Истанбул 10

  Здравейте! Честито на Велинчето и Хелънче и на всички празнували вчера!Да сте живи и здрави и винаги Истанбул да ви обича и омайва!

Чантите на Истиклял са много джиджени,съжалявам че не си взех миналата есен,бяха по 20 лири,без пари,тююю още ме е яд! Живот и здраве наесен

Велинче,искаш ли ме мен за компания?

Голямо разтърсване било обаче в София,сега гледам новините,и в Италия имало......

Чефито,аз съм била в Султан Отел,от горната страна на трамвая е,на Генчтюркджадеси,близо до Ташхан и Шехзадеджами.Не е лошо вътре,закуската обаче много рахитична беше...

Абе мацоранки,Дебора завърна ли се,да не е препил мъжа и с йени ръкъ и Ефес от мъка за Байерн,тъжно ми е и на мен за пустия му финал!

Здравейте мили дами!
Прекарахме три незабравими дни в любимия Истанбул и то благодарение на вас  . Посетихме всички планувани места без Водохранилището и ресторант Ортаклар. Но другия път те ще бъдат първите планувани места.
Ходихме в Св. София и Топ Капъ с електронни билети и ги препоръчвам на всички -влязохме за минута. След това се возихме на корабче по Босфора. Пристигнахме в 17.05ч. до моста Галата и тъкмо ни казаха, че за днес са приключили туровете, когато един капитан ни извика да се качим при него. Изчакахме до 17.50 часа, за да събере още пасажери и потеглихме на разходката. После вечеряхме в рибен ресторант Симбол под моста Галата - кухнята е много добра.
Втория ден едната част от компанията отиде до Долмабахче, а аз с другата част се отправихме към площад Таксим и от там пеша, през кулата Галата до моста. Хванахме трамвая, после метрото и пристигнахме в Мол Форум. Втората вечер хапнахме агнешко, от което още получавам слюнкоотделяне в близост до хотел Айма 2. Жените ходихме на организираната нощна екскурзия, а мъжете заседнаха в едно ресторантче до хотела, където гледаха мача. Бирата им е била по пет лири, а бутилка ракия - 350гр. - 40 лири.
Третия ден ходихме до Египетския пазар и докато се усетим станало обяд и време за тръгване.
От сутрин до вечер не се спирахме, но гледките така ни зареждаха, че никой не се оплака. Още от сега сме запланували следващото посещение през есента и то най-вероятно ще съвпадне с рождения ми ден.
Относно водача Кенан мога да кажа, че е най-добрия от всички, с който до сега съм ходила не само в Истанбул, а и в която и да е друга страна. Много любезен, търпелив и изчерпателен от към информация. Препоръчвам го на тези, които ще пътуват с Бутик.

Снощи си спя и сънувам,че съм на корачбе по Босфора и като се събудих от земетресението в първия момент не осъзнах, че съм си вкъщи и си помислих "какъв късмет да отида в Истанбул точно когато има земетресение". Малко се поуспокоих, че съм в България

Ммммм на Генчтюрк е и моят любим Буюк Кебан  

Момичета, такова земетресение не съм преживявала
и не съм вярвала, че аз - безстрашната, така ще се
скова от страх, че няма да мога дори да вдигна ръка,
да докосна детето, което спи на няма и метър от мен  
Такъв ужас беше, че единственото, което успях да направя
е да се опитам да извикам, но от устата ми излезе само едно ААА
и то тихо. Люля сигурно над 10 секунди и точно, когато се
успокои, започна вертикалния трус - сякаш блока започна да подскача.
След него пак силен хоризонтален и после още 3 до 5.20, които се усещаха силно.
Не ми достигаше въздух, а като станах от леглото,
краката ми трепереха. Благодаря на Господ, че сме живи и здрави.

redemi, когато съм писала и ти си публикувала отговор.
Когато се прибрахме след нощната екскурзия, мъжете ни чакаха пред хотела и изглеждаха все едно идват от погребение, при което веднага разбрах, че любимия Байерн е паднал. Какво да се прави - игра, но не така разсъждаваше мъжът ми. Кръчмата, в която бяха заседнали половинките се оказала доста добро попадение - скара за 13 лири, бира по 5. Като пример първата вечер в рибния ресторант беше 8 лири, а ракията 12. Заведението е било фул и то само с фенове на Байерн. Поне атмосферата е била приятна за гледане на мача.

