Аз пък искам да се оплача от клиентите .

  Имам си любима банка, там абсолютно винаги са учтиви и имат волско търпение,има къде да седнеш, ако трябва да чакаш, също и при служителите пак се сяда. И колкото и да е учудващо даже си говорим на малки имена. Наложи се да отида в една друга банка, исках да прехвърля пари от там в любимата ми банка,питам как да го направя по банков път, а служителката ми се сопна:Ми теглете си ги като искате, ми прехвърляйте си ги, като искате, вместо да ми обясни как става.А аз исках само да попитам.В ОББ и в ДСК те гледат като крадец.Не стига,че висиш прав на опашка, а и после на гишето пак стоиш прав,като наказан.Ако му стане лошо на човек, няма къде да седне.Може да не е така във всеки клон, но в моя квартал са така. В други банки не съм влизала, та не знам как е.

 Да добавя, сега, като почина съпругът ми, Бог да го прости  , трябваше да закрием сметките му в ДСК.А той си беше направил доста различни влогове.Повечето даже май бяха от преди деноминацията, та имаше по 30,40, 50 лева в тях, но висяхме аз и дъщеря ми 4 часа прави на гишето да попълваме купища документи.Попитах нямат ли някъде място,където да може да се седне и да се попълват документите - нямало.Но от служителката не мога да се оплача, през цялото време беше много учтива, измъчи се и тя с нас, но 4 часа прав  , започнаха да ни треперят към края и краката и ръцете, да не говорим как ни отмаляха кръстовете и започна да ни прилошава.

В каквато и институция или администрация да отида, аз заставам пред служителя с възможно най-приветливата си физиономия.
Първото ми правило е, че това е човек като мен на работа, старая се контакта с мен да е лек за насрещната страна да е ясно какво искам и да се случи нещото, което ме води там.
Аз не отивам в банка, в кметство или данъчна служба, отивам при хора.
Обикновено насреща ми се държат адекватно. Ако според мен поведението насреща не поддържа имиджа на институцията, проблема си е на институцията. Аз отивам за моята си кауза, с възможно най-пълен набор документи. Ако имам проблем, знам кой е бил насреща ми (име), получила съм неговата позиция по темата, която в развитието на казуса се цитира и с документи.
Ако имам казус за решаване, отивам максимално подготвена, за да може насрещната страна да реагира или да се обърне към друго лице от екипа.
Честно да Ви кажа, мащаба на институцията, в която отивам не влияе на нагласата, с която влизам. Моята позитивна нагласа към хората троши ледове, заедно с достатъчно точно зададените върпоси. 
Не съм центъра на света на банките и институциите, затова не генерализирам, че аз им плащам заплати и работят за мен и т.н. Аз просто ползвам услугите им когато имам нужда или са изгодни. 
 

 
Написаното от теб напълно се отнася и за мен. Никога никъде не съм срещала лошо отношение към мен от когото и да било. По напред в темата писах за облеклото. За мен добре облечения и спретнат човек /не казвам скъпо облечен/ показва уважение към отсрещния.

М да, позитивната нагласа винаги работи 
Относно облеклото, мисля, че затова са униформените облекла в публичните организации. Аз също не бих отишла по джапанки в банката, но и най-стилното облекло остава незабелязано при мрачна физиономия, всъщност при агресивно отношение.
На служителите съвсем не им е лесно , тъй като клиенитите като мен и Беба май сме малцинство, но пък позитивната нагласа и там ще направи чудеса, защото агресията от клиенти май се приема лично и затова има коментари кой на кого плащал заплати и кой на кого какво дължи.

Тайна поста ти ми трогна и ще споделя и аз как е отсрещната страна.
Имам си любими клиенти. Такива,които се държат абсолютно нормално, приемат те като партньор и оценяват работата,която вършиш за тях.
Някои толкова ги харесвам,че съм готова и света да обърна за тях -внасям им пари по сметката/да речем не са им стигнали парите/малко/ ,за да тръгне платежното, правя всичко възможно да им взема най-добрите условия/ и успявам!!/, защитавам ги ,доколкото ми позволява длъжноста,ако не са спазали някое условие по кредитите си, записала съм им рождените дати в календара,усмихвам се искренно като ги видя.
За други какво да кажа- вчера пуснах темата провикарана от два случая.
Първият -обаждам се на клиент,който ухажвам от близо година. Казвам- Г-н Иванов, да речем, как сте, прощавайте за безпокойстовото и т.н. и т.нТози първо започва да плюе всички банки-аз издръжам стоически, после ме кани да отида до Велинград,където бил на процедурки да си лекувал не знам си какво и там да му обяснявам за продуктите на банката. Аз му викам, г-н Иванов вие там сте в ръцете на професионалисти, те ще ви помогнат със сигурност.
Втори случай- идва друг клиент ,стои при мен 30 минути,защото си чака счетоводителката. Съответно ме занимава с куп глупости,които не ме засягат,но не мога да го отпратя,защото е ключов за офиса.
Друго се сещам - имаме една клиентка/мъжът й е доста успешен бизнесмен/ и тя идва и ни носи календарчета, химикалки и едни хранителни продукти,с които търгуват като представете си -последните с минал срок на годност.Благодаря за жеста,все пак.
Миналата седмица правихме една гаранция. Разбрали сме с клиента да я издадем на точно,конкретна дата. Аз отивам на работа и този започва да ми звъни от 8 и половина сутрина. Казвам му - изчакай, трябва да се осчетоводят нещата и веднага ще ти се обадя.Не, трябваше през половин час да звъни -не стига и това от 11 часа си паркира колата пред банката и нервно потропваше. Е, издадохме я, но кому беше нужно това напрежение. Спестявам ви репликите ,които вкара междувременно.
Отделно от началото на кризата нон -стоп ми държат сметка за нея, нос-стоп ми се жалват от такси и лихви и пр. лошо няма -аз съм лицето на банката, ако има нещо,което на клиента не му харсева -аз ще го предам нататък по веригата, но банката не може да си позволи на всеки да предоговаря условията и да му прави отбиви. Това е нещо ,което се постига за големите клиенти - с големи обороти през сметките, големи експозиции и пр. Тогава наистина се предоговарят всякави условия/ е,не всички,но достатъчно,за да може всеки да е доволен/.
Такива ти ми работи.
И все пак темата ме накара да оценя всички онези ,които с поведението си показват ,че са доволни от нас и вярвайте ми няма по-голям комплимент за нас служителите от това,което прочетох на няколко места -Имам си любима банка. Радвам се,че някои от вас са намерили точоното място и точните хора. Защото именно последните са тези,които могат да ви спестят куп главоболия.

