И моят дзвер не пропусна да се представи достойно по улиците днес. За да го зарадвам му обух гумените ботуши и мина през всички локвички и през две три "ароматни" и по-пълни до шахтите,където подскачаше и едвам го издърпвах от там с рев, после клеча пред няколко магазина скандирайки за разни неща и се налагаше да го оставям за голямо разстояние, за да ме последва и пак почваше да се тръшка. Накаря се напишка пред блока без да се обади. Освен това и в къщи хвърляше къде каквото намери и все се дразнеше за нещо. Сега хубаво си го обяснявам още с доникващите последни два зъба, ама после ако не му мине не знам
А като чета на повечето юнчета им бяха изникнали и явно не е от това, а от ЕГН-то Чуде се до кога ще спят следобе, че без тази глътка въздух ако продължи да е такъв ще съм за психото
Единственият ми шанс е да сме в колата, за да заспи и затова така си въртя програмата, че около обяд да го превозвам нанякъде с надеждата заспи.... но не винаги се получава.
Откакто баща му го гледа няколкото дена, в които бях в болницата, вече иска само с него да спи.

Навън не обича д ми дава ръка, но като пресичаме улицата си знае, идва и ме хваща. Страх го е от колите и като цяло е много предпазлив, това вече си е до характер според мен. Хубавото е , че тук има голяма пешеходна улица и много градинки и не се налага да минаваме през много улици.
Или пък като му пускам детско, обикновено сутрин, докато е на гърнето и ако дават едно филмче за Джули, специално ме вика да ми каже, че дават за Джули и като свърши филмчето, то е 2-3 минути, пак ме вика да кажа чао на Джули.
Ей такива работи, детски.