Бременни майки в чужбина - Тема 43

pupinko в 27 гс ми правиха теста за диабет и за съжаление се оказа положителен.Е сега съм на зверска диета.Вчера бях на консултация с диабетолог и ме похвали за стриктноста ми - кръвната ми захар е перфектна.Така че продължавам в същия дух ,макар че по -някога имам чувството че ще припадна за нещо сладичко.Радвам се че поне за сега успявам да овладея положението само с диета,защото ако не бях успяла следващата крачка е инсулин ,а хич не ми се иска.След като родя какво прекаляване със сладкото ще му ударя само аз си знам

Иха, за норматив изписани няколко странички, а аз доскоро "ревах", че никой не пише.
На новите момичета - ако ви се чете назад, можете да намерите много информация по всички въпроси, които сме разисквали, включително и гестационния диабет, ще ви е полезно да попрочетете. И един непоискан съвет - не бързайте да осъждате болниците и лекарите в чужбина, хората са си специалсти и мисля, че по - добрия вариант наистина е да се избегне ненужното шашкане и шепите с лекарства, които обезателно са ни необходими в БГ. И аз бях голям скептик, но препатих доста и сега само мога да кажа - слава богу, че не съм в милата ни родина, а тук. Между другото, когато не обясняват много (все пак когато всичко си е наред, при тях си е рутина и не смятат, че трябва да те информират за каквото и да било), питайте. Винаги когато съм питала, хората са откликвали и са ми давали цялата информация, от която съм се нуждала. Не мога да сравнявам дори оперативната интервенция за отстраняването на плода миналата година, след като сърчицето просто спря да бие с биопсията, която ми правиха в БГ преди няколко години. В бг се събудих от упойката като от някакъв кошмар и докато в продължение на повече от час ми е било зле и съм повръщала (добре, че една женица, грижеща се за свекърва си там ми дала подлога, в която да повръщам, че нито едно здравно лице не се е вяснало покрай мен, след като ме стоварили след биопсията), тук се събудих като след сладък сън и то за 1 - 2 минутки, до мен бяха една акушерка, която беше поне 30 мин при мен, докато се увери, че се чувствам добре и още един човек, който каза, че ако нещо не е наред, е на разположение (предполагам доктора). После ме преместиха с леглото в една голяма стая със завески между леглата, предлагаха ми сокчета и сандвичи, казаха ми да си почивам и едва когато след няколко прегледа и след моето настояване да си ходя, решиха, че съм ок, тогава ме пуснаха. (Не и без да попитат по какъв начин ще се прибера и дали има кой да се грижи за мен следващите няколко дена). В БГ така и никой не ме пита как съм, само като потърсих лекар, една санитарка ми каза, че като се облека, мога да си ходя. И това е. Раждала съм два пъти в БГ, никога не бих позволила на децата си да бременеят или раждат в родината ни. Бях бясна, когато никой нищо не направи преди година да спаси първо едното, после и другото ми бебчета (по предположения на лекарката ми са били разнояйчни близнаци). Сега обаче разбирам, че така е било по - добре, отколкото да ги загубя на един по - късен етап или пък да се родят с малформации. Виждала съм моя близка с нейната дъщеричка, бог да я прости, знам какво е да имаш болно детенце. Знам и какви глупости пропагандират в бг по време на бременността, че и после при отглеждането на новородените(включително прехранването, защото детето трябвало да спазва 3-часов режим на хранене) в това отношение нищо не се е променило в БГ от поне 30 години.
Извинявам се за дългите обяснения, но искам да ви кажа да се доверявате повече на специалистите. Специално в Англия всеки получава папка с цялата необходима информация за бременност и раждане, изследванията и седмиците, в които се провеждат. Когато вероятността детето да има синдрома на Даун е нищожна, нищо не се предприема или изследва допълнително. Дори и да не ви го казва, специалиста, който извършва (дори и за 5 мин) прегледа около 20 г.седмица, прави необходимите измервания, за да установи и по този начин има ли вероятност да има проблеми в това отношение. След като няма лоши новини - всичко е наред. Не предизвиквайте съдбата (както баба ми казваше) с лоши мисли, опитайте се да бъдете малко по - позитивно настроени. От вас зависи да имате една спокойна бременност.
А за диабетчето - и аз боря все още с диета, макар към края на бременността да се налага драстично намаляне на и без това малките порцийки.
Сиренце си хапвам най - редовно от едно пакистанско магазинче - българско или "гръцко"сирене (гърците са големи тарикати - само пакетират българско сирене и го изнасят по цял свят като гръцко, защото нашите дупедавци и за един чужд пазар не могат да се преборят). Никога не съм гледала от какво мляко е правено, но и слава богу нямам проблеми, а с диетката и салатките си хапвам доста сирене всеки ден.
От време на време си вземам и от Лидъл или Сеинсбъри'с, като заместител са ок.
Localgal, раждане - мечта си имала мила, дано колкото може повече момичета минат по този път, че с болезнени контракции още на 1 - 2 см разкритие не си е работа  А ето, че и месец мина...как лети времето. Да сте живи и здрави и все така да се подкрепяте и обичате и занапред!
Няма да се обръщам поименно (сутринта написах един пост и тъкмо да го пратя, в бързината натиснах погрешното копче ), само исках да ви призова да мислите по позитивно, да си намирате всякакви занимания, които да ви отвличат от кофти мисли и настроения, повече разходки, балансирано хранене и здрави бебчета на финала.
 

Здравейте ,

Тьй като се похвалих в4ера 4е за пьрви пьт от седмици насам имаме сльнце, от кьм 12 на обяд -до днес, вали-отново,сльнцето се скри и пак заваля .Толкова е депресиращо това време.
 
tsveti_85, много се радвам 4е вси4ко е наред с беб4о .Само спокойствие и много тьрпение мога да ти пожелая с тукашното медицинско обслужване, но поне може да си спокойна, 4е ако има нещо нередно веднага ще го намерят .
localgal, много хубав разказ.Толкова е хубаво да про4етеш подобни преживявания, които завьршват толкова хубаво  
pupinko, зна4и можете ве4е да купувате рокли4ки и панделки  
Minaaa, мьни4ко ти остана и на теб , много мьни4ко-скоро ще си гушкаш бебо4е. После 4акаме разказ и ние тук за хубавото преживяване .
Hanna71, много сьжалявам 4е се отписваш от групи4ката, но нали знаеш какво казват лекарите , при много голяма 4аст от бременните се полу4ава за сьжаление, но за щастие ,след това имаш време за о4акване на ново бебо4е.щом ведньж е станало , зна4и пак ще стане .А и по статистика , жените сьс спонтанен аборт много по-лесно забременяват след това.Това от опит мога да го потвьрдя.Желая ти много скоро две 4ерти4ки и много положителни емоции.
LamaRina, като те 4ета и все едно 4ета себе си .И аз все още "уж" не сьм ка4ила кг, даже сьм с един по малко, но панталоните ми ме стягат особено .Направо ве4е не зная какво да обли4ам като трябва да работя навьн , вси4ко ме стяга в корема. Пьк панталоните все са едни такива стегнати в корема.
Ина4е за "веселите" хормони напьлно те разбирам .След като минах вторият ехограф в 9 седмица, в която ми казаха, 4е бебето е добре, си говорих сама в колата кьм вкьщи(да не говорим, 4е трябваше да ходя на друго място, но направо кьм вкьщи се запьтих), и като се прибрах тук си говорих цял ден с котката докато се прибра бьдещият татко .
emi_bj,mamas &papas не е ли испанска страница .Аз сьм купувала от тях, но преди много, много време,когато моето дете беше малко.Сега ве4е купуваме дрехите от щанда Иуноши.
 lilit, ако знаеш колко добре те разбирам за сладкото , аз все още сьм на "нормално" хранене.Но определено с голями сили се опитвам да избягвам сладкото, което в много слу4аи не успявам(като на Великден например). Замествам сладкото сьс сладкиши от извара и натурален подсладител.
Така успявам да издьржа някой и друг ден.
 B.B., и аз сьм на сьщото мнение като теб за болниците и лекарите "на вьн".В Бьлгария не сьм раждала, била сьм в болница там но като малка, за сьжаление имах вьзможността да видя как бьлгарските медици се грижат за пациентите си. Спомените ми от бьлгарските болници мога да ги опиша то4но с една дума"кошмар". Това е ли4но мнение!
Нау4их се да оценявам професионалистите тук,тук и на всякьде другаде каьдето е трябвало да ме преглеждат.

За сиренето, днес специално ходих до румьнският магазин за да проверя дали сиренето там е с пастьоризирано мляко.Не е.Все още не сьм открила, подходящо като за бременни страхливи като мен. Замествам го с извара и бяло диети4но сирене.

Да ви разкажа моите перипетии днес в кухнята .Като се има в предвид, 4е сьм едно малко торнадо готвейки, по4ти винаги с негативен резултат , днес реших, 4е ще правя торта - какво прави скуката понякога. Та тортата е вьзможно най-лесната която можете да си представите.Единственото което"се готви" по нея е разтопяването на водна баня на шоколада и маслото.Е...торнадото се прояви .Сьдьт в който сложих да разтопявам се с4упи сьс вси4кият шоколад и масло вьтре. Цялата пе4ка, мокра, на земята локви4ки, 4ак до хола стигна .Аз шашната, 4е има стькла, котката около мен ближе шоколад .Направо бях за скрита камера. После му казвам на половинката дали иска нещо да направя за ве4еря а той се хили и ми казва да сьм излезнела от кухнята, 4е сьм била опасна .
Е тортата я направих, сега е в хладилника да изстива , да видим поне дали от голямото бедствие е имало смисьл .

  :rotfImao:Val  умрях си от смях като си представих каква фурия си била в кухнята,а как завидях на котето тииииии мммммммммммм шоколаааад

Здравейте момичета, ние най-после влязохме малко в час, а и с това дъждовно време никъде не ходим, та днес успях да се мобилизирам, да ви изчета, че и разказа си да напиша. Модераторките, сигурно ще ме намразите, но това ще е най-дългия пост в историята на ншата групичка, мисля че обаче съм го заслужила тъй като имах и най-дългото раждане дотук Позволявам на който му доскучае да го пропусне, че наистина си е дългичък. Бих искала от сега да кажа, че въпреки болките и всичко, което преживях за мен това си остава най-магическото изживяване и в никакъв случай не искам да го приемате за нещо негативно.

Преди да започна искам да поздравя Сарния, честито мила, че си отново сред нас, както и да изкажа моите съболезнования на Каталис и Хана, момичета, чакаме ви скоро пак да се появите.

Добре дошли и на новите мами, честито и на тези разбрали вече цвета на гащите, няма да ви изброявам поименно, за да не пропусна някого.

Ето го и разказището:


Беше ми казано да звънна в болницата на 18.04 около 16:30, за да ми кажат кога да отида спрямо това до колко е заето родилното отделение. Казаха ми да отида около 18:00, което мен много ме зарадва, защото си помислих, че не са много заети и ще ме започнат веднага. По това време все още наивно си мислех, че всичко ще приключи същата вечер, а баба се радваше, че Вики ще е овне като нея. Знаех принципно, че процесът за предизвикване е гел, хапче, окситоцин в тази градация, но не знаех, че всичко е толкова времеотнемащо.

Отиваме в болницата аз, мъжът ми и майка ми. Приеха ни, настаниха ни в предродилна стая с 6 легла, в която имаше предимно момичета лежащи за задържане. Едната мома беше с разнояйчни близнаци и на единия близнак водите започнали да изтичат. Тя ми направи най-страхотния комплимент следващия ден на закуска, като ми каза, че като ме видяла решила, че съм на 16 години  , за протокола съм на 32, а че майка ми и мъжът ми, са майка ми и .... баща ми. Милия съвсем се отчая като му казах, хи, хи. Вярно, че е посивял вече, но пък е младолик, въпреки бръчиците и е само 3 години по-голям от мен. Както и да е да се върна към същината. За съжаление през цялото време ми казваха, че родилното е много заето и не искат да ме започват в случай, че всичко тръгне много бързо. Родата остана до 22:00 и си тръгнаха, като се разбрахме ако започна да раждам да се обадя веднага. Цяла нощ обаче не ме огря. Чак на следващия ден около 11:30 ми казаха, че от родилно са им дали залена светлина да ме започват. Вързаха ме на машина за тонове на бебето и следене на контракции за 30 мин., преди да започне процедурата, като ми дадоха и едно бутонче да натискам всеки път като мръдне бебето (предполагам, да не го сбъркат с контракция). След 30 мин. дойде акушерката, провери ме за разкритие, каза че съм на 1 см. и ми сложи 2 мл. гел, това било максималната доза, слагали 1 или 2.  Оставиха ме още един час на машината за следене на тонове, като трябваше да продължа да натискам бутончето всеки път щом буболечка мръднеше. Нищо не усещах от гела, но по-късно започнах да чувствам леки менструални болки (предполагам контракциите). Така си продължи 6 часа, защото следващия гел може да бъде поставен след 6 часа. Междувременно ме разкачиха от машината за мерене на тонове. Рутинно идваха сестри да ми мерят кръвното и температурата и така си продължи цял ден. Съпругът ми и майка ми се редуваха, кой да ми прави компания. Междувременно няколко мами идваха за по няколко часа в нашата стая и биваха отстрелвани към родилното, за което много им завиждах. Една даже не можа да се настани даже, като я провериха и видяха, че е на 5 см. директно я запътиха към родилно. Около 19:00ч. на 19.04 цялата процедура се повтори с поставянето на 2-рия гел. и установяване, че с първия съм стигнала едва до 2 см. разкритие, така че хайде още 2 мл. гел. След може би по-малко от час от поставянето на 2-рия гел започнаха болезнени контракции на всеки горе долу 5 мин., като всяка продължаваше около 50 – 60 секунди.  Започнах леко да стена и ги попитах за някакви обезболяващи, при което получих 2 парацетамола, които уж леко облекчиха болките, но пък не и стоновете ми. Затова дежурната нощна акушерка, около 23:00ч. взе решение да ме премести в самостоятелна стая и добре, че го направи, че майка ми да може да остане с мен да ме обслужва и да мога да си стена на воля, без да притеснявам другите бременелки.  Тъй като само един посетител можеше да остане с мен, съпругът ми си замина отново с уговорката ако ще раждам да се обадим веднага.

