Айде, пак се уреди! 
И внимавай да не го преумориш! 
Лека нощ и от мен!
И внимавай да не го преумориш! Лека нощ и от мен!
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 84
- Публикувана: 23 апр. 2012, 21:17 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 10:34 ч.
# 556
24 май 2012, 00:56 ч.
Ааа, добре, значи да не те мислим То и с глава и без глава.. 
Виж целия пост
То и с глава и без глава..
# 557
24 май 2012, 08:45 ч.
Виж целия пост
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ! ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИЙ, КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ ВЪРВИ .....
# 558
24 май 2012, 10:27 ч.
Добро утро,Лейдиииис 
Честит 24-ти май!
Аз се завърнаааах.
Липсвах ли ви? 
Пожелавам ви най-приказния и слънчев ден!
Виж целия пост
Честит 24-ти май!
Аз се завърнаааах.
Липсвах ли ви? Пожелавам ви най-приказния и слънчев ден!
# 562
24 май 2012, 14:44 ч.
Дени, много ми липсваше, радвам се, че отново си тук !
Шане, Лорка, Фенче, Честит Празник, колеги ! Бъдете здрави и нека никога да не забравяме, че " ...и ний сме дали нещо на света, на вси славяни букви да четат ! " 
Виж целия пост
много ми липсваше, радвам се, че отново си тук ! Шане, Лорка, Фенче,
Честит Празник, колеги ! Бъдете здрави и нека никога да не забравяме, че " ...и ний сме дали нещо на света, на вси славяни букви да четат ! " 
# 563
24 май 2012, 19:41 ч.
Честит празник, мили момичета!
Благодаря за поздравленията- Ата, Госпожата
Денимира, добре дошла в родната тема! Наистина липсваше и то осезаемо!
Дано да е за добро!
Виж целия пост
Благодаря за поздравленията- Ата
, Госпожата Денимира, добре дошла в родната тема! Наистина липсваше и то осезаемо!
Дано да е за добро!
# 564
25 май 2012, 10:31 ч.
Добро утро, дружки ! Тези дни сънят бяга от мен и заспивам чак призори, та затова и закъснявам с кафенцето ! Но, никога не е късно да го изпием с приятели в добра компания, нали така ?! Пожелавам ви спокоен и усмихнат ден !
Виж целия пост
Тези дни сънят бяга от мен и заспивам чак призори, та затова и закъснявам с кафенцето ! Но, никога не е късно да го изпием с приятели в добра компания, нали така ?! Пожелавам ви спокоен и усмихнат ден !
# 565
25 май 2012, 11:06 ч.
Виж целия пост
Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо.
... Тихо.
Тихо.
...И моята носталгия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: приятелю,
не вярвай, че морето е измислица.
Морето съществува - и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.
Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво движение
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
очакваха нетърпеливо слънцето.
Изнемощели лягаха делфините
в прегръдките на хладните течения
и сенките им падаха стремително
над рибите... И рибите се плашеха.
И рибите живееха... И някъде
из дъното - сарматско - на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени...
Хрилете ми изгаряха от въздуха.
И перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
О, рибите живееха... Не бързайте.
Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.
По стъпките ни към небето - нашата
съдба на ужасени победители...
Не знаете вий колко е мъчително
и колко е опасно - да се връщате
отново към морето си - потресени,
че в себе си морето не намирате.
Морето ни (О, загубо!) във себе си
ний първо го убиваме... Не бързайте,
лъчисти вие - нежни, да излизате.
Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда да обичаме...
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетии,
които сме преминали - единствено
любовното ни чувство е останало -
ний винаги се влюбваме в някого.
Обичаме ли - носиме телата си
с космическата лекота на рибите.
И откъде е странното мълчание
на влюбените? Откъде е странната
и хармонична пластика - над думите?
(Над думите с които ний отчаяно,
заместихме езика на очите си...)
Как искаме ний вечно да обичаме,
но толкова е трудно да обичаме -
до края да се радваме на себе си.
