ФЕВРУАРЧЕТО на четири става вече, порастна нашето мъничко човече!!!

Tutubutu , честито ти синче! Да е здрав, щастлив и много любознателен! 
Ама и вие ги нашарихте като нас, а 

Вярно, че напоследък само момчета се раждат ... и като се замисля от повторилите февруарки са много малко с момичета   
Албенка, и от мен стиснати палци - за мома ли работите

hetera , не се шашкай, всичко ще е наред! Като се поуспокои положението ще ти намалят дозата. Сега си дай повече почивка и никакво натоварване.

МарияИлиева така както пишеш все едно описваш положението в къщи - неосъзнатата ревност, настояването да я гушкам, катеренито по мен ..... всичко ..... същото е и при нас. Разликата е при спането - сега спя с каката на спалнята, а баща й на нейното единично легло, което е в същата стая. От другата ми страна слагам малкия да цока вечер при заспиване, а тя мрънка да я гушкам, "ама хубаво"  , т.е. да се обърна към нея и да я гушкам стискайки силнно

Tutubutu, честито и тук! Много да ви радва, да е здрав и весел!
Весе, аз пиех 3 месеца 3х2 Магнерот, не се дебелее от него, споко.

Я кажете с какво да си отложа цикъла за седмица - с противозачатъчни или с онова дето Ина казваше и най-важното после дали нормално ще ми дойде. Ще ходим 2 пъти на море и съм затънала в сметки Коте, кажи какво беше хапчето моля.

За ревността на каките и батковците - Мишката мина през този етап (сега доста по-спокойно се държи), нооо нещата се обърнаха - сега Боян ревнува ужасно - щом я гушна той идва и злобно я избутва, за да се гушне в мен.

Много много ме успокоихте,много ви благодаря!!!!

Успокоих се,а и днес не ме е боляло 

Момичета,някой помни ли паролата и юзъра за снимка.бг .Ако може на ЛС

Mia66 Благодаря! Да, искаме момиченце, но каквото дойде.  Няма да го върна. 

Хубав ден на всички.   

Хей някой ден ако се решим на бебеправене и аз искам момиче ))

Момичета какво стана със срещата на мами, на мами + деца???
Или сега ви тресе лятната треска и всеки мисли къде ще почива?

Привет, ми то кой-знае колко време е минало, ама и аз да честитя за новите попълнения в дружината ни -
МИА да ви е жив и здрав юнакът, много да ви радва и да има щастливо детство с прекрасната си кака и с вас!!!
ЧЕСТИТО и на Туту - да е жив и здрав Боян!!!

Хайде Албенче, една малка госпожица-февруарка ти пожелавам!!!

И аз на момиченце се каня, но каквото даде Бог - "ресто не връщам" 

Деска, готова съм за среща, но май няма други желаещи освен нас с теб 

 

И аз искам среща, но евентуално мога да се класирам на "мами + деца" 

Привет, днес ми беше първият работен ден - колегите ми са ужасни, незнам как ще се оправя, хем няма обучение, хем колегите не искат да съдействат...стискайте палци да издържа

Маринка, според мен колегите ти още от първите дни са просто по-недоверчиви. Ти си нова, не те познават, не намират за нужно да ти помагат, вероятно за да не се окаже, че ти се справяш с работата по-добре от тях. Аз поне така си го обяснявам. Аз например съм абсолютната противоположност. Когато съм имала нови колежки винаги съм гледала да ги приобщя към всичко и всички още в самото начало. Може би дори съм била прекалено добронамерена, но просто не съм искала новака да се чувства "не на място" и излишен. Но мнението ми наистина е такова. Според мен са малко хората, които още от първия ден ще те приемат с отворени обятия.  Дай им време да те опознаят и ще видиш, че след седмица-две ще има разлика. Не може да няма поне един човек, който да не ти симпатизира Успокой се, бъди естествена и позитивно настроена и нещата ще се наредят. Всяко начало е трудно...клише, но си  е точно така Успех занапред!

Марина, подкрепям казаното от Вержи. Ще видиш (и поне се надявам да е така) как ще си промениш мнението след седмица-две. Успех!

