За песимизма
- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
# 120
10 май 2012, 09:15 ч.
http://www.vbox7.com/play:a6e985f9
За замисляне.
Ей, това да си сладкар и да не искаш да подсладиш живота на другите!
Познавах една девойка, която впечатли работодателите по следния начин: вместо да праща сивита на скучни листове, взе едно кашонче, напълни го с кафе на зърна и шоколад и сложи вътре креативно си ви, без възрасти и дати, само ей така за вкус. Взеха я за рекламист. Тя беше учила това, но предполагам, че има доста места, в които ако кандидатства интересен човек, ще го вземат.
Така че- правиш мъфини с украса и почваш да зарибяваш хората.
В САЩ пък имаше онлайн бизнес с някакви хора, които правят чийзкейк по поръчка и го доставят до дома. Поръчваш и след няколко часа ти носят греховно вкусен чийзкейк. В БГ има огромна липса на хубав чийзкейк. Мислиш ли, че може да запълниш тази ниша с някоя хубава рецепта (цял интернет има!)...
Виж сега, всеки си има мрачен следобеден чай на душата, но това твоето повече прилича на мързел. Изпадане в период на летаргия е само за хора, които са правили неща и са прегоряли и те знаят, че след известно време пак ще подхванат нещо. Твоето напира да се превърне в безкрайна скука и безсмислица.
Колкото до детето...там е работата, не знаеш какво ще е, докато не се решиш. Някои въпроси намират отговор само в преживяването.
Виж целия пост
За замисляне.
Ей, това да си сладкар и да не искаш да подсладиш живота на другите!
Познавах една девойка, която впечатли работодателите по следния начин: вместо да праща сивита на скучни листове, взе едно кашонче, напълни го с кафе на зърна и шоколад и сложи вътре креативно си ви, без възрасти и дати, само ей така за вкус. Взеха я за рекламист. Тя беше учила това, но предполагам, че има доста места, в които ако кандидатства интересен човек, ще го вземат.
Така че- правиш мъфини с украса и почваш да зарибяваш хората.
В САЩ пък имаше онлайн бизнес с някакви хора, които правят чийзкейк по поръчка и го доставят до дома. Поръчваш и след няколко часа ти носят греховно вкусен чийзкейк. В БГ има огромна липса на хубав чийзкейк. Мислиш ли, че може да запълниш тази ниша с някоя хубава рецепта (цял интернет има!)...
Виж сега, всеки си има мрачен следобеден чай на душата, но това твоето повече прилича на мързел. Изпадане в период на летаргия е само за хора, които са правили неща и са прегоряли и те знаят, че след известно време пак ще подхванат нещо. Твоето напира да се превърне в безкрайна скука и безсмислица.
Колкото до детето...там е работата, не знаеш какво ще е, докато не се решиш. Някои въпроси намират отговор само в преживяването.
# 121
10 май 2012, 10:15 ч.
Ето още един млад и неориентиран човек, който след два шамара и съвети какво да направи с пушката (и живота) си, израстна до чутовни висини
http://www.youtube.com/watch?v=MMplsTb0EJM
Естел, а ти с какво би искала са се занимаваш? Подкрепям, че сладкарството може да е много приятна кариера - готвиш си разни тортички, украсяваш ги според своята естетическа престава, и най-важното - правиш хората щастливи с труда си. Все от някъде трябва да започнеш, после може да смениш - нищо не е вечно. Важното е да си в играта
Виж целия пост
Ето още един млад и неориентиран човек, който след два шамара и съвети какво да направи с пушката (и живота) си, израстна до чутовни висини
http://www.youtube.com/watch?v=MMplsTb0EJM
Естел, а ти с какво би искала са се занимаваш? Подкрепям, че сладкарството може да е много приятна кариера - готвиш си разни тортички, украсяваш ги според своята естетическа престава, и най-важното - правиш хората щастливи с труда си. Все от някъде трябва да започнеш, после може да смениш - нищо не е вечно. Важното е да си в играта
# 123
10 май 2012, 10:57 ч.