 Здравейте и от мен!
Аз така съм се ошматкала през нощта, че си мислех, че някой тропа пред входа на къщата. Чак на третия трус се усетих, че става въпрос за земетресение! 

Шебече, Чефи - то - тогава ви пожелавам, щом сте родени през зимата, рождените си дни да посрещате на някое топличко местенце, а до Истанбул да си отскачате, когато ви се прииска  

Редеми, на драго сърце тръгвам с теб за Стамбула града. Само не знам как ще се стиковаме, че ти си у Варна, па язе съм у София  

Леле, Джулс, като ти чета преживяното по време на земетръса, имам чувството, че аз не съм била в София по това време. Може би ти са на висок етаж (аз съм на втори) и затова така си се чувствала. Иначе съм в квартал, който е близо до изхода за Перник ( ж.к. "Бъкстон") и силно усетих първия трус, че и тътена се чуваше, но не успях да се паникьосам. Оставих и децата да спят и си останахме у дома.

Дано няма повече такива емоции като снощните. Дано емоциите в темата продължат да са любовно -  истанбулски  

velina,благодаря за пожеланията,аз най-добре вирея на топличко(30 градуса минимум )

redemi аз се интересувам за хотел Ephesus,но така или иначе някой друг попита за този хотел,така че информацията ще е полезна  

Велина, щом си оставила децата да спят, явно наистина е било по-слабо при вас. При нас беше доста страшничко. Имам и счупени неща в къщи, включително и орхидея.    А един счупен оцет балсамико така е попил в дюшемето за трите часа, в които бяхме навън, че целият апартамент мирише на оцет. И секциите се преместиха доста, та се чудехме как да ги наместим като са напълнени и много тежки. Дано поне тази нощ е по-спокойно, макар че не престава да се клати и нервите са ни опънати здраво.

Дебора, добре завърнала се. Ще чакаме снимки. 

  Да се отчета и аз за земетресението. Една кофа остатъци от кристални чаши. Счупена панта на барчето. Люлее, бягаш, върнеш се, пак люлее. Взех си една възглавница  и спах в колата.  Другите не ме последваха. Един човечец от сеизмологичния институт съветваше хората по радио Фокус  да не се прибират още в къщи поради  психологични  причини. Реших, че намеква за по-силен трус.
  А моята колежка, като една практична жена си взела шише вода и кучегона и тогава  тръгвала да бяга.
   

Оххх, момичета, това земетерсение снощи, звучи доста страшничко . В Бургас нищо не усетих аз.

Искам и ааазз

Аз бях, за което много благодаря на remedi!
Някой би ли ми обяснил как точно става номерът с билетите за трамвая, ще ползваме сравнително малко градски транспорт и карта няма да купувам мисля. Основно Т1 (някакви жетони имало), но и в автобусите как става номера без карта - кеш на шофьора приема ли се?

За трамвая се продават жетони - на площад Сулатанахмет има на един ъгъл жетонопродавачница , 2 лири е един жетон. Той се пуска в турникета на входа на трамвая и така влизаш на спирката. Има жетонмати ( автомати за жетони)  на някои спирки; вие ще сте в Лалели , там се срещат често.
Защо все пак не си купиш карта? Зареди си я с 10 лири и всякак си изкярил 1 билет екстра.

Не знам дали ще се оправя с нулеви познания по турски да я заредя и после ако останат пари да си ги изтегля обратно . За Акбил става въпрос, нали? Аз дори един жетон не знам как да си купя ако не е от автомат

Ще се справиш като милионите с нулеви познания по турски . На будката се казва "истанбулкард! ", даваш 20 лири, те ти дават Истанбулкард със заредена вътре сума равна на разликата между цената на пластиката и банкнотата (последно , момичета, колко струваше истанбулкартатата?) и това е. Ако искаш акбил, казваш "Акбил!' и готово! Няма страшно.

Картата все още е 6 лири, но в Лалели е 7  . После май я взимат срещу 6  . И въпреки това туристическо "капанче", пак е по-удобно с карта. Много по-лесно е купуването и зареждането на картата, отколкото купуването на жетони. Първият път помолихме местен да ни купи жетони. Уж имат илюстрации, но всичко беше на турски и не се справихме. А автомати сме виждали, не беше това проблема  . Тогава още не четях в темата, за да знам за картите (по това време бяха още акбили).