С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

красива белла, да ти е направило впечатление колко е бясна дамата, заради подаръка от свекървата и ходенето пред градината?

Беса и се дължи на предисторията .
И ще го има за всяко нещо.

 Разбира се, че е заради предисторията. Иначе няма нищо особено - ще дойде бабиерата да си връчи подаръка, заедно с някакви придружителки, паметния момент ще се заснеме, явно синът и държи, щом чак трябва да се донесе апарат, ще се порадва на хлапето и толкоз. Ако става въпрос за нормални хора. Явно обаче, че свекървата не се държи човешки с момичето, а пък това дето и рови в къщи из епикризите е невероятно възмутително.
  Гледай да запазиш добри отношенията между баба и внуче, иначе пълна дистанция и най-добре и конфискувай ключовете.

И какво от това ? Важното е,че има желание ,нека да купува дребни неща.

Именно заради това беше и постът ми:

Виж сега, това по-преди не го сподели. След като идеята си е нейна, имаш карт бланш. Просто може би наистина момента не е узрял.
За държавните, доколкото ми е известно, се чака, но не знам точно колко, предвид, че жената очевидно все още е работоспособна и изгледи да се наложи спешно някой да я гледа няма, спокойно можете да поотложите още малко... колко, времето ще покаже. При положение, че самата жена е съгласна, всички ще са ти дори благодарни, че си свършила работата по настаняването вместо тях...

С тази разлика,че се иска писменото съгласие на децата .
Трябва преди всичко да убеди съпругът си ,той е факторът ,
от него зависи и бъдещото развитие на казуса.

Трудно мога да го убедя. Той казва, че е невъзможно да се говори с която и да е от тях разумно, което е абсолютно вярно. Ако не ни търсеше старата да решаваме проблемите им, нямаше изобщо да се занимаваме с тях. Лошото е, че чака винаги на нас, но преди да омаже положението неспасяемо, не ни пита за нищо. Получава се нещо такова-гледайте си работата и ме оставете на мира! И ние я оставяме. После дъщеря й я набутва в някакъв проблем. Като изпадне в беда-идвайте, че не мога да се оправя и няма кой да ми помогне. Наистина е така, няма изобщо на кого да се обади, защото дъщерята обикнавено потъва в дън земя, докато се реши проблемът, който тя е създала. После се примъква, майка й я прибира тихомълком и ако дори попитаме, ни праща по дяволите. До момента, в който пак реве истерично по телефона да я спасяваме, защото е затънала, благодарение на дъщеря си. Ще бъде направо спасение да отиде някъде, но дъщеря й няма да се мръдне, защото така й е удобно. Мъжът ми предпочита да не го мисли предварително все с надеждата, че този път ще се оправят сами....няма такова нещо обаче....
Миналата година изпуснах момента....

Разбирам. И на него му е писнало , но никой не си избира роднините.
Нещата ще продължават по познатата схема , по-важното е ти да намериш баланс.
Че ще теглите,ще теглите ,но за сега запази спокойствие - имаш нужда от това,
както и мисли повече за себе си. Както казваше една приятелка "всеки да се оправя с родата си".

