Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са темите, обсъждани в публикациите?
Кои са някои от основните събития, обсъждани в публикациите?
Какви съвети се споделят във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са темите, обсъждани в публикациите?
-
Кои са някои от основните събития, обсъждани в публикациите?
-
Какви съвети се споделят във форума?
-
Какво е положението на майките, които са родили чрез цезарово сечение и са имали шевове? Могат ли да носят вече ластичен колан?
-
Защо коремът на бременната жена може да се спусне или вече е спаднал и дали това е нормално?
и в този момент се чува трясък и нещо светна .... оказа се че сме претоварили инсталацията и гръмна бушона и контакта с разклонителя за музиката.... А ние всички смях
"Айде Александър Македонски ще се ражда с гръм и трясък". Точно за 20 мин дойдоха техници, отстраниха повредата, провериха техниката и започнахме.... предупредиха ме какво е нормално да усещам.... е аз не усещах нищо, ако не се мяркаха зад паравана докторите и от време на време доктора не пускаше поредната шега до къде сме стигнали, щях да съм убедена, че още не сме започнали. В 11:24 усетих една сълза как ми капна в окото и погледнах тати, който се беше надвесил над мен и гледаше какво се случва, в този миг Алекс изплака и сълзите на тати се смесиха с моите.... този миг няма да забравя никога, как в 11:25 заплакахме тримката. Доктора не пропусна да ни честити "прекрасното момиченце" и отново смях, хайде вика сега да видя какво съм научил по шев и кройка, през това време аз не спирах да прегръщам и целувам малкото съкровище и да му говоря.... Накрая заяви, хайде готова е да я местим.... и изведнъж "Лелее спрете, забравих най-важното" и всички
все си мислех, че ще ме държи повече време). След час ме попитаха как се чуствам и дали искам да ми го доведат. Дойдоха заедно с тати. До вечерта се почуствах готова за раздвижване, на следвашият ден вече бях като Фитипалди, не ме свърташе на едно място. На вторият ден вече се кърмехме успешно, Алекс се прояви като експерт още с първият опит, на изписването половината отделение се разрева и не искаха да ме пускат, а доктора се тюхкаше, че трябвало да ми сложи цип за да съм ходела да раждам по често
Браво, много се радвам, че всичко е минала така добре! Цункай малкия Александър от нас и чакаме снимки!
Да са им живи и здрави, много да папкат и спинкат. Дай Боже на всяка от нас раждане като на Артемида.