Аз бих се отказала от професията си, ако знаех как да се занимавам професионално със сладкарство. Честно! Такова удоволствие ми носи правенето на всякакви вкусотийки...ако имаше и кой да ми плаща за това, вероятно бих имала един прекрасен живот. Но не ми стиска да зарежа професия, в която съм постигнала нещо и която ми носи доходи, за бизнес, от който си нямам и понятие 
Виж целия пост
# 124
10 май 2012, 11:26 ч.
Време е за списък за четене, така и така девойката само виси и нищо не прави. Предполагам, че знае откъде се намират пиратски книги в нета:
Шоколад, Шарлийн Харис
Боен Клуб, Чък Паланюк
Майстора и Маргарита, Михаил Булгаков
Портокал с часовников механизъм, Антъни Бърджис
И така нататък. Засега стига. Не трябва чак толкова да се чете.
Мда, и аз след 150 години учене и четене почвам да се замислям за сладкарство. Може би има курсове. Не че отричам досегашните си преживявания и учене, напротив, сигурна съм, че могат да ми помогнат да направя прекрасни тортички.
Виж целия пост
Шоколад, Шарлийн Харис
Боен Клуб, Чък Паланюк
Майстора и Маргарита, Михаил Булгаков
Портокал с часовников механизъм, Антъни Бърджис
И така нататък. Засега стига. Не трябва чак толкова да се чете.
Мда, и аз след 150 години учене и четене почвам да се замислям за сладкарство. Може би има курсове. Не че отричам досегашните си преживявания и учене, напротив, сигурна съм, че могат да ми помогнат да направя прекрасни тортички.
# 125
10 май 2012, 12:09 ч.
Естел, понеже съм в същата ситуация- безработна, апатична, песимистично настроена, отегчена от живота...че и с властна майка( макар на 400 км от мен), да ти кажа аз как се лекувам. Първо, откакто съм останала без работа, не съм спряла да ходя на курсове. Каквито се сетиш- езикови, компютърни,разни други, ходя на йога( много помага, да знаеш!:). Так поне няколко пъти в седмицата плътно съм заета с нещо, а и след това и вкъщи имам да уча. Второ- вървя пеша, страшно много-с часове. Всеки ден си определям даден маршрут, и не спирам докато не го мина, колкото и да уморителен. Верно, изплезвам език накрая, но едновременно с това се чувствам супер добре, с висок адреналин и добър тонус. Трето- ограничила съм контактите си с приятели, само с такива, които са самоуверени, позитивни и ненатоварващи. Четвърто-чета много. Преди и аз висях по форуми доста време, което си е чиста загуба на време.Е, тук не мога да се изкуша да не влизам, но ми е приятно, а полезно Все пак влизам по-рядко от преди. И накрая, да призная, че тази година ми беше кошмарна, и по лични и здравословни причини, а и за съжаление свързана с големи загуби...И всичко това преобърна живота ми. Вече знам, че безработица, спорове в семейството, конфликти с разни неприятни личност, или тресене за дребни неща са бели кахъри. Най-важното е, че сме живи и здрави, млади сме, и бъдещето е пред нас. Няма начин все да е зле, колелото се върти, ситуацията се обръща най-неочаквано и хубавото винаги идва. 
Виж целия пост
# 126
10 май 2012, 12:33 ч.
Ако направят филм с такова заглавие, той непременно ще е в категория ХXL и ще привлече предимно мъжка аудитория
Иначе "Момиче за милиони" е подобен - хубав, вдъхновяващ филм и с тежък край (който би се харесал на влюбените в драмата, незначителността на личността и ограниченията на живота реалисти). И въпреки "европейския" финал, се диша някак по-леко след такъв филм....
Виж целия пост
Fight Club for chicks, anyone?
Ако направят филм с такова заглавие, той непременно ще е в категория ХXL и ще привлече предимно мъжка аудитория
Иначе "Момиче за милиони" е подобен - хубав, вдъхновяващ филм и с тежък край (който би се харесал на влюбените в драмата, незначителността на личността и ограниченията на живота реалисти). И въпреки "европейския" финал, се диша някак по-леко след такъв филм....
# 127
10 май 2012, 12:42 ч.
просто се чудя как пропуснахте в списъка 'името на розата' 
и да пратим естел да далдисва дъното .
