Любимата ми книга!

  • 50 394
  • 223
# 150
Лиляна, аз също се учудих на тези 80 %. За мен любими книги са тези, към които  често се връщам и препрочитам с удоволствие, определям ги наистина като литературни шедьоври.  Heart Eyes Да речем около 15-20 книги.
Виж целия пост
# 151
Аз май отговорих, но нещо не съм публикувала.
Още в самото начало на темата писах, че нямам любими книги, защото не ги препрочитам. Не препрочитам, защото няма да ми е толкова интересно както първия път. А и има толкова много книги, които искам да прочета, че ми се струва неразумно да си губя времето да препрочитам.
Аз не чета книгата заради думите в нея, а заради свързаността им в история и ако тази история е поднесена с хубави думи - още по-добре.
Затова писах за 80%, защото долу-горе толкова са ми харесали наистина, като любими, фаворити.
И да, попадам все на хубави книги, защото много внимателно си ги подбирам. Затова си събирам много информация от много места.
Виж целия пост
# 152
Аз не смятам, че да прочетеш за втори или трети път "Престъпление и наказание" например е загуба на време. Това за мен поне е книга номер едно, наред с тези, които съм изброила по-горе. Всеки път откривам нещо ново и се наслаждавам на стила, на разсъжденията на главния герой /респективно на автора/, въпреки че знам какво ще се случи накрая.
Виж целия пост
# 153
Не ме е имало известно време и сега отварям темата и виждам, че не се е писало много.  Замислих се защо, а после сама си отговорих - за да имаш любима книга трябва да си прочел повече и от няколко или даже от многокниги да избереш една, две или три. Не е лесен процесът Simple Smile Успешно четене Simple Smile

Това леко не можах да го схвана.

Много по-лесно е да си избереш любима книга, ако те са малко. Ако са много - нямам такава, 80% са ми любими, другите или ги зарязвам, или са в графа загубено време, но дочетени, за да имам мнение.

Тук искам да изразя съгласие с Лиляна. Книгите, които съм изброила за любими, съм ги чела преди доста години. Тогава четях по-малко. В момента чета около стотина книги годишно и между тях има наистина шедьоври.
Но...дали заради възрастта или заради това, че леко ми се сливат вече, от тях не мога да посоча любима книга. Когато затворя някоя книга и тя е била изключителна, не ми се иска веднага да продължа с друга. В последно време такива са били "Слепота", "Шантарам" например, но някакси като ме питат за любима книга не се сещам за тях, а за онези, които съм чела преди сто години. Simple Smile
Виж целия пост
# 154
Още в самото начало на темата писах, че нямам любими книги, защото не ги препрочитам. Не препрочитам, защото няма да ми е толкова интересно както първия път.
Защо мислиш така?  Grinning
Няма ли книга, която да те докосва толкова много, че да искаш пак да преживееш историята в нея?
Освен това препрочитането кара читателя да види неща, които първия път е пропуснал.
Виж целия пост
# 155
Още в самото начало на темата писах, че нямам любими книги, защото не ги препрочитам. Не препрочитам, защото няма да ми е толкова интересно както първия път.
Защо мислиш така?  Grinning
Няма ли книга, която да те докосва толкова много, че да искаш пак да преживееш историята в нея?
Освен това препрочитането кара читателя да види неща, които първия път е пропуснал.
Не знам защо е така при мен. Даже ми е чудно как така другите си препрочитат едни и същи книги. Много са книгите, които са ме развълнували, но не заради красивите думи, както вече писах. Историята е една и аз вече я знам. Нямам желание да я науча отново. По-приятно ми е да повторя автора, отколкото книгата. Един и същи разказвач, но с друга история.
Виж целия пост
# 156
Благодаря ти за отговора, Лиляна!  bouquet