Ех такива болки не бях изпитвала, но пък успявах да се овладея достатъчно и си виках, че ако са такива ще мина без упойки, както и исках. С помощта на майка ми си взех вана, като малко даже се покиснах в нея. Това доста облекчи болките, даже на този етап се замислих дали да не раждам във вана, но в последствие се саморазубедих. При раждане във вана не може да се ползва епидурал. По-късно когато вече не издържах на болките помолих за болкоуспокояващи, този път ми дадоха някакво хапче, което беше много по-силно от парацетамол и доста ме облекчи, дори успявах да поспивам между контракциите. Забравих да отбележа, че откак започнаха болезнените контракции не можех и да си помисля да легна, нито по гръб, нито на една страна. Легнех ли ми идеше да умра от болки. Добре, че болничните лега са електронни и вдигнах частта под гърба максимално нагоре, подпрях се на всички възможни възглавници и така си лежах седнала, а майка ми беше на едно кресло до мен. Умирах и от жега и въпреки студеното и дъждовно време държах прозореца отворен цяла нощ, от което простудих милото ми майче, но пък тя геройски издържа

На следващия ден 20.04 отново съпругът ми отмени мама, за да отиде тя да се наспи. Всички ми казваха, че трябва да съм активна и да се разхождам, но пък времето беше отвратително, този април е най-дъждовният във Великобритания откак са започнали да наблюдават времето професионално, и нямаше как да излезем навън, а да обикалям коридорите на болницата като гламава, ми се виждаше ужасно скучно. В името на скорошното раждане обаче реших да се пробвам. Обиколих ги с мъж ми няколко пъти с триста зора, хем ми беше скучно, хем ме болеше много и затова предпочетох да седя на топка. Седайки на топката всяка контракция беше все по-силна, дълга и болезнена. След може би около 1 час отново заревах за обезболяващи, след като акушерката ме разпита да разбере колко точно ме боли ми предложи инжекция Петидин (най-силното обезболяващо, което се предлага като изключим епидурала).  Много ми се искаше в този момент да започна да дишам и „газ и въздух“, но ми казаха, че такава екстра има само в родилно, не съм искала епидурал на този етап, но ги разпитах за него и отново ми беше казано, само в родилно.  Междувременно бях прегледна и установиха, че все още съм само на 2 сантиметра . Вечерта отново ме прегледаха и видяха, че съм стигнала 3.5 см., което беше обнадеждаващо, но не и достатъчно. Време беше за трети и последен гел, преди да минем към следващия етап, но пък преди да ми го сложат доктор трябваше да ме прегледа и да потвърди. Контракциите си бяха все така болезнени и чести и аз редовно си охках и виках даже. Зачакахме лекаря, който както може би вече сте се досетили беше много зает. Имаха някакви усложнения и всички бяха в операционна в родилно. Вечерта отново изпратих мъжа ми в къщи, а майка ми го отмени. Чак някъде около 22:00ч. лекарят дойде да ме прегледа, установи че най-после съм достигнала заветните 4 см. и понеже съм с такива прекрасни контракции няма нужда от трети гел, а направо да ме качват в родилно щом се освободи стая. Стая в родилно отделение се освободи чак на следващия ден в 09:35. През тези два дена от време на време ме връзваха на машина за тонове, но вече загубих хронологичната порядка и бройка. На всеки 4 часа, чинно си исках и обезболяващи. Междувременно, дори и вече седналата позиция в леглото не ми беше удобна и затова накарах майка ми да се сменим, тя се настани в леглото, а аз в креслото с идеално изправен гръбнак, иначе не се търпяха контракциите. Дремвах по минута две между контракциите, а при по-болезнените направо си виех.  1:00ч. през нощта, вече изчислих, че ми е време за следващото хапче и извиках акушерката, тя каза ей сега и от това ей сега минаха 3 часа, като през 10 минути ги виках, а сестрите ми обясняваха, че акушерката е заета в момента с други пациенти и само тя има ключ от шкафа с лекарствата, следователно само тя може да ми даде хапче. Това е и единственото ми оплакване от целия ми престой в болницата, но пък и тази точно нощна акушерка (която беше дежурна и предната вечер) хич не ми хареса.

Та по същество. Преместиха ме най-после в родилното на следващата сутрин. Междувременно контракциите ми бяха доста намаляли. Имах по една слаба контракция на всеки 10 минути. Ако знаех, че ще е така и че ще чакам цяла нощ щях да настоявам за третия гел, че да избегна системата с окситоцина. Акушерката в родилно отделение реши да ме закачи отново на машина за тонове и да види дали контракциите ми няма да се върнат. Аз се разположих в полувертикалното си положение на леглото и зачакахме да видим какво ще се случи. След като контракциите не показваха никакви индикации на засилване в 12:00 ч. реши да ми спука водите. Помолих я да отида до тоалетната преди това и като отидох видях, че ми падна тапата. Много се зарадвах, защото това беше единственото естествено нещо през цялото раждане. Спука ми водата и ме закачи отново на машината за гледане на тонове да видим какво ще се случи. За наша радост контракциите зачестиха и отново станаха болезнени, но 14:30 все още не бях мръднала от 4 см. и ме поставиха на системата с окситоцин. Още щом ми казаха, че ще ме слагат на окситоцин им казах, че ще искам епидурал, но акушерката ми каза, че много жени не ги боляло чак толкова много и нямали нужда от епидурална упойка. Убеди ме да пробвам първо как е с „газ и въздух“ . Ако на някоя от вас трябва да и бъде предизвикано раждането с окситоцин, не правете моята грешка, че за малко щях съвсем да се размина с упойката. Започна системата, а с нея и ужасните кнотракции, които обаче с „газ и въздух“ бяха поносими. Пашкулка обаче се беше надупила надясно, което предполагаше трудно излизане и акушерката ми каза да легна на лявата си страна, за да я накарам да си завърти дупето. Ако си спомняте от по-рано в разказа ми, дори и при по-слабите контракции имах адски болки в легнало положение. Казах и че предпочитам да не лягам, но пък тя ме убеди, че така раждането ще е по-лесно, затова се съгласих. Веднага щом легнах започнах да умирам от болка. Не знам колко дълго съм лежала и какво съм говорила. Със сигурност издишах много „газ и въздух“ и предполагам съм викала като обезумяла, защото със сигурност си спомняма, че се мятах като риба на сухо и бях цялата потна. Явно съм била жалка картинка, защото акушерката ми предложи да ми сложат най-после епидурална упойка при което аз можех единствено да подам сигнал с вдигнат палец. Акушерката излезе от стаята, не знам колко време я е нямало, но на мен ми се сториха часове. Върна се с лоша новина, че екипът е влязъл в операционна и че за съжаление анестезиоложката няма как да дойде. Идеше ми да умра като чух тази новина, но се примирих и си казах, че дори и действително да умра ( в този момент съвсем сериозно си го мислех) поне съм в болницата и ще се погрижат да ми извадят бебето. Не знам колко време съм продължила така, все на една страна и умираща от болка, но по някое време влезе една жена изглеждаща като лекарка и ми я представиха като анестезиоложката. Попита ме дали искам упойка, при което аз само изкрещях „Да, моля“ и се разревах от облекчение. Обясни ми, че трябва да ми зададе стандартни въпроси, за което съжалява, но че не може да ми сложи упойка преди да отговоря. Аз само изкрещях „Питай по-бързо и ми говори и по време на контракциите, а аз ще отговарям между тях“. След като свърши с въпросите мина зад мен и ми каза да стоя мирна. Това беше най-трудното през цялото раждане. При всяка контракция ми идеше да се мятам неистово и само си повтарях „не мърдай, не мърдай...“ Тук искам да спомена, колко смел ми е съпругът. Честно не вярвах, че ще издържи на такова раждане, ако знаех, че така ще протече нямаше и да го карам да присъства. Майка ми стоеше на една страна на стола, така че много нямам спомени от нейното присъствие, но съпругът ми беше неотлъчно до мен, държеше ми ръката, милваше ме, говореше ми, опитваше се да ме утеши, много съм впечатлена от него. Милият ми обаче има фобия от игли и по някое време докато ми слагаха епидурала пребледня и ме попита дали бих имала нещо против ако излезе за малко. естествено, че го пуснах. Едва на следващия ден ми обясни, че веднъж ми вкарали тръбичката за епидурала, но нещо не било както трябва и я изкарали да я вкарат наново, това бил моментът, в който той загубил самообладание. Не отсъства дълго и бързо се върна. Епидуралът заработи почти веднага, което за мен беше огромно облекчение. Позволиха ми и да седна най-после, което допълнително ми намали болките. Даже вече бях на себе си между контракциите и участвах в разговора, но продължавах да усещам болка в дясната част, не знаех, че не е нормално това, затова и на никого не казах. Продължих да дишам „газ и въздух“ при по-болезнените контракции.

В 20:00ч. дневната акушерка се смени с нощтната. И всичко си продължи вече по-нормално, благодарение на почти сработилия епидурал. Малко след това дойде анестезиолога от нощтната смяна и лекарката от нощната смяна да ми се представят. На анестезиолога му направи впечатление, че продължавам да използвам „газ и въздух“, което би трябвало да е ненужно когато съм на епидурал и ме разпита къде усещам болки. Увеличи ми дозата и ми каза да легна на дясната си страна, за да се разнесе натам и упойката. Ужасих се пак като ми казаха да лягам, но реших да опитам. Заболя ме само за момент и после упойката се разнесе и вече действително не усещах нищо. През цялото това време бях закачена за апарат за наблюдение на тоновете. Останах си така легнала вече до края. Около 22:00ч. бях стигнала пълно разкритие, но нямах пориви за напъване и затова решихме да изчакаме още 1 час. Около 23:00ч. акушерката ми каза да се обърна в любимото ми седнало положение, обясни ми как да напъвам и се започна вече същинската работа. Започнах да напъвам, като акушерката ме убеждаваше, че го правя прекрасно. Така и не разбрах как мина един час, но взех и доста да се изморявам, въпреки това акушерката ме увещаваше, че се справям прекрасно, до един момент, в който каза, че тоновете на бебето не са много добри и че ще извика лекарски екип да помогне с вакум. Преди това само викаше „Хайде Вики, роди се на 21.04, не чакай до 22.04“  Дойдоха двама лекари гинеколози, анестезиологът и една педиатърка. В този момент акушерката предаде щафетата изцяло на лекарите. През цялото време не усещах нищо, нито болки, нито движението на бебето по родилния канал, но предполагам, че това се дължи на епидуралната упойка. Лекарката не беше много доволна от положението на бебето, цалото ми предишно страдание и лежане на лявата страна беше нахалос, тъй като инатка пак се беше завъртяла надясно. Наложи се да ми направят един разрез, за да може да и излезе дебелото дупенце. Аз така и не разбрах, че са ме срязали докато не ми казаха. Мъж ми се държа геройски през цялото време, а дори и наблюдаваше какво се случва, нещо което му бях казала, че нама нужда да прави, но той не можал да се сдържи. Лекарката постави вакума и ми даде сигнал за напъване. Попита ме и дали искам да поставят бебето веднага на корема ми, което аз потвърдих. С два напъна и помощта на вакума маймунка най-после излезе на 22.04 в 00:17, 3.180 кг., 50 см., при което аз почуствах невероятно облекчение. Поставиха я на корема ми, видях и личицето и си казах, че това е най-красивото бебе на света. Беше беличка и много добре оформена, от вакума имаше огромна „цицина“ на главата, което ме накара да се разплача. Взеха я да я оправят и да срежат пъпната връв, нещо което и съпругът ми и майка ми отказаха, не им стискаше май . В този момент тя се разплака, а с нея и татко и, който само повтаряше „Чуваш ли бебчо, чуваш ли, Вики, crying“ ( той поназнайва малко български и често си говорим на булгаринглиш). Аз също плачех, но по други причини. Чувствах се много виновна за трудното раждане, което Вики претърпя, защото бях мързелива по време на бременността, а и съм с наднормено тегло, все си мислех, че ако бях по-активна и в норми с теглото раждането щеше да е по-лесно и нямаше да се налага да я вадят насила. Казаха ми и че пъпната връв е била увита около врата и. Обдишаха я и я подадоха на майка ми тъй като мъжът ми беше зает да ме успокоява. Нямах търпение да ми я дадат, но в този момент педиатърката каза, че не диша добре и че има температура. Започнаха да я обдишват, но пак продължаваше да диша на пресекулки и  решиха да я заведат в интензивното в инкубатор. Можете да си представите как се почувствах започнах още повече да се обвинявам. Зашиха ме и ми казаха да лежа.

