По градинския въпорс - Юхчи, ама никак не си ме разбрала! Ти си интелеигентен човек, вече сигурно над 10 г живеещ в София и е някак нормално, да искаш да си гледаш детето тук. Изобщо на интелигентни хора като теб и голяма част от колегите ми не ме е яд.
Аз имах предвид следното: в градинката я чух една майка да разправя, че се регистрирали в роднини. И че за 6 м - 1 г таткото е дошъл не помня от къде, защото се уредил като подръжка в градина. Дали подкуп на някаква директорка да го вземе. И сега, въпросната дама, щяла да си запише детето на детска градина (баща, работещ в детска градина). Засега не планирала да работи, защото баща й бил работел в Испания и й изпращал пари. По принцип той ги издържал... те решили да дойдат в София щото било престижно и прочее глупости. Ей срещу такива хора имам проблем аз, защото очевидно нямат нужда от детската градина...По отношение на болестите - мда, и аз съм с нетърпимост към тях. Видя ли разболяващо се дете, моментално го спирам. Или аз съм в болнични, или мъжа ми, или се прави особено сложна комбинация между майка ми, свекърва ми и баща ми, когато се е налагало включвам и сестра ми, зет ми и свекър ми. НО сърце не ми дава да пратя болно дете на училище или градина... жал ми е, то
оклюмало, как да е там...
Сега - месец след лечение - сори, не мога да си го позволя, но видя ли, че детето е здраво и силно го пускам. За около 1 седмица обикновено се случва това, изключвам Калина, която след болницата се възтановява още 2 седмици вкъщи. Принципно ми е проблем отсъствието от работа, но в крайна сметка, децата ми са най-важни! Затова и кариерата ми е в тотален застой, явно и така ще си остане, но така било писано да се случи.
По въпроса за социализацията - да, вече определено имат нужда от комуникация със себеподобни дечицата. Но по отношение на яслата никога не ми е било това водещо. За мен, въпреки е децата повече боледуват, е по-добре да бъдат отглеждани в ясла, а не от гледачка, от гледна точка сигурност. Сори, ама не мога да се доверя на чужд човек, просто не мога! Нещо в мен ме възпира, а самата мисъл от дома ми ключ да има чужд човек ме докарва до лудост...

По отношение на подкупите - сигурно 80% от децата в София са приети така. Ужасно е, защото когато един такъв ресурс недостига, много бързо народа се ориентира в обстановката. Най-лесно е - АБКМ, Хроничен бронхит, дори ха ха Хроничен ринит (няма такава диагноза). Дори и Хрътките на БТВ го показаха как става... почне ли финикиеца да говори, нЕма братче, всякакви деца се приемат. То и затова толкова се дърпат да приемат официален списък и да не приемат бележки от педиатри... Ясно е, че хората от нямане на избор го правят, ама си е гадничко

Ника, радвам се, че писа!

Мии, чакам да прочета новини иот вас

Понякога, бързо преборвайте варицелата

Ради, стискам палци за третото класиране

Коте, станах свидетел, когато дете ама бухащо като бронхит, лелка се опита да върне. Майката се развика като луда, после дойде бащата и за малко не наби лелката, смее ли да откаже... после същото това дете го пускаха от двора само, то се оправяше самичко (беше около 3 г някъде като започнаха) влизаше си вътре самичко, а г-жата ако търсеше родител - няма. И какво да го направи в тоя случай... бяха пропищяли от него.

Айде, олях се. Хубава седмица на всички
), които бавно, но сигурно губят идеализъм, позитивизъм и най-общо ще-се-опраим-някой-ден-изъм. 
Изморих се през почивните дни, ходих ме напред-назад, готвене, чистене и така.....

Даже инспекторката от ХЕИ каза, да говоря да ми запазят мястото, та то ми се пази и аз не знам как, ако и есента не стане ще го отпиша ве4е няма смисъл да нося документи и да се занимавам с глупости.