Хммм, къде видя само вие двете, че сте позитивни и положително настроени?
Ама всички са лоши, само вие сте бели и добри.

А относно "плащането на заплатата" - буквално това трябва да е отношението към клиента от обслужващия го човек /не отношението на клиента/. Аз съм и от двете страни - и клиент, и работещ с хора. Ако не гледам на тях като на осигуряващи ми дохода, няма да изпитвам желание да ги обслужвам качествено и няма да имам онова отношение, което ще ги върне обратно.
Но вероятно по-радко ползвате банкови услуги. Аз посещавам еднакво често и банката си, и кварталния си магазин - даже банката по-често, че ползвам услугите само на една, докато кварталните магазини са няколко...

Коментарите за заплатите се дължат на това, че банката продава услуги. И в качеството си на продавач на услуги, служителите й са тези, които трябва да имат за цел да обслужат клиентите максимално добре. Този сектор съществува благодарение на парите на хората и взаимното доверие. И дали ще дойде баба Гицка да си разкрие сметка за пенсията или Гицко по потник да иска акредитив, те са все клиенти на банката, независимо от облеклото им. Казвам го като човек, работил във финансовия сектор 11 години.

Сетих се за един виц.

Влиза един в банката и почва да крещи на служителката:
 - Аре ма, овцо, докога ще те чакам? Мама ти мръсна мързелива!
 - Господине, ако обичате, напуснете! Как може да ми държите такъв тон?
 -Я, не ми се отваряй, ма! Да ти е** м** проста!
 - Възмутително! Ще извикам управителя.

 - Господине, моля ви, дръжте се прилично със служителите ни или напуснете банката! Какво желаете и какъв е проблемът?
 - Бе спечелих от лотарията едни шибани милиони и искам да ги внеса в скапаната ви банка!
 - И кво? Тъпата п**ка не иска да ви обслужи ли?
 

Извинявам се за епитетите.

Атланта, всеки един от примерите ти е характерен при работа с много хора - всеки има различен характер и личности особености. За пълноценно общуване - ролята на работещия с клиенти е да не обръща внимание на тези особености и категорично да не показва лично отношение към никой от клиентите - независимо дали му е симпатичен или антипатичен /камо ли да го коментира .../.
Според мен, на теб ти тежи самото общуване с много и различни хора. Това не на всеки тип характер му подхожда. Теб вероятно те натоварва повече. На твое място не бих си причинявала неудобството да си тровя нервите и бих потърсила работа, която не изисква толкова усилено контактуване с хора.
Сега да не решиш, че пак ти се заяждам - просто ти давам съвет, понеже човек не си намира нервите на улицата.

Еха, ако сме повече супер, видях Беба да реагира на моя ферман, та затова ... В рамките на малцинството има място и за още, та дано сме повече  Никъде не казах, че всички са лоши, никъде не коментирам другите, аз съм си в устата 

Ясно е, че заплатите на всички идват от това, което продаваме. Реагирам когато този факт се ползва като аргумент от клиент към служител например. Това исках да кажа, че не ми допада, интерпретацията в негативния нюанс.

Старая се да не забравям, че всички, които продаваме нещо, всъщност работим с хора, не с пари, имоти, коли, храни или обувки, а с хора ...

Права си -на 100 %.Търся си друга работа/може би не достатъчно активно/,но на този етап не намирам нищо подходящо.Все някой ден ще изскочи нещо подходящо. Нужно е търпение.

Готова си и за учителка вече  

Сори, Аталанта, но на теб се е паднала "честта" да обираш плюнките на клиентите и да продаваш това, което ти казват, и то за не кой знае колко добра заплата. Единственото спасение за теб е да издрапаш да те преместят в някоя вътрешна канцелария.

"Любими" ми бяха на мен молбите. По институции, по учреждения...все молба за това, молба за онова....добре, че поне тях замениха с искане, явно трябва време на повечето служители да свикнат с мисълта, че вече официално клиентите не отиват да се молят, а да искат услуга срещу парите си.

Едни толкова елементарни и дребни неща всъщност години наред са предопределяли отношенията служител - клиент, явно им трябва време, за да свикнат.

Интересно ми е, не е ли по-лесно просто да ги обучават за работа с клиенти?


ПП. Аз си имам любим служител, който отговаря от години за фирмените ни сметки, но....отношенията между нас са създадени във времето, докато отношението на който и да е в същата банка към случайни клиенти е меко казано невъзпитано.
Често ставам неволен свидетел на отвратително отношение към обикновен човечец, който явно влиза един-два пъти годишно в банка и вместо любезно да получи информация и разяснения среща единствено демонстрация на превъзходство.

Ааах, това вече ще е краят.