Лято на вратата чука, болестите марш оттука! Февруарки 2011- 31

 

благодарим за инфото, дано утре ги изпишат и да се оправят бързо сополките на Ванко, както и Миленка да преживее стреса възможно най-скоро

Ееее, браво на Ванко!! Дано всичко мине по-бързо!!

Дани, почерпката ти е много изкусителна.....!
Лена, супер звучи сватбата! Като по филмите! Имаш ли снимки качени във ФБ?
Булче, много кофти, че така се е получило на първи... Но вероятно за вас родителите е било по-неприятно, отколкото за децата - те май на всичко се радват милите! Или това е до възраст...? Другата година ще е по-добре - като знаете предварително какви гафове може да има. Дария беше много лесна този ден - всичко, което правехме минаваше под надслов празник и тя беше на седмото небе!  А всъщност, да си призная, така и не успяхме реално да направим нито едно от планираните неща - само минахме оттам и заради дъжда и суматохата продължихме леко леко и ходихме накрая за сладолед и висене в НДК да се крием от дъжда....!

 

Лили, вече е писала   За това минавам и аз чух с Миленка към 10 часа, но Бобо заспива в 11,30 и чак сега сядам. Радвам се, че са добре.
Миленка, ти си силна жена и винаги позитивно мислеща   Вярвам, че лошото е зад гърба Ви, няма да има последствия, защото Иван е здрав и всички го знаем!  
Днес Миленка ме разплака  
Миленка, ОБИЧАМЕ ВИ МИЛИЧКИ!

Бобо е вече здравичък   Остана ни АБ за утре и край. Днес цял ден бяхме по разходки-празнувахме си първи юни Бобо си получи подаръчетата-комплект чашки за редене, кубчета за редене с животни и книжка.

Ади, да мине да каже как са 

лекинка  

Дани, Честит Рожден Ден! Бъди много здрава, много усмихната и винаги заобиколена от любимите хора!

Браво на Ванчето . В черна дупка съм...  .

Здравейте, у дома сме си, благодаря на всички за палчетата . обичаме ви .

Няма да чета много, казах на Лили защо, само исках да кажа, че сме добре/видимо поне/, сополите са ни най-малкият проблем, изобщо и не ги мисля тях  Преди време Аги сещаш ли се как ти казах, че ми натсръхва косата само като ви чета за такива високи стойности на Т как спокойно си обсъждате - е дали не дръпнах дявола за опашката а 

Иначе по повод гълтането на езика - и на мен после ме увикаха, че съм му ровила в устата, не се било правило така, само се оставяла настрани главичката и езика сам щял да си излезе от гърлото, ама след после теории много - аз не съм имала инфо преди това и съм действала по иснтинкт - не че успях да го извадя де, но поне ръката ми през цялото време беше в устата му /в резултат на което единият ми пръст е целия разранен, ама много важно, това не е проблем/ - едва в спешното го извадиха напълно и успя да ирзреве детето/повече няма да разказвам какво точно стана, когато събера сили, иначе искам да знаете как протече всичко, за да сте информирани, недай си боже ако на някой му се случи, а не като мене/чак се проклинам за невежеството си  /

Чао милички, ще пиша пак като имам сили 

Миленка, милата какъв ужас си преживяла Много силно те прегръщам (иска ми се да можех и наживо да го направя)

Мила Миленка, едва ли има думи да изкажа това което чувствам и мисля мила
Много ми е мъчно че сте преживели този ужас  , добре че Ванчето вече е по-добре,а скоро и съвсем
Дано никога вече да не се случва
Лори , а за малкото ти Бобче ,радвам се че е добре дребосъчко
Гале,никакви черни дупки мила ,ние нямаме право, макар че не пита....
Как е Роско, ти как си след операцията?
Обичам Ви момичета  

Наде , Росен е добре милия, ама другата седмица пак влизаме:(. Аз съм добре вече странно ми е, виждам различно. Сега ми е още по-гадно като знам какво точно е преживяло детето и се налага пак да преживее , ама...