естел, ако ти е необходимо да си в безтегловност - постой така, колкото ти е нужно.
ако ти трябва време за претегляне - тегли и мери, колкото ти трябва.
каквито и съвети да ти дадем , от шут отзад, през лоботомия, до всякакви примери, стимули, напътствия, посоки, определене на цели и стремежи - всичко е в твоите ръце
ние сме само страничната публика. нито можем да те наказваме, нито да ти ръкопляскаме. прецени се, оцени се, отправи се и потегли. ще ти отнеме точно толкова време, колкто на теб ти е необходимо. всякакви сравнителни характеристики и напъни да надскочиш себе си, ще те връщат крачка назад.
според мен.
късмет
Виж целия пост
и да пратим естел да далдисва дъното .
естел, ако ти е необходимо да си в безтегловност - постой така, колкото ти е нужно.
ако ти трябва време за претегляне - тегли и мери, колкото ти трябва.
каквито и съвети да ти дадем , от шут отзад, през лоботомия, до всякакви примери, стимули, напътствия, посоки, определене на цели и стремежи - всичко е в твоите ръце
ние сме само страничната публика. нито можем да те наказваме, нито да ти ръкопляскаме. прецени се, оцени се, отправи се и потегли. ще ти отнеме точно толкова време, колкто на теб ти е необходимо. всякакви сравнителни характеристики и напъни да надскочиш себе си, ще те връщат крачка назад.
според мен.
късмет
# 128
10 май 2012, 12:57 ч.
Абе не знам за песимизма, но говорейки за Боен Клуб, аз тия дни се наслаждавам на новото лице на Шанел 5...
Виж целия пост
# 129
10 май 2012, 13:37 ч.
И аз бих се радвала, ако разбирах от сладкарство професионално.
aniese, поздравления, че намираш сили и дисциплина и си така активна! Смятам, че това е най-доброто в такава ситуация. Кураж и успех!
Мацки, не съветвайте Естел за дете. Още не е време. Първо да “намери себе си“, да се вземе в ръце и тогава. А то в такава ситуация и с дете - да не стане като задънена улица. С дете времето за работа над себе си се понижава драстично.
Виж целия пост
aniese, поздравления, че намираш сили и дисциплина и си така активна! Смятам, че това е най-доброто в такава ситуация. Кураж и успех!
Мацки, не съветвайте Естел за дете. Още не е време. Първо да “намери себе си“, да се вземе в ръце и тогава. А то в такава ситуация и с дете - да не стане като задънена улица. С дете времето за работа над себе си се понижава драстично.
# 130
10 май 2012, 13:41 ч.
Да, ако възприемаш "работата над себе си" като продължителен и линеен процес. Трябва да се допуска, че понякога може да ти "просветне". Има много случаи, в които точно така става- многото монотонна работа не дава резултати, но някакво сътресение, позитивно или негативно, вършат чудеса.
Само че това е опасният начин.
Виж целия пост
Само че това е опасният начин.
# 131
10 май 2012, 14:00 ч.
Да, да, права си.
Аз бях мислено при курсове, учене. При тях често има и момент на присъствие някъде, и подготовка вкъщи. Иначе за работа над личността си - детето даже спомага
Естел, за нещо задочно мислила ли си? В смисъл, за да не си вързана за София.
На твое място бих се заела с учене; никога не е излишно, срещаш се с хора, вдигаш квалификацията си и - току-виж - ти хрумне или се вдъхновиш към коя сфера на работа да се насочиш.
Виж целия пост
Да, ако възприемаш "работата над себе си" като продължителен и линеен процес. Трябва да се допуска, че понякога може да ти "просветне". Има много случаи, в които точно така става- многото монотонна работа не дава резултати, но някакво сътресение, позитивно или негативно, вършат чудеса.
Само че това е опасният начин.
Само че това е опасният начин.
Да, да, права си.
Аз бях мислено при курсове, учене. При тях често има и момент на присъствие някъде, и подготовка вкъщи. Иначе за работа над личността си - детето даже спомага
Естел, за нещо задочно мислила ли си? В смисъл, за да не си вързана за София.
