Бременни майки в чужбина - Тема 43

Привет 
Успях почти да си завърша фермана, между три хранения и незнам какво натиснах, че съм с бебка на ръце, ама всичко замина...сега трябва наново да пиша, ама...кога ще успея - незнам.
Лекси е добре - папка, спинка, ака доста, кротичка е, плачка само когато огладнее или пък понеже е малко вампирче все си мисли, че е много гладна и хапва повечко и после стомахчето боли, та докато се поизпръцкаме и направим акуто пак мрънкаме малко. Ако обаче е на ръчички - млъква. Много обичаме да си се гледаме с татито в очите, да му се плезим или боксираме в лицето с още неориентираните движения на ръчичките 
Иначе спи на гърдите ми като мишка , ама аз напоследък съм с висока температура заради гърдите . Не може да ме доизцоква докрай, а и аз не успявам да се доизцедя много добре с помпата, та започнах да вдигам температура и да ме втриса, макар да беше 24 - 25 градуса в стаята. Миналия ден се наложи да отидем до лекарката ми, за да ми даде антибиотици, а вчера успяхме и една разходка с татито да си спретнем, че да използваме хубавото време, това, че тати имаше свободен ден, а и аз се нуждая от повечко ходене, макар да съм с една походка... Още не съм много добре след операцията, просължава да ми е болезнено при уриниране, предполагам, че при поставянето на катетъра са ме одраскали малко по - сериозно, защото по време на цялата ми операция беше адски болезнено в тази област, ама със всяко докосване, всяко движение, а сега имам усещането, че веднага след уриниране кървя от същото място.
По време на операцията три пъти ми слагаха упойка, но краката ми си оставаха напълно подвижни и имах усещания чак до горната част на бедрата и мястото, където беше вкаран катетъра. Ужасно е да имаш болезнено през цялото време секцио след 3 дена опити за предизвикано нормално раждане с постоянни контракции. Крещях на операционната маса, а аз съм силно момиче по принцип. Когато ме срязаха само усетих, че режат, не и болка, но когато се опитаха да ѝ извадят главичката, която си беше много ангажирана в таза, имах усещането, че ми изтръгват половите органи. Ставаше нещо като вакуум от дърпането, което предизвикваше адска болка там, където катетъра ми беше вкаран. Опитваха поне 5 минути, макар да ми се струваше цяла вечност, аз крещях, анестезиолога беше през цялото време кацнал на дясното ми рамо, мъжа ми ме държеше за лявата ръка, всички ми повтаряха да се отпусна, анесезиолога ме питаше искам ли да ме приспи напълно, защото след трите вливания на упойка явно нямаше кой знае какъв резултат.
Аз обаче не исках да съм в несвяст, когато малечка се роди, стисках зъби, опитвах се да се отпусна, но крещях отново и отново. Не мислех, че ще го преживея, не виждах себе си жива след всичко това, исках само детенцето ми да е добре. Мислите ми се лутаха, незнам какво съм говорила, но единственото нещо, което си мислех е как трябва да търпя, докато извадят бебчето ми, после да става каквото ще. Извадиха я, показаха я над синята преграда, като в мъгла ми беше, но беше едно голямо облекчение. Повиха я в нещо и я дадоха на мъжа ми да я държи и той милия се опитваше да ме разсея, като ми казваше неща от рода на:" Виж колко е хубава, виж това, виж онова..."Аз се опитвах да се концентрирам,но продължавах да крещя от болка, защото докато извадиха плацентата, после проверяваха за остатъци, после почистваха с нещо вътре, после шиха - първо вътре, после кожата - през цялото време потупваха силно точно по мястото, където беше катетъра, за да почистват от кръвта, а това ми вадеше сякаш нервите.Беше сякаш цяла вечност, когато накрая приключиха и ми сложиха лепенката и другите неща там по корема и спряха да ме докосват по болезненото място, та болката стана по - поносима. Закараха ни в друга стая да премерят бебка и аз поисках да ми я сложат на гърдата, при което тя засука така настървено, че ревнах от умиление. Толкова беше прекрасна малката ми шушулка.
От тогава - насам е само борба за всичко, но най - вече проблема е, че не можех да се грижа така добре за бебка, заради тази операция, когато се опитах да стана на същия ден следобеда, без малко да припадна. Адски ми прилоша. Казаха, че съм загубила 1 литър кръв, а аз по принцип съм си с проблеми - никой не иска да ми взема кръв, защото съм си нямала достатъчно и за мен
Та с абокат на ръката и система, която държаха поне10 часа след като свърши, после ми махнаха системата, но абоката си остана(незнам кой по ред беше този, защото ми изпопукаха всички вени и още съм синьо - лилаво - жълта на места) и така се опитвах да кърмя Лекси. Настоявах да ми махнат този абокат, но само ми сложиха няколко марли отгоре, че главичката ѝ беше там, докато я кърмех. Трябвало да ми изследват хемоглобина, преди да решат да го махнат (първото беше, че трябвало съм да пия много вода, за да го направят и аз им казах, че ще го правя, няма значение че никак не ми се пиеше).
От днес съм вече малко по - добре, но малечка обсебва почти цялото ми време  . Вчера се опитах да пиша във фейса, но нета ми се бъгваше през цялото време, а после така и не успях да намеря време.
Сега си гушкам тази малка топчица, свита на гърдите ми и спяща като ангелче и нищо друго няма значение, всичко лошо, което преживяхме е само минало, което вече няма значение.
Както вече писах преди няколко дена, бих го преживяла отново и отново, само за да я имам и да мога да я обичам с цялото си сърце тази наша малка прекрасница 
Още веднъж ви благодаря на всички!
Няма да мога да се включвам поименно засега, само ако мога да бъда полезна със съвет на някой, тогава. Чета си ви обаче когато мога и ви се радвам 
Не оставяйте темичката да замира, споделяйте си всичко, което ви вълнува! Говорейки за всичко, това си е терапийка, а какви по - добри слушатели за бременелските радини вълнения от други бременелки
Не съм много сигурна дали трябва да пиша за 3 дневните си преживявания в родилното и за цялата тази болка, но само да ви кажа, че ако изпаднете в подобна ситуация, не правете компромиси, а си изисквайте своето - и вниманието, и навременните прегледи и манипулации...
С много обич за всички ви - хубав и лек ден 