Може би защото аз не подбирам книгите, които чета /логично - повечето са тип захарен памук/ и ми се иска да повторя тези, които са вкусни.  Blush
Виж целия пост
# 157
Има книги, които съм препрочитала по над 30 пъти. Обожавам думите, словосъчетанията, майсторските изречения. Дори някои любими абзаци си чета на глас. Харесва ми историята, но повече ме впечатлява начина, по който е разказана.
Както меломанът може да слуша любима музика, без да му омръзне, така и аз мога да се наслаждавам всеки път на всеки ред в някоя любими книга.
За съжалени все по-рядко попадам на четиво, което да ме накара отново да се върна. Приятни книги има, но шедьоври не съм срещала скоро.
Виж целия пост
# 158
baibibi, точно това е и моето мнение, много хубаво си го написала.   bouquet Отдавам по-голямо значение на езика и стила, отколкото на историята. Даже за някои книги си мисля, че историята в тях не би могла да бъде разказана с други думи, авторът е използвал единствените възможни за случая.
Виж целия пост
# 159
Мисля, че ще трябва да си разделя книгите на две категории, защото една част са по-скоро детски, другите - съвсем не.

От детските любими са ми "Пипи Дългото Чорапче" и "Емил от Льонеберя". Цялата поредица за Хари Потър също много ми хареса, както и историите за Никола Фламел на Майкъл Скот.

От втория вид са  "Зеленият път", "Железният светилник", "Властелинът на пръстените" и "Крадецът на книги".

Те първа започвам да чета класиките, та май няма какво чак толкова интересно да кажа. Ще започвам "На изток от рая" обаче и вече нямам търпение, виждайки колко хора я харесват.  Simple Smile
Виж целия пост
# 160
И на мен Астрид Линдгрен ми е любимият автор на детски книги. Невероятна е, изчела съм всичко издадено в България, а Карлсон, Пипи и Емил съм ги чела буквално поне по 50 пъти! И преводите им са страхотни!  Peace

Oniyuri, Стайнбек наистина пише страхотно, "На изток от рая" според мен си заслужава всички положителни отзиви, "За мишките и хората" - също. "Улица Консервна" и "Тортила Флет" са много забавни, по-леко четиво. Само "Гроздовете на гнева" нещо не ми тръгна добре, не знам защо, та дори не я прочетох докрай.
Виж целия пост
# 161
И на мен Астрид Линдгрен ми е любимият автор на детски книги. Невероятна е, изчела съм всичко издадено в България, а Карлсон, Пипи и Емил съм ги чела буквално поне по 50 пъти! И преводите им са страхотни!  Peace

И аз мисля така. Снощи с малката ми дъщеричка четохме как Емил качи сестра си Ида вместо знаме. И се смях с глас, макар че го знам почти наизуст. Толкова съвършено е написано...По същия начин се кефя на Удхаус, самият му изказ е невероятен. Simple Smile
Виж целия пост
# 162
И аз мисля така. Снощи с малката ми дъщеричка четохме как Емил качи сестра си Ида вместо знаме. И се смях с глас, макар че го знам почти наизуст. Толкова съвършено е написано...По същия начин се кефя на Удхаус, самият му изказ е невероятен. Simple Smile
Това е особено важно според мен. Може историята да е невероятна и неповторима и всичко, но ако не е написана с подходящите думи и стил, няма шанс да ме грабне и да ми хареса.

Teddy, аз бях започнала "На изток от рая" преди и ми беше харесала, само че трябваше да прекъсна заради изпити и училище.  Embarassed
Виж целия пост
# 163
От детските книжки любими са ми "Приказки на балканските народи" - в 4 тома (аз имам 3 тома), преразказани от Николай Тодоров и Ангел Каралийчев.
Има някаква магия в тези приказки, защото винаги когато се сетя за тях, ме карат отново и отново да ги препрочитам.

Том 1 - Силян Щърка
Том 2 - Неоценимото богатство
Том 3 - Умница-Хубавица
Том 4 - Султанка-Мълчанка
Виж целия пост
# 164
На 2х-годишна възраст любими ми бяха "Братя Карамазови" на Ф. Достоевски, "Степният вълк" на Х. Хесе и "Анн от Грийн Гейбълс"(като поредица) на Л. М. Монтгомери.

Десетина години по-късно отчитам, че нямам любими книги вече. Нямам желание да препрочитам, по-консуматорско ми е отношението към литературата. Търся книгата, която така да ме погълне, че да не ми се излиза от света ѝ, но последно това ми се случи с "Хари Потър". Изчетох поредицата на маратон и оттогава литературна суша. Това ме натъжава. Май-май вече нямам нерви за класики, а новопубликуваното се плъзва по мен, без да оставя следи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия