Кремация на мъртвородените бебенца

Изпратих и моята история.Дано помогнем за едно по-добро бъдеще!

Момичета, благодаря ви! 
Ще се радвам, ако получа историята на още една чужбинска мама, на която са дали да си гушка бебето и да се сбогува с него по добър начин - просто за контраст.
На мен за това ми е най-мъчно - че макар че си подържах бебето, не посмях да поискам да я гушна - бяха я сложили на корема ми, докато ме шият, и после я взеха... а аз исках да я гушкам и да я разгледам, да запомня как изглежда, да й говоря...
Затова ще се радвам някой да разкаже, че има и друг начин, освен този, на който сме свикнали тук.

Аз пък, като чета тая тема и...чувствам се ужасно. Аз не поисках да видя бебчето си. Мислех, че няма да издържа да я гушна, да я видя, да я запомня... А сега мисля, че толкова неща съм приела стоически в живота си, че трябваше да го направя. Трябваше да я гушна заради нея, а не да мисля за себе си...

Еличка, и аз не пожелах и сега ми е много мъчно ...  Така е трябвало, знам ли какво да си мисля. Прегръщам ви, момичета!

Ами затова ще се борим за подобряване на болничните практики, за да имат родителите повече подкрепа и насока, повече лично пространство и възможност да се сбогуват добре с децата си... 

Да но в в моя случай дори не знам каква е болничната практика. Аз ги помолих да не ми го показват, че няма да издържа. А трябваше да не мисля за себе си.

Те болничните практики в Европейските държави са нормални, само българските са варварски.

А иначе... то пак щеше да е за теб... изследванията сочат, че родителите, които са видели/държали/имат снимки на децата си/погребали са ги... изобщо, имат спомени с тях и време, прекарано заедно, се възстановяват по-добре...
Това съм го учила и виждала с очите си още като студентка, не съм и предполагала, че ме чака и мен... но много се бях впечатлила...

Съжалявам, надявам се да не звуча... научно и не-емоционално...

В такъв случай може би е добре да се помисли и за подкрепа от психолог. Имам предвид болниците да предлагат такъв вид помощ на майките. На мен лично щеше да ми свърши добра работа, а не след две години да изпадам в нервни кризи. Много има какво да се желае в тази посока.


Може би, когато си се сбогувала с него няма вечно да те преследва мисълта, че не си го погледнала и не си поискала да го докоснеш ... Много е тежко и тъжно, за съжаление в такъв момент не може да се прецени трезво. Накараха ме да подпиша, че не искам да го видя и това е ... А така ми тежи! 

Да. Аз правя Фондация за подкрепа на родители. Още сме в подготвителната фаза. Проектите включват и това... както и обучение на мед. персонал, съпорт групи за родители, издаване на литература/брошури и др.

Знаеш ли, съпругът на една от мамите тук помня, че направи фондация, "Живот за България" мисля, че се казваше. Не мога да кажа точно с какво се занимават, в смисъл дали нещата, с които са се захванали обхващат точно този аспект от загубата или са по - точно към лекарските грешки, но може би ще ти е от полза да се свържеш с него.

Чувала съм ги. Ще се ориентирам и може и да се свържа. Те правиха протестите за починалите при раждане майки. Благодаря

Котката Марта,
аз съм една чужбинска мама, която наскоро загуби рожбата си.  Понеже искаш още някой да се изкаже за това как стоят нещата извън БГ, ето аз ще споделя нещо, което е в Канада. Няма да говоря за чувствата, защото на всяка една са ни понятни , за съжаление, но подкрепям идеята , че всяка майка трябва да има избор, когато това се случи.
И така, вече знаех, че бебето е починало и че трябва да предизвикат нормално раждане. Предварително ме попитаха дали искаме двамата с мъжа ми (и той присъства) да ни покажат бебето. Ние отказахме- така решихме (въпрос на личен избор).Направиха абсолютно всичко необходимо за мене аз да не усетя въобще болка. Сложиха ми епидурал. Това беше най-безболезненото ми раждане, а всъщност най- болезненото (. По време на раждането пак ме попитаха дали искам да го видя. Когато се роди отново, аз пак отказах и го отнесоха нанякъде. Когато стана 7 часа сутринта дойде за последен път акушерката да пита дали не съм си променила мнението случайно и аз за пореден път казах "не".
Тогава  тя ми каза следното: че в Канада за всички бебета се отнася, за живи и мъртви, че се снимат. Естествено на живите бебенца на изписването се дава  албум със първите му снимки на лице, отпечатъци на крачета и ръчичики  за спомен. Мъртвите бебенца също се заснимат, даже повече снимки се правят и всичко това остава в архива на болницата во веки веков.Жената ми каза имали сме случаи хора да идват след 20 години , за да видят как е изглеждала рожбата им, затова се пази завинаги.Така, че моето бебенце си стои там на снимки, обаче и аз винаги, когато реша мога да отида и да го видя, но не искам, защото аз исках да видя и гушна моето бебе живо, а не бездиханно. Въпросът е, че тук се предоставя отново избор.
Може би това е начин да се постигне нещо в БГ в тази насока, ако решите. Няма да забравя и съпорт-групите също, коите са много важни в този момент и социалните работници, които пристигнаха още , докато ме настаниха в болницата.
Това е.
Желая ви успех  в тази нелека борба!

tita_a, благодаря ти, че сподели 
Специално тази кампания ще се концентрира основно върху промяната на законодателството за погребенията и кремациите.
Когато моята Фондация започне дейност, ще има най-различни проекти, с които да се опитаме да се доближим до опита на хората по "белия свят"...
Затова търся история на майка от чужбина, чието бебенце е погребано или кремирано и как точно се е случило това, какво е било отношението на мед. персонал, дали за майката това е утеха и дали й помага да се възстанови по-добре...

Котката Марта, ето тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=305468.15  разказа на друга чужбинска мама. Знам че едва ли ще може да го използваш, все пак тя не ти е разрешила лично, но все пак..

 Не съм влизала и не съм писала много отдавна... Тази тема ме върна назад... Мен ме накараха да се подпиша,че се отказвам от тялото на детенцето... Не знаех на кой свят съм тогава, изобщо не съм си задавала въпроса има ли и друг начин... Трябваше да има избор...