Данделка, честита ви дъщеричка   да ви е жива и здрава 

B.B., много мило ми стана от разказа ти когато про4етох, 4астта кьдето таткото се опитва да те успокоява с бебка на рьце.
Дано няма други като теб с такива тежки раждания, а ти се радвай и наслаждавай на тази голяма радост ,която си имате.Желая ти скорошно вьзстановяване и да ти е все така спокойна малката миш4ица.

B.B. Леле мила, какъв кошмар си изживяла само  дано от тук на татък (колкото и банално да звучи) живота пред вас да  е само цветя и рози 
Края обаче на разказа е прекрасен, защото си се сдобила с една наистина красива дъщеричка  Прекрасна е 
Бързо възстановяване! Ти си голям герой 

Ах, В.В., знаех, че не ти е било лесно раждането, но нямах представа, че е било такъв кошмар, определено е било по-трудно от моето. Каквото и да изпитваме обаче минава и се забравя веднага щом си гушнем бебчето, така че бъдещи мами не се тревожете, лесно или трудно, ще мине и после даже с умиление ще се сещате колко сте изстрадали за малките шушулки. Ако нашия татко се навие аз съм готова още утре да се подложа и на по-трудно раждане, знаейки какво удоволствие е да дариш живот, а и не искам Вики да остава единствено дете, но засега татко и се дърпа, доста ще трябва да го убеждаваме. Хайде лек ден и използвайте хубавото време да се разхождате, ние сега също излизаме на разходка, че го дават пак да вали по-късно. Пусто английско време.

B.B., ревнах, душицо   . Толкова ми е мъчно, че всичко е минало толкова тежко с раждането, а проблемите с диабета, с болките в ръцете от преди това сигурно изобщо не ги помниш вече   Ама като майчината любов май наистина няма друга. Пожелавам ти от тук нататък само приятни емоции, дано се възстановиш, колкото се може по-бързо и дано Лекси расте здрава и много щастлива, с такива родители има си хас. Много прегръдки от нас  

divanence, дано се завърти малкото диване  . Тука правят някакви манипуалции докторите, при една приятелка сработи, не знам какво точно представлява, но май си струва. Що не ги питаш или сте пробвали и това  
.bibitka., и ние ще сме в 30-та седмица на прегледа другия понеделник, ще видим колко често ще се виждаме след това, ще пиша.

Момичета, един въпрос. Непрекъснато ни се задава въпроса кой ще идва да помага и като кажем "никой" получавам стреснати погледи от БГ приятелите ни. Трябвало ми време да се възстановя, как така ще се оправим сами и т.н. Вярно, че ако се наложи секцио ще е доста трудно, но все си мисля, че ще се оправяме с каквото и както дойде. Ситуацията в БГ е сложна и никой не може току-тъй да се измъкне. От друга страна на мен така ми се струва по-добре. Поне ще си свикнем на някакъв режим с мъжа ми и ще си караме така и нататък. Освен това никой досега не е идвал тук и честно казано идеята за гости за дълго време малко ме тревожи, защото за бебе ли да се грижа, за ошашкани роднини в новата обстановка, самата мисъл ме стресира, да не говорим, че апартамента е малък и ще стане като в дядовата ръкавичка. Друг въпрос за сблъсъка на поколенията и разминаванията на препоръките на педиатрите в БГ и тук, направо не ми се мисли. Плановете ни са мъжа ми да си вземе отпуската като се роди бебо (около 2 седмици), за да може да влезнем в ритъм. Имам координатите на една жена, на която съм решила при спешни случаи, ако го закъсаме в домакинството да и се обадя да идва за няколко часа на седмица да чисти и помага. За храна, в случай, че нямаме време да готвим мисля да купуваме сготвена от един магазин, който и двамата харесваме, защото храната е вкусна и качествена и ще е доста по-евтино от ресторант.
Обаче като почнат с погледите и коментарите и аз почнах да се чудя наивна ли съм, глупава ли съм, изпускам ли нещо . Вярно, че ще ми е за първи път, но и през ум не ми е минавало, че няма да се справим, не се плаша от грижите, от работата, макар да не очаквам да е лесно и ми е ясно, че ще има тежки моменти. Почнаха да ме плашат погледите и коментарите. Бихте ли споделили малко опит накратко, тези от вас, които са се справяли сами, пък и тези от вас, които са имали помощ. Благодаря предварително  

Много прегръдки на всички  

Darlena,много си си добре даже! 
Разсъждаваш абсолютно нормално,това,че на някой не му харесва ,си е негов проблем!
Ние ще правим същата схема-таткото излиза в отпуска и никакви роднини наоколо.Само те липсват в такъв момент да ме ошашкват допълнително!

  ВВ аз дебна темичката заради теб тука. Но направо ми се пререва като прочетох и това за секциото. Ужас голям. Важното е, че е минало, гледай да се пазиш сега повече. Аз бих си искала обаче заспала упоика, защо не ги накара да те преспят поне докато те шиеха, ужас  Чакам снимки във фейса, а ти чакай пощальона 
  Darlena Всичко зависи от това какво бебе ще ти се падне. На много мой приятелки бебетата до четвъртия месец си отспаха. А те си отгледаха филми покрай тях. Моята мома беше ужас неземен като се роди, рев, не спеше и тн. Аз пък бях през два дена с температури, на антибиотици, много болки, направо имах следобеди в безсъзнание, обриви, абе много неща ми се събраха и като сложим и ревящо бебе, неспящо ни денем ни нощем и ми идеше да се гръмна без да преувеличавам. И стреса от всичко ново и тн, направо беше кошмар. Свекърва ми дойде по спешност на 45 ден някъде, мъжа ми не издържа и отиде и я взе, аз не исках да ги моля, но отслабнах с 30кг за един месец и вече взе да става притеснително. Като дойде направо ми светна пред очите и всичките ми болежки отминаха, явно стреса и преумората си казват думата. Но пак казвам, такива късметлии като мен не са на често  Не е голямо сложно да се гледа и сам бебе, стига да не се вживяваш на тема перфектна домакиня и тн. Нито съм я гладила, нито съм прала на ръка, нито съм стерелизирала като умопомрачена, нито съм я къпала на всяко акане, нито нищо  Не казвам, че е лошо да се прави това, напротив, но в нашата ситуация нямаше как да стане. За сметка на това след 7-8 месец ми стана златна мадамата, сега е дете мечта пу пу 