На твое място бих се заела с учене; никога не е излишно, срещаш се с хора, вдигаш квалификацията си и - току-виж - ти хрумне или се вдъхновиш към коя сфера на работа да се насочиш.
# 132
10 май 2012, 15:15 ч.
Ученето е добра идея, но не се хвърляй да учиш заради самото висше, ако не ти е ясна поне областта, в която да избереш специалност. Така че докато мислиш в коя посока да поемеш, може да си избереш езиков курс - ще ти бъде полезен при всички случаи, например езикът, който си учила в училище и от който имаш някаква основа.
Според мен.
Виж целия пост
Според мен.
# 133
11 май 2012, 00:45 ч.
Тя си ме наляга и сега, но не ми дава отговор на въпроса какво искам.
Правя го, всеки ден пускането.
за чуждите животни е вярно, но така губя своя.
Аз се съобразявам, но той не иска, защото не се кефи да съм кукличка, отговаряща постоянно с "да" и без свое мнение. Разминаването идва от това че му налагам на човека как би се държал, какво би казал, което няма нищо общо с истината в повечето случай.
По-нагоре дадох пример с книга.
Обичам да чета твои мнения, защото са разбираемо написани, без обвинения и емоции. Важно ми беше твоето.
Благодаря!
И моето мислене е като на тоя - ту така, ту иначе.
Не желая да работя това, което съм учила. Не ми е интересно, не съм сръчна, не ми иде отвътре.
Именно.
Детето не е решение на проблемите, а нов проблем в случая.
Нищо конкретно не съм мислила.
Веднъж вече учих нещо от което нямам никаква полза. Втори път ли да я правя тази грешка? Поне да имах първоначалната идея накъде - за специалностите.
По - нагоре аниезе също споменава курсове, но те са пари. 
Благодаря на всички, които пишете.
Чета внимателно, замислям се. Да видим докъде ще я докарам.
Виж целия пост
Не са страшни 30-те, ама ей ги - идват. Тогава и психологическата им бариера ще те налегне, че нищо не си постигнала.
Влизай в джобса и пускай СВ-та. Върви на интервюта- ей така за опит. Ще срещнеш нови хора, ще намериш и своята позиция 
Може и да бъркам, но ми се струва, че опитваш върху своята личност и своя живот да налагаш шаблони от чужди личности и животи. Искаш да се съобразяваш с мъжа до себе си, но защо го проблематизираш това? Може в женските списания да пише друго, но щом така го чувстваш и така си възпитана не виждам къде е проблема.
Аз се съобразявам, но той не иска, защото не се кефи да съм кукличка, отговаряща постоянно с "да" и без свое мнение. Разминаването идва от това че му налагам на човека как би се държал, какво би казал, което няма нищо общо с истината в повечето случай.
По-нагоре дадох пример с книга.
Обичам да чета твои мнения, защото са разбираемо написани, без обвинения и емоции. Важно ми беше твоето.
Благодаря!
И моето мислене е като на тоя - ту така, ту иначе.
Не желая да работя това, което съм учила. Не ми е интересно, не съм сръчна, не ми иде отвътре.
Мацки, не съветвайте Естел за дете. Още не е време. Първо да “намери себе си“, да се вземе в ръце и тогава. А то в такава ситуация и с дете - да не стане като задънена улица. С дете времето за работа над себе си се понижава драстично.
Детето не е решение на проблемите, а нов проблем в случая.
Естел, за нещо задочно мислила ли си? В смисъл, за да не си вързана за София.
На твое място бих се заела с учене; никога не е излишно, срещаш се с хора, вдигаш квалификацията си и - току-виж - ти хрумне или се вдъхновиш към коя сфера на работа да се насочиш.
На твое място бих се заела с учене; никога не е излишно, срещаш се с хора, вдигаш квалификацията си и - току-виж - ти хрумне или се вдъхновиш към коя сфера на работа да се насочиш.
Веднъж вече учих нещо от което нямам никаква полза. Втори път ли да я правя тази грешка? Поне да имах първоначалната идея накъде - за специалностите.