Миленка, Гале силно гуш от нас, не мога да си представя какво ви е и какво ви е било
Стискайте зъби, дерзайте, всичко ще е наред!!!   Стискам палци за ЕЕГ-то и за другата операция на Роко Много се моля това да са последните притеснения за вас, а и за всички нас да няма болници и тормоз!  
Миленка, не си мисли, че си предизвикала съдбата, това са глупости
Лори, браво на Бобчето  
Мерси ви за успокоенията за работата. Единствено се моля да сме здрави, другото са бели кахъри!
цун цун

Прегръдки и от нас за малките страдалчета! 
Всичко ще е наред, сигурна съм!

Привет момичета! Завърнах се и аз...
Миленче, Гале, няма думи, с които да ви успокоя, важното е обаче, че всичко е минало и ще мине, макар и изживяно по толкова неприятен за вас начин. Малките ви момченца ще са добре, сигурна съм. Ванко вече се е преборил, а Росенчо ще го направи отново и след време нищо няма да си спомнят...
Лена, нашата сватба не би могла да се сравни с вашата, но пък беше най-хубавата, на която съм присъствала и то на връх рождения ми ден, съчетанието беше много приятно, различно, незабравимо. Първо минахме 300 км с чопъра, после придружихме с моторите младоженеца до булката, той също беше с мотора си, и така. Веселата част също беше интересна, имаше изненади за гостите и обстановката много ми хареса - за пловдивчанките, бяхме във Виенския павилион в Панаирното градче. Но .... вече се завърнахме и реалността си ме обхвана, днес съм и с двете деца, че е събор на града и общинските заведения не работят, а на мен ми се спииииииииииииии
Изчетох ви, общо взето нищо не запомних, само че Булчето нещо се е разочаровала от празника на децата, то и нашия не беше хич успешен, защото заваля изведнъж и се прибрахме. А в Монтана от 24 май са опънали люлките и въртележките, и батутите, и гондолите, флипери ....панаир, а днес са се наредили и сергиите, няма минаване с количката.... То и Явор ми е кисел, глези се, сякаш си отмъщава, че ме е нямало тия два дни
Ох, много дълго стана, извинете за което.

