като начинаещи-четящи  .  Много лесно и приятно четяхме примерно "Приказки за злояди деца".
Мнението ми е, че трябва да има гъвкавост при списъците, при подбора на книгите. Стремежът ми не е да отхвърля дадена литература, а да намеря най-подходящият момент за възприемането и, така, че тя да се хареса, да бъде привлекателна, да може да бъде оценена и заобичана. 
Има и нови автори, има и нови книги. Старите са великолепни, трябва да бъдат прочетени - няма спор.   Но продължавам да твърдя, че нашите деца са различно поколение с различни възприятия. Ако за мен да чета за размяната очи за вода и трендафили е било напълно в реда на нещата, детето ми,  чисто буквално си представя извадена очна ябълка. И после върната на същото място. 

Да, виртуална, относно учителите (и трите, които преподават на детето ми) - не само не ме разочароваха, а дори мога да кажа, че получихме повече, отколкото очаквах. Децата, сред които попаднахме, също като цяло ми харесват, детето възприема всички като приятели, благодарение и на учителите се получи много добър, и като ниво, и като дисциплина, и като взаимоотношения, клас! Колкото до училището, избрах го напълно съзнателно, след 7 годишен опит с баткото, познавайки всичките му плюсове и минуси... Надявам се и занапред да няма кофти изненади!

Много съм доволна от избора на училището,учителка не съм избирала оставих на късмет,явно има късмет детето,много съм доволна и от нея.За четенето аз го запалих с едни списания и вчера сам донесе някаква книжка която госпожата му дала от нейния син,разбира се ще я върнем във Вторник,той я прочете още вчера,но Том Сойер например,хем му е интересна,но 
му е трудна.
Само да се похваля взехме си изпита за колан по таекуондо и вече ще сме с жълт колан със зелена лента.Много съм доволна от напредъка който има.

    





За протокола, и аз съм много доволна от нашата учителка.

Тогава да попитам така - 1.Имаме вариант добро училище и не дотам добри учителки  и 2. училище което не ми харесва и учителка, която е добра. Това всичко според нашите критерии. Кое да изберем, според вас ?

Масовото мнение е, че най-важен е учителят. Аз лично обаче мисля, че всяко училище си има "собствен дух" и не бих избрала такова, което не ми харесва, дори и "най-добрата" учителка да е в него. Опитах се да заложа на комбинацията добър учител в добро училище (според моите критерии).

Тай, все едно моя син описваш.Ще прегледам списъка с книгите и ще преценя какво да дам, предпочитам да чете нещо което му е интересно отколкото да го насилвам със задължителната литература. На този етап за мен е важно да се научи хубаво да чете и да му е интересно.
 Аз лично съм многооооо доволна от учителката на сина училището ни е хубаво има още какво да се желае но като цяло е много добре.Всички се познаваме, деца, родители и учители....Сериозни проблеми с децата няма.