Истанбул 10

Последен офф и чакаме доклади вече :
В класа на големия ми син има дете на 15 години, родители - българи, емигрирали в САЩ преди 20 години, бащата почива и майката се прибира в България с трите си деца. Крис български не говори. В семейството български не се е говорило. И аз бях така като се запознах с него, но е факт и ми е пред очите.

При посещението ни на къщата от " Листопад", като разбраха,че сме от България изтича едно момче, което ни обясни , че е българин от Кърджали, но.... на английски език. Не знаеше нито дума на български, но имаше нова българска лична карта и се канеше да идва за изборите в България. Същото ни се случи и на Египетския пазар, но там момчето се справяше малко с българския. Той също се канеше да идва за изборите до България.                                                                                     След няколко часа тръгвам. Вече нямам търпение. Маршрутите са начертани, обектите-набелязани, дано само времето да е с нас.

Не разбирам от какъв зор очаквате децата на българските турци в Турция да говорят български ? тези хора не се определят като българи , така че не виждам смисъл да учат децата си на български
И сега не ми скачайте ,че тези хора са потурчени българи защото в много от случаите това не е вярно!Историята ни е доста изкривена и писана, така че да оправдава деянията на някои хора!
И между другото познавам доста българи в Англия, чиито деца не говорят български и това вече е срамно 

Тъй де, и аз това казвам! До човека си е.
Аз поне не очаквам.Не разбирам обаче такива родители като на наш Кристофър, дето детето си на една дума български не са научили.
Гюлгюн, колежката ми в Турция, от какъв зор и е да се самоопределя като полу-българка, като носа си не е подавала в България, туркиня си е и по  кръв , и по мляко, последната и жива роднина, живяла в България е прабаба , ама и е кеф да използва паразитни български думички ( Do you make this in печка? и да говори за Шумен като за роден град.

Аз пък страшно исках и искам все още детето ми да може да говори български,пък и като си гражданин на тази страна=покрай майка си  е редно да можеш да вденеш малко от този език.А като знаеш български,разбираш и руски и македонски .Когато дъщеря ми е в БГ на гости настоявам майка ми и баща ми да й говорят на български ,ама те милите за да не се измъчва внучето им следват напътствията ми само около ден.

И нещо интересно и комично=Мъжът на леля ми е изселник от 1951,като е и един от първите турци,завършил ВИНС във Варна разбирайте с прекрасен български.Та въпросният свако през 90 години се разболя от Алцхаймер и загуби способността си да говори на турски ,обаче такъв литературен български говореше,че ми скриваше шапката В първия момент децата му помислили ,че това е някаква словесна салата,защото те не знаят български=родени са в ТР.Едва като им отидох на гости и като си поприказвахме с изречения,включващи около 9=10 думи повярваха,че баща им не е съвсем изперкал.Най=вероятно се отключиха някои дълго забравени мозъчни центрове.

Ами щом така се определя, значи така е възпитана - ние сме дошли от Шумен, в случая, от там сме и това е мястото на нашия род.

Трой, щом са турци защо имат и българска лична карта и ще идват да гласуват?  

Тука споменатите случаи са на турци, които се определят като "аз съм българин от Кърджали, Исперих и тн" значи трябва да говориш български. Както и тези, които живеят в България трябва да говорят официалния език на страната, в която са родени и живеят.

Хаксев, хубаво е детенцето да говори езиците на родителите си, да познава културата и родините им. Без значение какви са те. Това обогатява, полезно е и дава равноправно присъствие на родителите, не се набляга само на едната страна.

За тоз Кристофър какво да се каже, малко ще е

Колкото до историята - нашата е изкривена, колкото и тяхната. Така че истината е някъде там по средата, но никой не гледа средата, а дърпа към себе си. Някъде из пределите може да е било "присъствие", при нас обаче не е било баш така - иначе нямаше да е 5 века.

Както и да е, аз в историята не обичам да ровя - както днешните германци не са фашисти и не са виновни за Хитлер, така и днешните истанбулчани (да го свържа с темата) не са виновни за Сюлейман и други такива...

Всеки си има мнение, Трой - не натрапвай своето. Говорехме за това трябва ли детето да говори езиците на родителите си.

Ако имаш някакви претенции към държавата - обърни се към Хага. 

Както каза и ти - гледай малко по широко на света и всичко ще е наред   

Да трябва ! за това оставете децата на турците да си говорят турски и нека научим българчетата на български 

Всичко е въпрос на избор. Имаме близки приятели в Измир, т.е. те са приятели на родителите ми. Те за нищо на света не искат да загубят българското си гражданство...а не идват да гласуват. Сестра ми и дъщеря им бяха най-добри приятелки, отраснаха заедно. Леля Шерифе и майка ми работеха заедно и едва ли не живееха заедно. При голямото изселване, всеки ден излизаха заповеди за изселването на няколко семейства и много хора, които не бяха се подготвили напускаха дома си само с три-четири куфара. Когато е излязъл техния ред /на това семейство от Измир/ и полицаите са дошли на нашата улица. Те живееха на 2-рия, а ние на 4 етаж..мъжът и жената са избягали в гората за две вечери, за да организират с камион да пренесат част от покъщнината си, а децата си поверили на майка, да ги пази и крие. Това семейство почти всяка година идва лятото в България и не прескачат да отидат до майка. Последно като се видяхме леля Шерифе ме разцелува като малко момиченце, както тя каза, винаги ще ви помня каквито бяхте тогава, като деца сте ми. Български говорят доста добре, но дъщеричката й вече почти го е забравила със сетра ми си общуват на английски.

