Как стана при мен правихме си опити за бебе , е не постоянни , защото мъжо един път се престраши , другия път се разколебае и така.минаха някъде около 4месеца полу бебеправене когато се скарахме с майка му и напуснахме апартамента му(тя не живее там в чужбина е , но нали е нейно жилището си тръгнах аз и той с мен) през това време изобщо бях изключила , че може да съм бременна имах си същите ПМС боляха ме гърдите , корема и т.н.помня как когато се прибирах от работа ми ставаше лошо от рани миризми , които преди това съм обичала , как не можех да легна по корем , а само така заспива всичко отдавах на гастрита който имам от малка.и така един ден гледам 15 дни закъснение и зацепих , че май май има една работа.купих си теста след работа и г го направих.треперих докато чакам резултата хем исках да е положителен , хем си мислех че сега не е изобщо момента за бебе.когато видях не можех да си поема въздух направо инстинктивно се хванах за корема да си го пазя казах на таткото по телефона"еми ще си имаме бебе"той направо избяга от работа за да дойде при мен единствения гаден спомен е , че отначало предложи да го махнем , не е настоявал просто ме пита дали не е сега най-лошия момент , живеехме при моите родители нямахме си нищо наше.но бързо му мина тази глупава идея и беше много щастлив.виж да кажа на майка ми беше най-трудно , не че нямаше да се радва ама така ми беше неудобно а тя като изцъкли едни очи от щастие беше по-щастлива и от нас и сега е така трепери за малката повече и от мен.след това отношенията с майка му се оправиха и се прибрахме в тях , старите хора с право казват "децата идват в най-неподходящото време , не за да ни пречат , а за да ни помогнат"
Успех и леко бременеене на всички