Трудно проговаряне - тема 7

Saule, какво точно разбираш под хранителна терапия. Аз се сещам за два вида. Единият е диета без глутен и казеин, често прилагана при деца с аутизъм и аутистични симптоми. Теорията е, че децата с поведенчески и говорни проблеми имат най общо казано здравословен проблем и с минаване на тази диета се подобрява здравословно и от там интелектуално детето. Мноооооооого общо ти го написах, но е много, много сложно за обяснение с няколко реда.

Другата ми мисъл е, че хранителна терапия се прилага при деца със СИД, но пък ти преди няколко поста пишеш, че това според теб не е призната теория и оставам с впечатление, че и ти не я признаваш?

Saule не точно послушна. Но не мога да я накарам да седне да прави каквото и да било, ако тя не желае. Като реши, че иска нещо където и да е тръшкане, пищене..последно в магазин за обувки така пищя и се тръшка...умрях от срам. Психоложката също е на мнение, че трябва да има правила. То явно си личи, че си ме командва. Но аз съм съжалителна и като почне с номерата и отстъпвам. Например хранене пред компютъра....Пак доктор ме наплаши, че гърча може да е от ниска кръвна захар и да не я оставям гладна. И аз като съм изтрещяла тотално. През два часа гладна ли си  . Яде сама само неща които обича...Ама съм разпиляна.... мисълта ми прехвърча.
Не желае да седне да рисуваме, да играе с мозайката, да редим пъзели, да и чета книги....Ако тя реши тогава. Не желае да седне да яде, само ако е хареса тогава. А това изключва напълно супи и яхнии....Това пречи. Понякога успявам да я разубедя с думи, понякога не....

Хранителната терапия е индивидуална. За Хриси Нина Йорданова ми беше съставила един план, който трябваше да спазвам. Вече мога да заявя, че към днешна дата яде почти всичко. Вярно с много настояване, но не му се връзвам.
Хранителната терапия на Гого е друга. Тъй като при него храненето е сведено до филия с шарена сол и чат пат пържена - сега се "захранват" с плодове. Първо пробваха с банан, сега са на ябълка и след 3я път има отбелязах успех. Цели 3 парчета в устата. Като прояде ябълка ще пробваме краставица. И така. Той плодове и зеленчуци не е ял поне от 2 години. Като бебе му пасирах банан и другите и до там. Иначе дъвче, но когато има желание
Saule , в кръга на шегата, но  дали не си отглеждаш Аспергерче   Нали им казват малките професори И Милена да се окаже права

Брей, не мога чак да публикувам 

Доника, вероятно това е хранителната терапия, която се прилага при деца със СИД. Още повече след като Нина ти я е правила. Доколкото знам тя е един от тези 5имата на пръстите на едната ръка, които разбират от такава терапия.

И аз това си помислих  

Мда, малкият е с хипочувствителност в устната кухина. Той е едно от малкото деца, които се кефят на масажа с ел. четка 
Това състояние СИД ми е пълна мъгла на мен, въпреки многото информация, която изчетох...Защото попълвайки въпросник за СИД бих казала, че прави много малко от нещата - поне по моя непрофесионален поглед. Психоложката ни препоръча сензорна диета, но имам огромен проблем с намирането на четката, с която да я правим

Аз не мога да си обясня по какъв начин се постига това детето да опита нещо, което не желае. В какво точно се състои това....Преди хриси си хапваше доста неща. Сега покрай яслата отказва. Един от съветите е да я оставя гладна и да си поиска, но това не ми се струва приемлив вариант. Сладолед, шоколад отдавна си яде сама с лъжичка. Сирене, кашкавал, шницели, яйца с вилица. Но супи не мога да я накарам.
С какво би помогнала за говора тази терапия?

Таня, разбира се, че отивайки при логопед, човек следва да очаква проблеми. Но някак си представям, че терапевтът трябва да помага за разрешението им, не да създава нови.

Дони, отглеждам хулиган, наглец и лигльо  . Къде ти Аспергер, въобще не се класира. Ще стане обикновен ритнитопковец, с влечение към удоволствията в живота. И учи само глупости. Вчера ме мързеше да го къпя, а вече беше време и аз въздъхнах "Ох, баня". До мен детето: "Ох, кеф". Щях да падна. Невярващо и въпросително го питам: "Селската баня?". Той на секундата: "Голяяяям кеф". И се хили мазно, сякаш ме е надхитрил. Щях да падна. Не знам откъде я е прихванал тая чалгийка, но не е от нас, кълна се   А извън шегата, това, което ме притеснява в целия поток от информация, който ни залива е, че сме започнали да мислим за децата си като сбор от отклонения и да виждаме аспергери под дърво и камък.

Катина, питам за тази част от хранителната терапия, предназначена да накара неядящи деца да проядат. Интересно ми е как работи и доколко работи. Аз изкарах първите си седем години на хляб и сирене - само. Ако беше в днешни дни, бог знае майка ми на какви... неща щеше да се наслуша. После го видях същото и у сина ми, само, че той прояде много по-рано, а аз още не съм. Теорията за СИД е точно това - теория, хипотеза. В описателната си част е чудесна, много точно е очертала и описала явлението. В тълкувателната си част на много специалисти (и на мен, без да съм такъв) им изглежда много неоснована на доказателства. За мен лично звучи точно толкова обосновано, колкото и безумните идеи за "индиговите", "кристалните" и намсиквиси още деца. Сега е актуална, след 10 - 15 години ще я отрекат тотално и ще излезе някаква нова, актуална теория. Дано поне тя проработи.    

Ели, всички деца искат нещата да стават точно, както те искат. Аз друг вид деца не познавам. Само, че избират различни стратегии за това. НАпример, моят син е усуквач и манипулатор - артист. Току що успя да убеди една какичка да отвори кутията с бонбони, за да си вземе, при положение, че ги пазеше за училище, да черпи за рожден ден. Не го спрях да й се усуква и мазни, защото искам да не се притеснява да иска. И той се тръшкаше много, от известно време спря. От опит знам, че едно включване на активен баща много помага.  

Много мога да разказвам за "сензорното"   злоядие от първа ръка. Цялото ми детство мина в борба с опитите на близки да ме накарат да ям. (А помните ли, че преди теорията за повишената - понижената чувствителност в устата, имаше една друга за детското злоядие, психодинамична   - че неяденето на детето е вид комуникация с родителя?)

Сигурно звуча притеснително нихилистично по отношение на теориите зад терапиите на децата ни. Обаче немалко време работих с хора с шизофрения и биполярни разстройства. Точно по онова време водещата теория и за тежките психични заболявания (съответно и терапевтичните подходи, основани на нея) отстъпиха на една по-нова. Когато човек види смъртта на една теория и раждането на друга, става доста скептичен.

Пример с ябълката - белят я заедно. От обелките си правят мустаци, брада. Всичко е подформата на игра, за да не е "отвратено"детето" от продукта, който ще яде. Никой не му го пъха на сила в устатаи да каже - яж!!!. Гледах как едно момченце прояде мандарини, а майката казваше, че как ли не го е прилъгвала и не е искал в тях.
А за хулиганството - моя само като му видиш физиономийката и няма как да го помислиш за кротко дете. Погледа му е толкова дяволит, че имам чувството, че премисля само каква беля да сътвори.
На въпроса имитира ли винаги отговарям да, ако е нещо "не редно" Ще се пусне на пързалката като брат си с главата на долу. Ще се покатери на високо и тн. Но да повтори дума след мен - абсурд
Аз това май съм го пропуснала - в какъв смисъл комуникация?

Този отказ да яде доста неща си мисля, че е вид протест. Защото когато се е задържала по-дълго време у дома и не ходи на ясла започва сама доброволно да сяда и се храни с удоволствие. Става едва след като се е нахранила или аз преценя, че и е достатъчно, за да не я моля . Но когато ходи на ясла по-дълго време поведението и се променя.
Моето диване обичаше много ябълки, круши и малка беше когато и ги режех на кубчета и хапваше. Към днешна дата яде банан най-много. Понякога ябълки и моркови. Но и аз много не купувам, че от магазина хич не ми се струва да са пълни с витамини
Гледах в интернет идей за предлагане на храна атрактивно за децата и мога да пробвам. Да и стане интересно. Преди, когато не беше пристрастена към Мики Маус "готвеше" с мен. В смисъл, че и давах да слага сол, подправки, фиде, да бърка яйца ....после имаше по голямо желание да хапне.
Трябва да се пробва.

Да ви попитам - вчера Нина препоръча да купиме на Андрей ел. четка, но аз не съм виждала такива с малки глави да ме ориентира някой къде да търся?

Наш калпазанин яде почти всичко и единственото, което ме дразни е, че понякога не дъвче, а директно си гълта храната Обича да яде моркови, ябълки, череши, банани (всякакви плодове и зеленчуци без чушки). От доста време не му давам пасирани храни и си се справя с парчетата. За фонтанелата - съвсем скоро се позатвори, иначе беше доста голяма.

И нещо смешно за мен - от вчера Андрей показва къде му е неприятно и с кого... като раздава целувки

Таня, всичко, което аз лично съм написала тук е с абсолютно осъзнатата отговорност за ефекта на думите ми. Идеята да го споделя е точно заради родителите, които в момента преценяват къде да отидат - за да имат повече от една гледни точки.

На мен ми е ясно, че светът е шарен и всеки има собствена субективна преценка. Аз ако съм на кръстопът и прочета полюсни мнения за даден център на всяка цена ще го посетя за да си съставя собствено мнение.

Не виждам защо трябва да подценяваме потребителите тук и да мислим, че те ще сменят центъра, към който са ги насочили само защото са прочели отрицателно мнение във форума. Според мен просто ще си имат едно на ум да не се доверяват сляпо.