Здравейте:)

Маринка и аз си мисля,че трябва малко време,не се настройвай от сега,че ще е гадно 

Момичета да ви кажа какъв ужас изживях в петък.В сряда ми взеха кръв за БХС и в петък си отварям резултатите онлайн и виждам риск от аномалии на коремната стена - висок и риск за Даун 1:230,така се притесних,рев,обаждам се на лекарката,тя се оказа змного свястна и ми каза да отида при нея с резултатите,а аз вече рева 20 мин. вдигнала съм под тгревога майк ами и Митко,дететто само ме пита защо плача,абе ужас.Тръгвам да си разпечатвам резултатите и ги отварям на компа,досега ги гледах на лаптопа,отварям ги аз и гледам други резултати,риск нисък и Даун 1:1400.
Звъня на лекарката и тя каза обади се и питай възможно ли е в Майчин дом.Звъня там и жената ми каза,че резултатите са ми това 1:1400 и че няма рискове и са ми добри изследванията да не съм се притеснявала и че съм отворила резултатите в момента на качването им и за момент е дало нещо грешно.Така ми олекна,а така се бях притеснила.Важното е,че всичко е наред.

Майките,които сега си гледат децата,как жги забавлявате?Какво правите по цял ден?Ние с Ники ще се гледаме доста време двамата сами и вече се чудя какво да му измислям,което да го забавлява,възпитава и образова едневременно или поне ту едното ту другото 
Вчера си казахме офицялно чао в градината,не см обяснявала,че сме приети в държавна,защото на този етап и там няма да ходим скоро,но им казах,че си оставам вкъщи и по-добре и Ники да остане,най-малкото ни трябват парички и така ще си спестя една не лоша сума,която така или иначме трудно отделях на моменти.

Хайде раздърдорих се,очаквам идеите ви:)

    Веси, верно голям шок е било... Добре все пак, че всичко е наред.
        Напомни ми на мен, когато се мъчех да забременея и след поредния опит гинеколога ми беше казал да си направя тест на 17-ия ден след "опита". Да, ама аз нали съм си нетърпелива взех, че го направих на 6-ия и резултата беше отрицателен. Няма да навлизам в подробности колко рев бях изревала през последната година преди това, но като видях отново една черта ми стана още по-гадно и се чудех как да кажа на Боян, че отново не се е получило.В крайна сметка на 17 ден вече се оказах бременна
      Друга шокираща новина за мен беше когато педиатърката каза, че Наско вероятно е болен от церебрална парализа. Но тогава наистина изживях някакъв вид шок, защото докато чакахме да дойде деня, в който щяхме да ходим на преглед при специалист аз почти не отроних дума, нито можех да се разплача. Имах чувството, че главата ми ще експлодира, а не мога да отроня една сълза, а езика ми все едно беше вързан. В секундата, в която казаха, че Наско всъщност просто за момента има "синдром на фехтовача"(вероятно бъркам в названието, но беше нещо такова) аз такъв рев му ударих, че не можех да се спра.
Та в тоя ред на мисли..разбирам напълно какво ти е минало през главата в онези секунди след като си видяла резултатите...
      Моите деца през деня са на ясла (Слава Богу задържахме се вече повече от месец без прекъсване), но когато са вкъщи си играят (бият, хапят, удрят, щипят и т.н.) заедно, така че не винаги е нужно аз да им измислям игри. Аз само ги наблюдавам непрекъснато и навсякъде като Биг Брадър. Иначе става лошо   В момента обаче им е голям кеф като им напълня кофа с вода и те се плискат, или карат колите на "автомивка" Другото - много обичат да излизат по мъжки с дядо им и баща им и почти всяка вечер обикалят улиците с колелета. Дядо им специално сложи детски седалки на големите колелета и всяка вечер дядо и тати въртят педалите, а малките се возят
      Малко се отплеснах от въпроса ти, но реално аз не мога да ти отговоря, защото все пак те са двама и що годе си играят заедно. Когато ми писне да търча след тях и да викам като луда просто им пускам "Колите", а аз си върша работата спокойно поне за час и половина. Ако пък на мен ми е изморено ги карам да ми "правят прически" и те са много щастливи. Решат ме, скубят ме, мятат ми косата насам-натам, ама са страшно въодушевени, че "правят мама красива" А на мен пък ми става така хуууубавкоооо и отпускащо........ Е, гледам да не прекалявам с прическите, за да не стане нещо друго някой ден

      Бреййй, много се разписах нещо... Айде да бягам да готвя,, че трима мъже трябва да храня

Привет, добре съм, вчера намерих една колежка, която е работила в Прокредит ( и аз така) и имаме много познати, и тя се зае доста да ми помага ( едно предимство да си работил на много места). Иначе там не се поплюват, от вчера си работя яко, все едно и друг път съм го правила, но аз си питам колежката и се справям. Дадоха ми една задача вчера сутринта със срок до 15,30, а аз я направих до 11,30 и след това ми дадоха нещо много сложно, но сега и него боря Много се работи и деня минава бързо,
леле каква беля направи моето...

каква