Ученето е добра идея, но не се хвърляй да учиш заради самото висше, ако не ти е ясна поне областта, в която да избереш специалност. Така че докато мислиш в коя посока да поемеш, може да си избереш езиков курс - ще ти бъде полезен при всички случаи, например езикът, който си учила в училище и от който имаш някаква основа.
Според мен.
Според мен.
Благодаря на всички, които пишете.
Чета внимателно, замислям се. Да видим докъде ще я докарам.
# 134
11 май 2012, 01:05 ч.
за чуждите животни е вярно, но така губя своя.
Аз се съобразявам, но той не иска, защото не се кефи да съм кукличка, отговаряща постоянно с "да" и без свое мнение. Разминаването идва от това че му налагам на човека как би се държал, какво би казал, което няма нищо общо с истината в повечето случай.
По-нагоре дадох пример с книга.
Обичам да чета твои мнения, защото са разбираемо написани, без обвинения и емоции. Важно ми беше твоето.
Благодаря!
Благодаря ти за милите думи!
Не му вярвам на твоя човек, че не се кефи да си кукличка, защото да ти настоява да показаваш собствено мнение по определен начин е начин да ти се налага. Ако наистина иска да си по- агресивна в изявата на мнението и позицията си няма никога да си позволи да ти дава акъл, т.е. да те доминира.
А за останалото, като по цял ден си свободна няма как да не си негативна, много време имаш да циклиш. Ангажирай се с нещо, дори да ти казват, че е безсмислено, но се фиксирай в някаква дейност с видим за окото и бърз резултат. Дали ще готвиш, ще бродираш или друго, което ще те ангажира, ще те измори и ще те накара да търсиш информация, да се стараеш и накрая да видиш резултата е все едно, важното е да има действие. Мисля си, че това би могла да ти помогне да повдигнеш настроението и да спреш да се поправяш или да си търсиш кусури.
И не мисля, че някой има отговор на въпроса "Какво искам". Във всеки период човек иска различни неща, а има и периоди, в които може да не иска нищо, защото на практика има всичко. И тези периоди могат да са мъчителни, защото удовлетворението, ентусиазма и еуфорията рядко идват от имането или искането, по- често идват с действието, с правенето, пътуването към нещо.
Виж целия пост
Може и да бъркам, но ми се струва, че опитваш върху своята личност и своя живот да налагаш шаблони от чужди личности и животи. Искаш да се съобразяваш с мъжа до себе си, но защо го проблематизираш това? Може в женските списания да пише друго, но щом така го чувстваш и така си възпитана не виждам къде е проблема.
Аз се съобразявам, но той не иска, защото не се кефи да съм кукличка, отговаряща постоянно с "да" и без свое мнение. Разминаването идва от това че му налагам на човека как би се държал, какво би казал, което няма нищо общо с истината в повечето случай.
По-нагоре дадох пример с книга.
Обичам да чета твои мнения, защото са разбираемо написани, без обвинения и емоции. Важно ми беше твоето.
Благодаря!
Не му вярвам на твоя човек, че не се кефи да си кукличка, защото да ти настоява да показаваш собствено мнение по определен начин е начин да ти се налага. Ако наистина иска да си по- агресивна в изявата на мнението и позицията си няма никога да си позволи да ти дава акъл, т.е. да те доминира.
А за останалото, като по цял ден си свободна няма как да не си негативна, много време имаш да циклиш. Ангажирай се с нещо, дори да ти казват, че е безсмислено, но се фиксирай в някаква дейност с видим за окото и бърз резултат. Дали ще готвиш, ще бродираш или друго, което ще те ангажира, ще те измори и ще те накара да търсиш информация, да се стараеш и накрая да видиш резултата е все едно, важното е да има действие. Мисля си, че това би могла да ти помогне да повдигнеш настроението и да спреш да се поправяш или да си търсиш кусури.
И не мисля, че някой има отговор на въпроса "Какво искам". Във всеки период човек иска различни неща, а има и периоди, в които може да не иска нищо, защото на практика има всичко. И тези периоди могат да са мъчителни, защото удовлетворението, ентусиазма и еуфорията рядко идват от имането или искането, по- често идват с действието, с правенето, пътуването към нещо.
Препоръчани теми