Здравейте сладуранки  
В.В. мила , тези са за убиване , но важното е , че всичко вече е зад гърба ти и се възстановяваш лека полека , а още по-важното е , че гушкаш малката красавица   и съм сигурна , че не съжаляваш за нито един момент   Стискам палци да се регулират нещата с кърменето и да влезете в ритъм и двете  
divanence и аз ти стискам палци да се завърти бебчо , че да не се налага секцио  
bibitka. и аз съм на преглед другата седмица и ще питам кога е следващия , че до сега са през 6 седмици  
Val не сме малко душице , а и съм сигурна , че ще се появят нови попълнения   а  за пътуването - щом обичаш да пътуваш и се чувстваш добре нямаш грижи , забавлявай се  
Darlena ти нали знаеш , че  в БГ е общоприето някой да помага и да гледат на мама като на инвалид /без значение как е родила /, те за това те гледат така , на на теб да не ти пука . Мога да споделя моя опит - с №1 бях при мама , готиното беше , че тя почти не се вясваше в къщи и съм се справяла сама , в началото е малко объркващо докато се нагодиш с бебето , но после нещата се нормализират . С №2 вече живеехме отделно , но на 8 ет и асансьора не работеше а и нямаха намерение да го оправят , та решихме да отидем в свекървещицата - е това е най-голямата грешка , която направих , няма такова дуднене и даване на акъл   ама за всичко , от това какво ям до това как къпя бебето   Издържах точно 5 дни и казах ЧАО - мъкнех си количката с бебето в продължение на месец , но не ми пукаше , то не че спря , но беше значително по-добре , защото линиите на телефона прекъсват , а и аз с моята свекърва бях на принципа - ГОВОРИ СИ НЕ МИ ПРЕЧИШ , ПЪК АЗ СИ ПРАВЯ КАКВОТО СИ ЗНАМ    Сега ще съм тотално сама , е каката ще помага , но тя си има училище и няма да прекалявам , тати си е взел отпуск около термина за да помага , но ако бебун не се появи тогава няма грижи , от компанията ще го пуснат пак   Мен ако питаш най-доброто за теб е както ти се чувстваш спокойна и  сигурна  , едно гости дори и от супер близък човек може да те изнерви ужасно , а това няма да е добре нито за теб , нито за бебето  
Ние пък в понеделник бяхме на пикник , и направо съм като разбита по моя вина  . Хората тръгват рано за да си намерят хубави места а аз - да закусвам , ама май ще вали и такива дрънканици и закъсняхме , всичко беше пълно , но мъжо не се отказа и се набихме на един камънак , просто   там освен камъни и вода друго нямаше , и резултата - като натъртено дупе и два дни като робот се движа , гадното е , че боли ужасно таза  
Лелелееее цял роман стана   извинете ме момичета
Лека и прекрасна вечер ви пожелавам  

Въобще не се притеснявай - важното е мъжът ти да е до теб. Казвам ти го от личен опит. Близнаците като се родиха отказах всякаква помощ и се справихме много по-добре от първият път.  И ритъм и всичко останало си влезна в релси много бързо, а ги раждах секцио. Така, че нито си наивна, нито си глупава - просто си здравомислеща  После нека ти помагат, но в началото - ти си ръководи парада. 

Дарлена,  те   момичетата  са  ти  го  казали  вече, ама  и  аз  да  си  повторя.  Изобщо  няма  да   съжаляваш...И   ние   се   гледахме  сами  и   продължаваме  да  се   гледаме.  Кърмихме  се   ставахме  през  нощите.  С  тази разлика,  че  при  нас  татито  не  успя  да  излезе   в  отпуска.   След   по  малко   от  седмица  влязох  в  ритъм   и   дори  успявах  да  сготвя  вкъщи.   Според  мен е  истина,  че  в  БГ    родилите  и  бременните   ги  мислят  за инвалиди.  А  ако  ти  не  може да  се  справиш,  кой?  Не  че  не  е  трудно  в  началото   -   трудно  е,   но  ти  учиш  бебо   и  бебо  най  -  вече  учи  теб.  И се  създава  една    такава    хубава  връзка   между  вас.   Накрая се  усещах,  че   чувам  малкото  как  диша  в  леглото  си, а  алармата  на  телефона  не   чувах. Родителите  ни  вече  са  забравили,   при  нас   всичко  идва  инстинктивно...Даваха  си  съветите   по   скайпа   и  само  аз  си  знаех  кой  да  слушам.  Дори  и  не   мога  да  си   представя  да  не   бях  извеждала  малкия  навън  като  се   роди   или всичките  тези  простотии  и  "съвети'  дето  се  сипеха  от    всички  страни. Как  да  го  къпя,   на  колко  време  да  го   събуждам  да  го  храня... Аз   лошо  на  детето  си  не  мисля.   Сега   пак   ще  сме  сами.  И  знам,  че  е  ми  дойде  нанагорно   с малкия  и  бандит  и   другото  бебе,  ама  какво да  направя... Изобщо  съм  забранила  да  ме  оплакват,  като  че  ли   съм   с  вързани  ръце. 
 Усмихни  се  предстоят  ти  толкова   хубави  моменти.   Наслаждавай  им  се..

