АФК~131~Ние не виждаме нещата, каквито са те. Виждаме нещата, каквито сме ние.

Eми,бабче,Ивче здравейте
Наде мерси за следобедното кафенце 

Наде бабче благодаря ти    

Меги 

Меги  
Наде,прекрасно следобедно кафе  
7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
Това е фразата , която много ми допадна.
Дидка

Дидка
[/quote]Венци 

Emi,Emi разчувства ме бе човек с клипчетата

Оле боже 

Наскоро обяснявах , че се старая в този живот да виждам само положителното  и да вярвам в мечтите. Ето такива хора ме карат да мечтая и да се чувствам жива.

http://www.slavishow.com/%D0%B0%D1%81%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D … 0%B5%D0%B0%D0%BB/

Снощи го даваха това много се разчуствах     благодаря ти че пак го даде

Tози репортаж не успях да го гледам тази сутрин.Тинче благодаря,леля.Разплака ме това момиче.Простички неща каза,но истински.

Здравейте и благодаря за новата тема и отправените поздрави!   

Бях се нагласила да се шегувам, но виждам, че темата е свърнала в друга посока...


Това ми създаде асоциация с живота на Буда (Сидхарта). Поствам частта, която имам предвид, от Уикипидия е, така че който иска може да прочете повече (там или другаде, има много). Няма да го превеждам, славяни сме, вярвам, че ще разберете идеята...

"Желая, чтобы Сиддхартха стал великим царём, его отец всячески ограждал сына от религиозных учений или знаний о человеческих страданиях. Для мальчика было специально построено три дворца. В своём развитии он обгонял всех своих сверстников в науках и спорте, но проявлял склонность к размышлениям.

Как только сыну исполнилось 16 лет, его отец организовал свадьбу с принцесой Яшодхарой, кузиной, которой так же исполнилось 16. Через несколько лет она родила ему сына Рахулу. Сиддхартха провёл 29 лет своей жизни как принц Капилавасту. Хотя отец и давал сыну все, что только ему может потребоваться в жизни, Сиддхартха чувствовал, что материальные блага — не конечная цель жизни.

Однажды, когда принцу исполнилось 29 лет, он в сопровождении колесничего Чанны выбрался за пределы дворца. Там он увидел «четыре зрелища», изменившие всю его последующую жизнь: нищего, больного человека, разлагающийся труп и отшельника. Гаутама тогда осознал суровую реальность жизни — что болезни, мучения, старение и смерть неизбежны и ни богатства, ни знатность не могут защитить от них, и что путь самопознания — единственный путь для постижения причин страданий. Это подвигло Гаутаму в возрасте 29 лет оставить свой дом, семью и имущество и отправиться на поиски пути для избавления от страданий.

Отстранение и аскетический образ жизни

Сиддхартха покинул свой дворец в сопровождении своего слуги Чанны. В легенде говорится, что «стук копыт его лошади был приглушён богами», чтобы его отъезд остался в тайне. Выехав за город, царевич переоделся в простую одежду и отпустил слугу. Это событие называют «Великим Отправлением».

Сиддхартха начал свою аскетическую жизнь в Раджагриху, где он просил милостыню на улице. После того, как о его путешествии узнал царь Бимбисара, он предложил Сиддхартхе трон. Сиддхартха отказался от предложения, но пообещал посетить царство Магадха сразу после того, как достигнет просветления..."

Ето, все пак го намерих и на български: ***

"...
Гаутама Сидхарта (Буда) е бил индийски принц и е роден 6-5 век пр. хр. Живеел е охолно в двореца. Баща му обаче не му давал да излиза извън двореца, за да не вижда бедността и страданието. Оженил го и на  Гаутама Сидхарта  му се родил син. Въпреки забраната на баща си, се случило така, че Буда излязъл 4 пъти от двореца.

Когато излязъл първият път – видял просяк, втория – болен човек, третия – стар, а четвъртия – мъртъв. Тези неща дотогава не ги познавал. Разтърсен от това, което видял, Гаутама Сидхарта  напуснал двореца  като оставил жена си и детето си, както и охолния живот и решил да се оттегли, за да намери  път за преодоляване на страданието. През следващите шест години Буда се учел от най-различни  учители и практикувал в различни духовни школи, но  не бил удовлетворен от резултатите. Той усвоявал  методи за контролиране на това, което е в ума, но ме намирал отговори на своите въпроси. За да намери отговори,  Сидхарта се посветил на  аскетизма до такава степен, че едва не загинал, но въпреки това не му донесли така желаното решение на проблема. Преданието разказва, че докато медитирал — случайно дочул поуките на един музикант, който пътувал с ученика си наблизо. Музикантът показвал на ученика си колко трябва да са опънати струните на китара, за да произведат нужния звук и казвал:

„Ако не ги опънеш достатъчно, няма да получиш нужния звук, ако ги опънеш прекалено, струните могат да се скъсат и пак няма да получиш това, което ти трябва.“

Тогава дошло и прозрението на Гаутама. Средния път, златната среда, никога в крайностите.

Буда разбрал,че нито животът в охолство и задоволяване на всички капризи, нито лишенията и аскетизма могат да премахнат страданието.

Истината е в СРЕДНИЯТ ПЪТ..."

Източник:

http://sebepoznanie.com/duhovnost/budizym/

*** Моля, това е просто асоциация, която репортажът предизвика у мен.

Докосна сърцето ми.Само това мога да кажа.
Ферда,къде се губиш,ние сме на поход към Станбула теб никаква те няма?