Здравейте дами,още наваксвам с четенето,но като ви чета и съм потресена,но ако вие чуете за моето свеки...незнам.Искам да ви разкажа накратко,но едвали яе успея.Кога се оженихме със съпруга ми бяхме мн млади,но всичко бе супер,родителите му ме приеха много добре,сякаш цял живот са ме чакали..НО мина 1 година,а ние нямаме дете,пък те внуци искат.Но ние се оженихме,когато аз бях на 18 а мъжът ми на 20 и решихме да си поживеем,тогава идва свекито при мен и казва"абе милла ти ако си ялова кажи да си знаем,да те върнем на майкати да тее оправи,та после пак си ела  удома"Почувствах се много зле,казах да мъжа ми,а той нищо.После се започна вечния тормоз...постоянно ме обсъждаха с дъщеря и,че съм ялова и тъй ...да,имахме проблеми,трудно забременях,но когато стана те казаха"добре,де бременна си,ама чакай да видим дали ще с роди,че ти каква си ялова,дали ще го износиш."Брмененноста ми мина по болниците,заради високо кръвно(все заради тях)Първо когато разбрахме,че ще е момче,свекъра каза "аз момче не искам,така че мъж да е клекнало да пика"След всеки преглед беше ,аз невервам да се роди,аз не вервам да се роди.Отгоре на всичкото мъжа ми точно тогава остана без работа,един път не питаха имаме ли нужда от нещо,а постоянно търсеха пари от нас да си погасяват заемите.Получих сърдечна криза в 5 месец и бях в болницата искаха да извадят детето ми,но аз не дадох ,а те идват на свиждане и ми казват,че ще ипутекират къщата,направо припаднах в салона и казах на мъжа ми,че ако го направи ще се разведа.Те тези заеми не си погасяваха,това значеше ,че аз с малко дете все щях да съм с единия крак вънка.Баща ми като разбра какво става си ме прибра вкъщи ,а те 1 път не се обадиха да питат как съм какво става.Когато дойде момента да родя,се наложи секцио,но упоиката не ме хвана и ме изкормиха на живо,крещях от болка,превивах се,а те ме вързаха за операционната маса и няколко сестри ме държаха да не ритам(заяото не могли да сложат още упоика)Кръстих сина си на мен и баща му,свекъра се напи от яд  и вдигна всичко във въздуха,че не е на него името.Когато се прибрах вкъщи свекито заяви,че съм прекалено млада да си гледам детето и иска да си е при нея на етажа .Аз естествено откачих и и казах,че детето си е мое,аз съм го родила и аз ще си го гледам.А тя наглата ходила до майка ми и и казала да говори с мен,че аз не мога да гледам дете и трябва да и го дам.Но аз се преборих и с това.Почна да се качва през ноща при нас в спалнята да виждала детето,че не била сигурна как е...аз и забраних а тя ми каза,нали си резана какъв ти е проблема,нищо не може да правите .До ден днешен тормоза продължава.Има още много за разказване,но това за детенцето ми е най-болезненото за мен,защото когато трябваше да съм най-спокойна ми изтровиха живота.Много пъти съм си тръгвала,но знам,че вината не е в мъжа ми( той се кара с тях,дори почна да ги заплашва,а те само му казватАБЕ Я ТИ ТРАЙ),той тръгва с мен винаги.Отиваме при наще,на квартира бяхме дори,но нещо винаги ни връща тук...от няколко дни се замислям колко много искам да се махна от тази къща и как да си тръгна,но все се сприма,защото знам,че мъжът ми няма вина(а никой не си избира родителите)Не мога повече да живея така,не знам как да постъпя...Моля ви за съвет.Моята зълва се е хванала с един дето е 16 години по-голям...т.е 40 годишен,но още не иска деца,пък свекито знае тя колко много иска и все кавза на сина ми,това не е майка ти...ето я майкати(демек зълва ми)Всеки път се караме,ама тази е дебил.....ПОМОЩ!!!

О ,твоята е абсолютна селяндурка /не се хващайте буквално за думата/ ,проста и злобна .
Ужас.

Казваш, че мн пъти сте си тръгвали, но все нещо ви е връщало при свекърите. Какво е то? След като имате подкрепата на твоите родители за къв ходиш в онзи змиярник?

Освен да се махнете оттам, не виждам друго решение.
Колко време продължава тоя тормоз? Как може да търпиш?
Ако не заради себе си, поне заради детето си го направи.
Да расте в здравословна и спокойна обстановка.

Мен, честно казано, от цялата история, като че ли най ме впечатли това, че са ти правили секцио без упойка. Като жена с 2 цезарови сечения направо не мога да повярвам. Къде се случи това?

mi6lena на тебе се чудя, с какъв акъл още стоиш там. Изумена съм от търпеливостта ти, граничи с глупост.

Аз на нищо от тоя пост не вярвам.