Любимата ми книга!

Наистина е много добра! Мисля, че е от онези книги, които всеки трябва да е чел в живота си. А и по принцип Стайнбек е добър автор, която и негова книга да вземете, няма да сгрешите.

Можеш да напишеш думи и те да си останат само това думи,а може и да го направиш така,че те да оживеят и да достигнат до другите,да ги докоснат,да ги бележат,да оставят защо пък не дори неизлечима следа в живота им,да накарат четящите да посягат към една книга пак и пак и всеки път магията на думите да се повтаря.Имам много любими книги,но тези които са ме докоснали най-силно са:"Железният светилник" на Димитър Талев.Харесвам,всъщност е меко казано точната дума е обичам как пише Талев.Толкова образно,живо,така наситено,някак си страниците оживяват пред мен и потъваш във времето,мястото,образите.Дори кучето на Стоян имам чувството,че ей сега ще изскочи пред мен и ще започне да върти опашка и да намига под своето черно калпаче. То тук не става дума за моето развинтено въображение   ,няма нужда от него,няма нужда да се опитвам да се потопя в историята,то тя сама си оживява пред мен.Харесвам и другите книги от тетралогията.Прекрасен е Талев!Той и Ангел Каралийчев са ми най-любимите писатели.Каралийчев обичам още от дете.Не знам колко пъти съм карала майка си като малка да ми прочита "Майчина сълза".Невероятен магьосник е за мен и до днес!Такава доброта и мъдрост извират от приказките му.
Но понеже за книги става дума...Друга любима книга ми е "Птиците умират сами". А също и "Брулени хълмове".Обожавам и "Гордост и предразсъдъци".Иронична,остроумна,забавна,прекрасна.
Обичам животните и за това друга книга,която много обичам е "Ласи".Толкова много,доброта,обич и вярност.Направо ме жегва нещо в сърцето право и то всеки път.Обичам историята!Сравнително наскоро прочетох и друга книга с главен герой животно-"Белият Бим Черното ухо".Невероятно трогателна!
О,забравих да спомена,а исках  и "Властелинът на пръстените".Омагьоса ме и не можех да се откъсна и само четях ли четях.Толкова изпипана,не намерих нищо,което да е...пълнеж.Не почувствах никакъв фалш,нито минута отегчение.

eovin27 можеше просто да изброиш любимите си книги.

Да помислих си го,но нещо сякаш щеше да ми липсва,да ми е постно някак си.Исках само да споделя малко от това,което ми е направило впечатление,от това,което съм почувствала. Не исках никого да отегчавам или нещо такова:peace: На мен също би ми било много интересно да чета какво вие пък сте намерили в любимите си книги,какво ви е докоснало.

Еовин27, много ми беше интересен поста ти. 

През годините съм имала много любими книги, зависи от възрастта, от настроението, от житейския ми опит.
Сещам се за тези:
- "Романи за деца" от Е.Кестнер
- "Чучулигата" от Р.Нури
- "Осъдени души" от Д.Димов - особено любима
- "Джейн Еър" от Ш.Бронте

Много обичам Ремарк и Айрис Мърдок

Но нещо не мога да се сетя от последните книги, които съм прочела, за нещо любимо
Ще допълвам

Как забравих за Джералд Даръл Всичките му книги са ми любими, много често си ги препрочитам!

Еовин, благодаря ти за едно от малкото удоволствия в живота, което ми предложи. Насладих му се истински...

Много са книгите,които харесвам,бих казала по скоро ,че харесвам определени автори!Все пак от четеното през последните години:
"Сянката на вятъра","Шантарам" ,"История за любов и мрак"-особено любими и скъпи на сърцето ми
"Дума Ки","Елегантността на таралежа","Покани ме да вляза"-също много харесвани

В друг момент може да кажа друго, но сега ми изплуват тези книги:

"Гроздовете на гнева" на Стайнбек сякаш ми е най на сърце от неговите (любим автор безспорно). Без да помня някакви значими поуки, без да съм привърженик на единството на семейството и връзката със земята, винаги въздишам при спомена за тази книга и запечатаното в съзнанието ми начало - "Над червената и част от сивата земя на Оклахома тихо паднаха последните дъждове, без да могат да размекнат спеклата се на бразди пръст..." Добрите стари романи...
"Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли - записала съм в ученическия тефтер, че съм я чела, но нямам ясни спомени... Мисля, че и в гимназията учихме откъс, но пак ми е малко мъгляво... Прочетох я миналото лято и този роман също ми остана в сърцето като нещо топло, човешко, истинско... Според мен това е една от книгите, която може да се прочете в юношеските години и после задължително в "зряла" възраст.
"Сто години самота" на Маркес - по-добре без думи... Просто ме хвана и ме завъртя като в магия още в началото, препусках с нея без дъх до края...  

Да спирам, че заглавието на темата е в единствено число... трудна задача!  

Естелка,Марѝ благодаря за милите думи.Много ме трогнахте!
Свет,много ми хареса написаното от теб за "Да убиеш присмехулник".Ето това:Понеже и аз я прочетох и то съвсем наскоро и на мен са ми останали някакви прекрасни впечатления от нея.И ти ме накара с думите си да се усмихна.
Хареса ми и написаното за "Сто години самота".Не съм я чела книгата,но много топло,истинско от сърце ми се стори написаното.
Извинявай,че пак ще те спомена,но като прочетох цитата,който си споменала за първата книга и ми дойде на ум,ако авторката на темата и другите нямат нищо против,ако някой се сети за любим цитат,мисъл от книга,за която пише,че му е най-любима да го напише тук.Мисля,че би било хубаво.То наистина има тема за любими  мисли и цитати,но защо пък не и тук да споменем това.Понякога се случва само дори една фраза,изречение от цяла книга да ти оставят неизлечим спомен,нали?

      Току-що я завърших и само мога да подкрепя казаното от теб. Много силна , чудесна книга от един наистина брилянтен писател.
        Трудно ми е да определя любима книга. Може би "Любов по време на холера" на Маркес . Иска ми се да  включа и "Татко" на У. Уортън.
          Еовин , и на мен много ми хареса поста ти  

Благодаря ти,ananas ! 

eovin27, и аз днес се усмихнах само като разлистих „Да убиеш присмехулник”. Сега съм я взела на сина ми точно заради идеята за четене на тази книга в две различни възрасти (защо не и три... )

На мен идеята за цитати от посочената любима книга ми хареса (и изобщо споделяне защо книгата ни е харесала, а не само изброяване на заглавия). Преди време точно във въпросната тема бях пуснала любим цитат от „Примсхулника”, ето го отново:

" Почти всички хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш."

В наивния на пръв поглед израз виждам все повече истина, а и в книгата е вълнуващо, че това е диалог между дете и баща... Изобщо обожавам диалозите между децата в тази книга, както и между децата и Атикус.

Цветният воал - У. Самърсет Моъм
 Любима книга  Драматична история, която докосва с лекота душата и те прави съпричастен с трагедията на героите. Разкрива какво стои зад постъпките им и как не трябва да съдим хората по действията, защото никога не знаем какви са били първоначалните им намерения. Една книга, в която се разказва за греховете, които се опитваме да изкупим, но понякога е твърде късно и любовта, в която не винаги човек намира спасение.

"Атлас изправи рамене", "Сто години самота", "Лолита", "Хладнокръвно", поредицата "Прокълнатите крале", "Нежна е нощта", "Портретът на Дориан Грей"... Не мога да се спра.