Та всичко е въпрос на избор...не е заради това, че те не уважават страната ни /поне при тези, които аз познавам не  е така/, просто българския в реалния им живот е неприложим. Изселниците ни, особено тези изселили се в последната голяма вълна през 1989 много тъжат за България. Но веднъж изгонени те вероятно няма да се върнат, а децата им неминуемо ще се притопят с турската нация.

Здравейте,
Ами ще ме извините, че прекъсвам дебата и връщам темата към Истанбул, тя си е и затова де И се надявам да нямате нищо против, че и аз се присъединявам
Аз също бях през почивните дни там - тръгнахме от Пловдив на 28 април вечерта и на 29-ти сутринта пристигнахме. На 1 май си тръгнахме обратно. Бях много скептично настроена. Чувала съм, че градът е хубав, но не вярвах и бях наистина много шокиращо изненадана. Не е нужно да казвам, че много ми хареса, а поради очакванията може би ми хареса още повече. Посетихме доста места, но ни останаха и доста за следващо посещение. Надявам се да успея да отида пак, тази година едва ли ще стане, но пък защо не догодина. И тъй като гледам, че се пускат снимки ще покажа и моите, като се извинявам, че апаратът не е от най-хубавите и не са нищо особено.

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.419251248093903.103927. … 932356&type=3

И аквариумът от който бях възхитена:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.419373084748386.103960. … 932356&type=3

Мишел, не зная защо ама поста ти ме разплака... 

Ух, егати ника имаш, ЗлаВещица  Ни е да ти кажа зла, ни вещица 

Добре дошла и благодаря за снимките, сядам да гледам  А ти можеш така повечко да кажеш нещо. какво най-много те изненада, кое място най-ти хареса, различно ли беше от очакванията ти и такива неща...

Зла Вещица, жива да си !:) И Добре завърнала се!

Кой, кой, кой друг в момента е в Истанбул? Нес в млякото май?


Istanbul Doggy Style  се казва снимката.

Това е оня алабало-свача дето омагьосва туристите докато ги крадат 

Имаше го в пътеписа...май на Джулс, мисля  За екскурзовода дет ги предупредил, пък те бляли 

Тук във форума ми казват Вещи. Дори и приятелки, които пишат във форума вече и на живо ми казват така  

Ами почти всичко ме изненада ...
Най-напред времето. Посрещна ни едно мрачно и дъждовно. И малко негостоприемно. Отидохме на Египетския пазар, той беше затворен и не отвори изобщо. Поне докато бяхме там. След това се качихме на едно корабче за обиколка по Босфора. Беше студено, духаше вятър и аха да завали, но беше прекрасно   Стояхме горе на студа много време ,гледахме и снимахме. Гласът на екскурзовода почти не се чуваше, но въпреки всичко ние си стояхме и се възхищавахме на това, което виждаме. След като се върнахме на пристанището грейна и слънцето.
От там отидохме в Долмабахче. Наистина надмина очакванията ми - със разкош, стил и величественост. Съжалявам само, че имаше наистина много хора и гледахме набързо, но все пак видяхме мисля достатъчно.
После се настанихме в хотела, който да ме убиете, не помня в кой квартал беше. За да стигнем до там минахме покрай рибния пазар, после отново направо и после наляво. Той и шофьорът обърка пътя, та идваха да го вземат, та за мен ли остава да не се объркам  
След това отидохме до "Света София". И там бях малко поразочарована. Не знам защо очаквах много повече. Не че не ми хареса, но просто не достигна очакванията ми. Може би за това донякъде допринесе и липсата на екскурзовод и че  гледахме така сами на сляпо. Просто очаквах нещо много повече.
След това се поразходихме и отидохме до рибния пазар и до рибните ресторанти. Там стана ужасен пазарлък, на едно място се пазарим за едно, на друго място за друго. Накрая седнахме след като се спазарихме за рибата - лаврак за 10 лири - но решиха да ни изкарат бирата или безалкохолното през носа. Абе големи емоции и пазарлъци бяха ... накрая си поръчахме една минерална вода няколко човека за 8 лири и .... Ми като не ни се даваха по 7 лири за 250 грама бира, така ще е  
На следващия ден най-напред ходихме до Синята джамия, после до Хиподрума, после към азиатската част , където пихме чайчета и айрянчета за по 4 лири   На връщане минахме покрай "Свети Стефан" и спряхме до Капалъ чарши. Била задължителна за посещение. То си е вярно, че е легендарна, пообходихме я и след това отидохме в Топкапъ. На мен Долмабахче ми хареса повече. Накрая капнали (естествено) се прибрахме и след малка почивка обиколихме магазинчетата и един мол до хотела.
На другия ден едва станахме, пък как ходехме не е за разправяне. Имам чувството, че мускулната ми треска още ме държи   Отидохме до Форума, някои влязохме в Аквариума - ако трябва да квалифицирам всичко, което видях той води класацията ми, поразходихме се малко в мола след това и потеглихме към Одрин. Там - прахове, баклави, разни дребни и едри нещица и след малко - в България. Общо взето е това. По пътя екскурзовода ни каза следващия път къде ще ни води, като препоръча задължително да отидем на Принцовите острови.
Ами с няколко приказки това беше

Ммм, в някой друг пътепис ще да е било.
Аз дори не знам, за какво иде реч