Здравейте, момичета!
ВВ, милата, какво си преживяла.  Пожелавам ти по-бързо възстановяване и нагаждане с кърменето.
Дарлена, и аз съм бременна за 1ви пъти и също ще се гледаме сами. Таткото няма да има възможност да излезе в отпуска точно тогава(за юли е битка), ще му дадат най-много 4 дена. Но вярвам, че ще се справим. Дори и в Бг да бяхме, пак сами щях да искам да се гледаме, сега тъкмо си имам оправдание. Пък и нали знаеш приказката- "Много баби-хилаво дете" Разбира се, ще разчитам и на отзивчивост от страна на медиц. персонал, при по-специфични въпроси.

Момичета, аз тайничко си ви чета и преминавам през всяка ваша емоция...
На новоизлюпените мами честито - поспаливи и добре хапващи бебета. В.В. - помня те...като те прочетох, направо ми се дорева и на мене. Но важното е че е минало и сега се гушкате с Туитито
Да се включа и аз за "помощта". Майка ми дойде на следващия ден след като ни изписаха, но при мен тя ми помагаше за гладене, пране чистене. Постоя само 10-дена. Но не съм слушала съвети, тя и не даваше много, заради разликата в отглеждането. Но на моменти се усещах че се изнервях. Да не говорим че татито по едно време се почувства изместен и втори път няма да направя тази грешка. Първо си влез ти в ритъм, остави чистене и други ежедневни проблеми и ще видиш как всичко ще се нареди първоначалните контакти на тримата ви са много важни.
Хайде момичета - погалете коремчетата и от нас

Darlena, с първото и аз нямах идея как ще се справя, но всичко се оказа много по-лесно отколкото предполагах! Бързо и сравнително безболезнено се възстанових от секциото, кърменето тръгна като по вода, и двамата с бебето бяхме доволни и щастливи. Майка ми дойде  по-скоро за морална подкрепа. За всичко мен питаше - а това как се прави на днешно време? И така, с много кураж, на принципа Господ помага на смелите се решихме и на второ. Майка ми пак дойде за кратко, но оттам нататък не съм имала чужда помощ освен от таткото. Важно е да подредиш приоритетите, а те за мен и сега са: 1) детето да е спокойно и в безопасност, а за бебе - и сухо 2) да е нахранено и чисто и едва тогава идва чистотата в дома и подредеността. Например, в началото може да отпадне гладенето на някои неща, а за това време ти да си поченеш и т.н.
Зареди се с положителни мисли и знай, че те очакват неповторими моменти.

В.В, пожелавам ти бързо възстановяване!

В.В. не ти е било леко раждането определено. Бързо възстановяване! Дано и проблемите с гърдите ти да отшумят бързо и всичко да си дойде на място! Страхувам се и аз от секцио, за сега уж не се налага, но годинките ми не са малко.

Да се включа и аз в подкрепа на мнението, че без помощници в началото е много по-спокойно и по-добре. Много е вълнуващ и запомнящ се момента на прибиране в къщи на малкото човече. Емоцията е невероятна, когато се изживява "на саме" . Определено мисля, че майката и бебето са по-спокийни, ако не се дават излишни съвети и наставления и без друго мама е доста объркана и постоянно се съмнява дали всичко е наред, така че най-добре да разчита на инстинкта си. Подкрепата на тати е достатъчна според мен. Денем се гледахме сами, беше ми много лесно и спокойно, бебо беше много кротък и изобщо не плачеше, имах време и да си домакинствам, без да се престаравам естественно. И ние имахме атаки от БГ, как така без помощ  , но аз бях категорична. И сега предпочитах да сме сами, но мама иска да дойде да ми помага най-вече в гледането на баткото  и в домакинството. Няма на кой да го оставим милия докато се раждаме и сме в болницата. Знам, че сигурно ще ми е доста напрегнато, майка ми си е паника и май повече ще мисля за нея, от друга страна пък ми е домъчняло за нея, та се надявам всички да е наред и да не се караме много 

cutty , като те видях и си помислих , че се присъединяваш към групичката