Сега сериозно. Това беше най-страшния тътен, който съм чувала! Не знам вие дали го чухте преди да разлюлее, но звукът беше ужасен, имах усещането, че блокът пада!
После самото земетресение. Признавам, инстинктите ми за самосъхранение се сбориха с майчинските. Леглото на Ники е между три подпорни стени - демек защитено. Обърнах се по гръб в леглото и исках да избягам с него, но чувах какво става в хола, коридора и кухнята. Всичко се изсипа от библиотеката, една купа с миди падна в кошарата за игра на Ники, ако беше през деня, щеше да му разбие главата! Миди, които бяха в тази купа ги чистих до сега. Книгите - най-тежките бяха навсякъде.
Много се ядосах на мъжа ми, беше "Абе то ще мине, кво се стягаш". Аз не спах и само слушах кучетата. Виеха на умряло преди всеки трус, после млъкваха и 2 мин. по-късно ни почваше следващ трус. Усетих много силно 4 труса, в 4:30 вече заспах. Преди всеки будих Калоян да сме на нисък старт да бягаме.
И супер много ме дразнят ироничните коментари цял ден из ФБ, които се въртят, че страхът е излишен, к'во се притесняваме от още земетресения и така нататък. Никога няма да забравя как цяла нощ се люлееше леглото, а аз само мислих за най-кратките пътища и кога трябва да си взема детето и да се изнеса.
. Въобще не сме усетили нищичко, учудващо за мен беше, че дори кучетата ни не се бяха разлаяли, съседката също потвърди. 
, а той ми вика - ама гардероба се отваря и затваря и чак тогава зацепих какво става. Тръгнах да грабвам малката, но реших че къщата е нова, здрава, свекъра с две ръце я е строил и ....се успокоих. Но сме и само на втори етаж, не искам да мисля какво е по високите етажи
а на фасон много ги бях докарала. Много исках да нарежа в купа всякакви плодове, но щяха да потъмнеят докато решат евентуално малките да ядат, а исках предимно плодове да има 




.
(малкият Мартин ме научи ня поздравявам с "Ура").
Гадно време. Мартин беше три дни на ясла за по два часа и веднага се разболя
А не е боледувал досега