Лежах така до следващия ден сутринта, може би до към 10:00 ч. когато една сестра дойде да ми помогне да стана и да се изкъпя. Гърбът адски ме болеше от неудобната позиция. Изкъпах се, облякох се и мама ми приготви багажа да ме местят вече в следродилно. Преди това поисках да отида да видя бебка. Закараха ме с количка при нея, защото едвам се движех. Щом я видях в инкубатора рукнаха крокодилските сълзи. Ужасно е да си видиш детето толкова мъничко, безпомощно и цялото в тръби. Позволиха ми да я държа и да се опитам да я кърмя. Тя веднага захапа зърното, за моя радост не ме заболя, но ествествено нямах  мляко, въпреки това тя си посука. Поискаха моето разрешение да започнат да и дават адаптирано мляко с тръба директно в корема, тъй като аз все още нямах кърма, а искаха да я откачат от системата, щом достигне поемане на нужното количество. С неохота се съгласих, тъй като въпреки цеденето с ръка и с помпа не можех да докарам повече от няколко капки. Аз, майка ми и съпругът ми ходехме често да я виждаме, като през цялото време аз я държах, което предполагам и помогна на млякото ми да слезе. Бях мног горда с първите 5 мл. , после 7мл., после 10 мл. и накрая дори 25 мл. Нощта на 22.04 срещу 23.04 прекарах без нея в следродилно. Постепенно и махаха различни сензори, от които преценяваха, че няма нужда, като дори я извадиха от инкубатора и я сложиха в кошарка, от което бях много щастлива. Всеки път щом бях при нея я пробвах да хапне, но тя беше прекалено заситена и само се мъчехме. Вече съвсем се бях отчаяла и се притеснявах, че няма да мога да я кърмя. Новините не бях и много обнадеждаващи кога ще излезе от интензивното и ще може да си е при мен. За да ми я дадат трябваше да и махнат системата с глюкозата, а за да го направят тя трябваше да може да поема 40 мл. адаптирано мляко на всеки 3 часа без да повръща. Много съм благодарна на нощната сестра, която се грижеше за нея (Грета), която започна драстично да качва количеството мляко и да намалява глюкозата нощта на 23.04 срещу 24.04. Междувременно и аз се цедих на всеки три часа и носех малкото милилитри, които успявах да изцедя. За последно се качих в интензивното в 7 ч. сутринта и видях, че системата вече е махната, а сестрата експедитивно намери лекари, които да потвърдят изписването на Вики от интензивното и ми я дадоха веднага. Разплаках се от радост, нямах търпение и звъннах на баща и да му кажа добрата новина, това означаваше, че щом успеем да започнем да се храним както трябва ще ни пуснат да си ходим в къщи. Сутринта на 24.04 аз и бебка бяхме преместени в стаята за специални грижи за бебета, които са имали проблем. Беше ни супер тъй като в цялата стая бяхме само две майки, докато в предишната стая всичките 6 легла бяха пълни. Имахме си малко проблеми с кърменето отначало на малечка и беше непривично, беше свикнала без усилие да и се пълни тумбачето от тръбичката, но с упорство успяхме да се закърмим и на следващия ден късния следобяд на 25.04 най-после се прибрахме в къщи. Прекарах в болницата точно една седмица. Всичко, което  ми се случи и болката която изпитах забравих още в момента, в който я извадиха и я сложиха на корема ми. Преди да родя не можех и да си представя, че е възможно да обичаш друго същество толкова много, но веднага щом я видях я заобичах с цялото си сърце. Дори нямам нищо против безсънните нощи и плача от колики. Всъщност като чета за други бебета от нашата групичка нашата мома е много послушна, на мама сладурката пу пу да не е уруки Вече не само, че се храним успешно, но ако съдя по акитата дори се прехранваме.

В.В.   напълно  те   подкрепям   за  лекарите...Аз   загубих  бебче  тук. Няма  да  забравя  как   се  държаха   докторите.  След  това   като  забременях   знаеха  през  какво  сам  минала,  знаеха  колко  ме   е  страх...  Като  съм  чела  за  БГ   лошо да  ти  стане...Така  че  на  моя  доктор   му  вярвам  напълно....

varnagirl, толкова дълго чаках този разказ, че направо си "заслужаваше" чакането  Като влезна в болницата и всяка нощ те сънувах, имам чувството, че съм била и аз до теб, а сега с разказа го и изживях  ! Знам от личен опит, че всичко се "забравя". Целувки и прегръдки от нас за теб, Вики и цялото семейство 

Леле ВарнаГърл, страхотен разказ. Радвам се, че си наградена за големите усилия и мъки, радвам се и че вече всичко е наред

Аз се върнах преди малко от доктор, казаха ми, че сървикса е започнал да изтънява и имам 1 см разкритие, като се зачетох из нета обаче хората казват, че така мога да си ходя и един месец Докторкатаказа, че може и другата седмица да се роди бебо, може и по-другата ... явно наистина няма правила. Затова отивам да походя 4-5 километра, дано излиза вече.

varnagirl, - Още като разбрахме за раждането и колко дълго е продължило те обявихме за героя на групата ни. Имаш пълното право да напишеш такъв дълъг пост. Наистина доста полезна информация съдържа. Поне за мен понеже ми казаха че тайкато съм на 40 щяли да ми предизвикат раждането една седмица преди термен. Аз се успокоявам че те ме водят с термен 17 юни пък по всички данни и показания всъщност е 9 Юни та се надявам че малката няма да чака чак до края и да я карат на сила да излиза. Че аз каквато съм пъзла ако трябва да раждам 3 -4 дена няма да съм такъв герой като тебе.

Сега важното е най-страшното мина с бебонка сте добре и да растете и папкате още повече.  от мен за двете ви и поздравления на таткото и бабата за геройството също.

Здравейте,

чудесни разкази, желая ви здраве, радост и здрави дечица! Аз на всеки разказ си рева и се вълнувам много!

Мерси на всички за поздравите

Аз въпреки, че вече съм родила ще продължавам да ви следя и от време на време ще се включвам, ако мога да помогна с нещо.