Аз няма да говоря за казармите,
парадите, казармите, убийствата -
ще премълча военното безумие,
защото ще умра от отвращение.
Аз ще възпея святото мълчание
на влюбените... Скока им над Думите.
Езика на телата - и в очите им.
Дълбокото им сродство със делфините...
Христо Фотев
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо.
... Тихо.
Тихо.
...И моята носталгия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: приятелю,
не вярвай, че морето е измислица.
Морето съществува - и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.
Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво движение
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
очакваха нетърпеливо слънцето.
Изнемощели лягаха делфините
в прегръдките на хладните течения
и сенките им падаха стремително
над рибите... И рибите се плашеха.
И рибите живееха... И някъде
из дъното - сарматско - на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени...
Хрилете ми изгаряха от въздуха.
И перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
О, рибите живееха... Не бързайте.
Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.
По стъпките ни към небето - нашата
съдба на ужасени победители...
Не знаете вий колко е мъчително
и колко е опасно - да се връщате
отново към морето си - потресени,
че в себе си морето не намирате.
Морето ни (О, загубо!) във себе си
ний първо го убиваме... Не бързайте,
лъчисти вие - нежни, да излизате.
Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда да обичаме...
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетии,
които сме преминали - единствено
любовното ни чувство е останало -
ний винаги се влюбваме в някого.
Обичаме ли - носиме телата си
с космическата лекота на рибите.
И откъде е странното мълчание
на влюбените? Откъде е странната
и хармонична пластика - над думите?
(Над думите с които ний отчаяно,
заместихме езика на очите си...)
Как искаме ний вечно да обичаме,
но толкова е трудно да обичаме -
до края да се радваме на себе си.
Аз няма да говоря за казармите,
парадите, казармите, убийствата -
ще премълча военното безумие,
защото ще умра от отвращение.
Аз ще възпея святото мълчание
на влюбените... Скока им над Думите.
Езика на телата - и в очите им.
Дълбокото им сродство със делфините...
Христо Фотев
# 567
25 май 2012, 22:22 ч.
Виж целия пост
ЕЛА, ЛЮБОВ…
Я, погледни навън… Дъждът е спрял…
Светът от чистота е заблестял.
Дъх на жена... На Бог... И на озон...
... И на любов... Поредният сезон...
Но не за мен… Все пак дали за мен?
Или за теб?... Не е ни нощ, ни ден…
Градът все още в тъмното мълчи…
Прозорците с мъртвешките очи…
Дърветата… Стриптийзът им… Финал!
И слагат пак зеления си шал.
Ела, любов… След тези дълги дни…
И тъжното ми тяло прегърни.
И събуди във тази полу- нощ
усмивката на мъжката ми мощ.
Аз ще докосна тихото лице…
И рамото… И острото зрънце…
Ще махна тези строги очила
и ще потъна в бялата мъгла.
Дъх на жена… На Бог… И на озон.
И на любов… Последният сезон.
Недялко Йорданов
/ Нови стихове /
Я, погледни навън… Дъждът е спрял…
Светът от чистота е заблестял.
Дъх на жена... На Бог... И на озон...
... И на любов... Поредният сезон...
Но не за мен… Все пак дали за мен?
Или за теб?... Не е ни нощ, ни ден…
Градът все още в тъмното мълчи…
Прозорците с мъртвешките очи…
Дърветата… Стриптийзът им… Финал!
И слагат пак зеления си шал.
Ела, любов… След тези дълги дни…
И тъжното ми тяло прегърни.
И събуди във тази полу- нощ
усмивката на мъжката ми мощ.
Аз ще докосна тихото лице…
И рамото… И острото зрънце…
Ще махна тези строги очила
и ще потъна в бялата мъгла.
Дъх на жена… На Бог… И на озон.
И на любов… Последният сезон.
Недялко Йорданов
/ Нови стихове /
Препоръчани теми