Малко сякаш се поуспокоих/то у дома си е друго.../, та да ви разкажа накратко какво ни се случи/и дано никога повече не се повтаря на никого  /. Във вторник бяхме навън с дребния, беше си един обикновен ден, тича, игра, към 18,30 баща му го прибра, аз останах още 20-тина минутки и аз се качих после, гледахме телевизия, малкия пиеше водичка и се задави/отбелязвам го, защото някак си след това тръгнаха нещата, но лекарите казват, че няма връзка / - та задави се яко, кашля, кашля и след това започна да диша по-различно от обикновено - някак си начесто няколко пъти и след това едно по-дълбоко....и така много пъти...започна да търка очи и да се прозява през половин минута/явно е започнал тогава да вдига Т/ - това продължи максимум 10-тина минути и аз реших с тъпата си глава, че му се спи  /нищо, ще беше едва 19 и нещо.../ и го отнесох в спалнята и за капак за да си легне да спи, а да не го тормозя да вечеря му шибнах и мляко топло да пие  Направо съм за бой, ама кой да предположи...като си изпи млякото аз вече го виждам, че не е както обикновено и викам мъжът да донесе термометъра, слагаме го и няма и минута и детето изцъкли поглед и гледа в една точка , като едновременно премина конвулсия през ръчичките и крачетата и спря...баща му му духна в лицето - да не е да се е захласнал - реакция никаква, аз вече бях изстинала , грабнах го и тичам към колата без обувки, направо боса в калта...детето ми се тресе в ръцете през няколко секунди, аз бръкнала вече в устата се опитвам да извадя езика и само плача и казвам - мама е тука Ванче, мама е тука... Стигнахме за 2-3 минути в Спешното, там успяха да му извадят езичето и малкото изрева, но още не може да ме види, а само плаче със затворени очички и лежи на леглото, а телцето още схванато, не могат да му отпуснат ръцете...биха му Диазепан..от там направо в детско с линейката/поне е близо/, там още една доза Диазепан, детето още не идва в съзнание и аз вече ни жива, ни умряла, лекарката ми се кара да съм се стегнала...разпитва как е било всичко, гледат ме като някое изкопаемо, дето не е усетило, че детето му има температура...да не ви казвам как съм се чуствала тогава... Мерят Т - 38.6, а не е давано нищо за сваляне, което ме навежда на мисълта, че даже не е  била и толко висока, като е станала белята...След десетина минутки малкия вече започва да фиксира и аз си го гушкам и галя и си плача...сложиха абокат и останахме там, мъжът отиде за багаж и обувки да ми донесе, аз цялата мокра, кална - малкият заспа, температурата лека полека падна до 37,6-37,7...не питайте как съм карала нощта - при всяко мръдване на пръстче аз скачам и на тръни... на другият ден пуснаха пълна кръвна, слушаха го - нищо му няма...но Т беше висока целият ден, стигна 39,3, целият ден ме караха да топя мокри кърпи и да слагам на челото и на врата...ама то се охлади от тях, спадне малко, ама след половин час пак нагоре...даваха Нурофен, свещички Ефералган, Панадола казаха, че не сваля висока Т над 38 / /, накрая вечерта една от сестрите даде някакво Миг 400, и незнам от това ли, или от това, че ми каза една позната баба да му намажа мед на стъпалцата и да му обуя чорапките - но Т изчезна и повече не се появи...междувременно изписаха антибиотик, правиха снимка на дробовете - ниюо и нищо...и умните глави казаха - вирус, ама не ми е ясно още какъв е тоя вирус без кащлица, сополи или нещо подобно, чак вчера се появиха леки сополки, ама това е вече на 5-тия ден в болницата и си е чиста вътреболнична инфекция, дет сме си лепнали впоследствие...Та както и да е - сега трябва да правим ЕЕг, за да се види дали наистина гърча е чисто фебрилен, или не е нещо по-сериозно...Междуврменно вчера го отведохме до един професор Бобев ако някой го е чувал, който е шеф на Белодробната болница в София, но събота и неделя си има вила тук в едно близко градче и преглежда частно, той милият е на 80 години, но е много добър лекар и е страшно против антибиотици и т.н., та той го прегледа, каза, че нищо му няма, гърча си е фебрилен и се среща много често при малки деца, израствал се до към 3-тата или 4-тата годинка и да съм си била взела за всеки случай Диазепам свещички - недай си боже ако пак стане да му мушна в дупето, ама туй нещо го няма в БГ, а от чужбина няма как да го вземат без рецепта, защото все пак е опиат, та сега се чудя как да се сдобивам с него, ако някой е чул за някой, който случайно има моля да каже, независимо от цената, поне една свещичка да вземем 

Та така мили момичета, това е нашата одисея...на фона на много от съдбите на тукашните ни геройчета тя сега ми звучи като мрънкане на някаква глезла. но все пак аз си го преживях много зле и още го преживявам и се моля наистина никой никога да не вижда детенцето си в такова състояние... Моля ви - бъдете внимателни с температурата - не е шега работа, винаги имайте едно наум, аз даже вече имам дигитален термометър за уше - недай си боже да реагирам светкачиано ако започне да вдига пак ...

Какво мрънкане, бе жена!?
Направо не мога да си представя какъв ужас си изживяла, дано Бог да ви пази и повече да нямате работа в болници! 

Амидалка, направо кошмар сте преживели, дано никога не се повтаря  
Това Миг 400 си е с ибупрофен и според мен няма особена разлика с Нурофена.
За свещички диазепам не знам и не съм наясно.