На предстоящите да родят пожелавам леко раждане, но да знаете, че дори и да не е такова, не се притеснявайте, всичко се преживява и забравя, даже съм готова за второ, въпреки че мъжът ми казва, че втори път през това няма да издържи да мине  милия все едно той е раждал. Надявам се след няколко годинки да склони да си направим още едно бебче, че по-млада няма да стана

Varnagirl, голям подвиг е било твоето раждане. чак и мен ме заболя докато го четях. Така си го описала, че оживяха спомени от първото ми раждане. Предизвикано, бях преносила няколко дни, и като че ли вместо окситоцин ми вкарваха ток - сковаващи мозъка контракции без да мога дори да извикам. Накрая се стигна до безславния завършек със секцио по спешност.

Пожелавам на теб и малката красавица  всичко най-прекрасно!

varnagirl , благодаря за разказа! Наистина си голяма героиня! Но вече си имаш най-прекрасното същество на света и всичките болки вече са минало! 

Прасковетка, дръж ни в течение как се развиват нещата при тебе. Аз съм чак в четвъртък на преглед, до тогава ще си тъна в неизвестност хаха

След като ви бях писала, че два дни имах болезнени контракции, вчера и днес няма абсолютно нищо. Та предполагам, че съм се била преуморила. Макар че знам, без болезнени контракции няма и раждане. Ще си чакаме и това е. Днес пак си направихме 3 часова разходка с татито и да видим какво ще стане.

Лека вечер на всички! Къде сте всъщност? Сигурно сте излезли нанякъде  

Hanna71, много съжалявам, мила! Кураж и повече споделяне с близките ти хора за всичко, което чувстваш. Така е малко по - леко. Прегръщам те и те моля да се опиташ да мислиш за бъдещето позитивно!
varnagirl, радвам се, че всичко трудно остана зад вас. За следващия път вече ще знаеш как да процедираш и по време на бременността, и по време на раждането, че да не е пак такава мъка! А Вики е невероятна кукла, да ви е здравичка и да си се радвате едни на други! И аз имах чувството, че съм там до теб и се мъча, само се молех да бъде по - бързичко, а когато нямаше вести от теб, се притеснявах да не се е случило нещо лошо.
Дано това време да се пооправи, че да можем да организираме една срещичка като се родим и ние, да си разходим заедно буболечетата 
Minaaa, Прасковетка, стискам палци! 
Val, да си призная честничко и на мен ми се прииска да съм на мястото на котката ти  Днес пак пазарувахме с мъжа ми и това означава, че минахме покрай щандовете с шоколадови изделия и аз се усетих, че преглъщам слюнката си като гладна котка  , ама...че и мама и тати (свекитата) ни бяха на гости, та и заради свекъра също понакупихме сладки неща. Обикновено като си налагах диети преди, след първата - втората седмица вече ми беше по - лесно без шоколади и захар като цяло, сега обаче...иде ми да вия като вълчица. Ама като знам, че е за доброто на детенце, а и с надеждата да не ми остане диабет тип 2 като подарък занапред... Хасбито ми е обещал като родя, да ми купи от всички сладкиши, които обичам  , та ако ще и да се пръсна после по шевовете от преяждане.
Аз малко не съм на себе си - хормоните ме тресат яко, та много много няма да ви занимавам с особата си. Хем малко време остава, хем ми е нервно, че искам беболинката да тръгне да излиза по естествен начин, а тя тъкмо се беше запътила и корема ми се беше смъкнал надолу доста, а сега пак си е горе коремчето  . Иначе си имам много редовни безболезнени контракции(е, безболезнени, но си ги чувствам като притискане и едва дишам докато траят.
Струва ми се, че бебка наистина си чака хубавото време, което тази година така и не иска да дойде при нас
А, днес наготвих две бг супи на свекитата - останаха впечатлени от готварските ми умения  .
Гушки за всички 

Здравейте мамита,

И аз да се отчета за днес. Добре сме с бебка, не се престаравам, както обещах, златото боядисва днес стаята на бебка и аз ходя от време на време там и пляскам с ръце хахаха като дете. Голям смях пада. Тази нощ имах странен сън и ще видим какво ще излезне от него. Пак се появи този глас, който ми каза тогава за детето че ще е момиче. Сега ми каза числото 26 и аз започнах да споря с него че не може да е 26 Юни понеже ще две седмици след термена ми и после се събудих. Та ще видим момичета ако родя на 26 може да ме обявите за врачка хахахахаха.

Хана стискам палци скоро пак да си при нас. Не се отчайвай и бъди силна. 

Гуш на всички мамчета и бебчета. Чета ви и ви мисля всички. Мина, Прасковетка Б.Б стискам палци всичко да е наред с вас и с всички майски мамета.