По мое мнение сработването с логопед не значи да галят детето с перце и да обясняват на родителите мило и любезно, че всичко е наред. Означава детето да изпитва респект от специалиста без това да се налага грубо и безцеремонно. Мисля, че с лошо не е единствения път към правилата. Поне при моето дете не работи. Той пък е другата крайност на това, което тук споделяте - почти никога не се тръшка и е много разбран и изпълнителен. Много лесно се убеждава да свърши нещо с думи и с добро.

Аз също съм толкова злояда, че това, че Макси е по-избирателен към храната никога не ме е тревожило. Ако попитате моите роднини какво съм яла като дете ще кажат солети и кисели краставички. Никога не съм обичала плодове и мога да живея спокойно без тях. Не обичам готвена храна, поне не българска кухня. Не обичам сладолед, крем карамел, торти. Наистина съм много зле. А сестра ми и родителите ми се хранят съвсем нормално.
Макси не мога да го нарека злояд, защото се храни с всякаква сготвена храна. Той по-скоро не желае да опита храни като пържоли, кюфтета и подобни неща, но аз не бързам. От плодовете яде само банани и авокадо, не си пада по зеленчуците в суров вид. Той често опитва нови храни, но ако не му хареса вкуса не повтаря. Аз например ако не харесам нещо на вид няма сила, която да ме застави да го опитам. Толкова съм зле с храната и съм свикнала да не насилвам и Макси, че на моменти забравям да давам плодове и неща, които аз не ям на малкото си момиче, което е като прахосмукачка за всякаква храна и се храни с всичко с огромна охота  

Wondergirl, много ми харесва отношението ти към особеностите на детето. Аз също бях като теб, после се уплаших и започнах да виждам симптоми във всичко. Това беше единствения етап, в който отношенията ни с детето са се влошавали някога, но Ели и Ночко например също споделят, че тяхната уплаха е рикуширала върху децата. За съжаление тогава не можех да си го обясня. Сега сякаш се върнах на изходната точка.

Дони, психодинамичната (психоаналитичната) теория (в която бях много индоктринирана, ама се оправих  ), най-общо твърди, че неяденето е вид наказателна реакция спрямо родителя. Но те по принцип се уливат в доста отношения. Например, твърдят, че детският запек също е наказателна реакция. Бебето усеща, че майка му се радва, когато пълни памперса (това си е така, де, коя майка не се радва на незапечено бебе). Следователно започва да възприема изакването като подарък за майката. Когато е ядосано - стиска, за да я накаже. Малко прекалено ми идва на мен това свръхпсихологизиране на физиологичните процеси. В това отношение по-лицеприятно ми звучи СИД теорията за чувствителността, не клейми родителя като несправящ се. А каква е истината за детското неядене - никой не знае. От една страна, всички деца чисто физиологично имат много силни вкусови рецептори, с напредването на годините обаче те се притъпяват - биологично, износват се и човек наистина може да понесе повече вкусове. От друга, аз си спомням, че отхвърлях храна без изобщо да я опитам - само въз основа на външния й вид. Ето, Ели казва, че не може да убеди щерка си да яде супа. Аз супа съм яла точно 2 пъти в живота си, честно! Не знам дали това ме прави човек със СИД, но със сигурност ме прави такъв, който много мрази супа    

Моят син прави много често прави така  , поглежда  храната и казва не. А в пътите които съм успяла по някакъв начин да го накарам да опита, после му харесва и яде...въпросът е да опита.
Филия яде само препечена с масло и шарена сол, ако види отгоре салам/кашкавал и т.н. не опитва и чак оня ден се сетих да му направя двоен сандвич на тостера и по средата сложих кашкавал. Ами като не го видя и го изяде .

Здравейте момичета. Загнездила се е една мисъл в мен. Чудя се това, че малката не играе с други деца, дали може да е от това, че ние много си играем с нея. Особено баща й, като дете е с нея, прави се на маймуна. Ние сме много наплашени от това, което стана с нея и толкова я обгрижваме. Но дали тя не си представя неправилно нещата, в смисъл че играта не е с други деца, които могат да й вземат играчките и да я наранят, а играта е с мама и с тати.

При нас безотказно работи стратегията с отвличане на вниманието докато яде. Логопедът ми каза, че трябва да насоча вниманието към храната и се опитвам да го правя. Две седмици бяхме на гости при майка ми и баба ми. Там се яде на отрупана маса всички заедно (това вкъщи никога не се случва почти, да не говорим, че още нямаме хубава маса и столове ) Детето седеше с нас на масата и се хранеше без проблем. Беше му много приятно.
Някой храни не иска да ги опита дори, други ги пробва и плюе. Последно отказва да яде картофи, аз му казвам че са от Макдоналдс и той си ги изяжда с кеф. Не знам колко е правилно, излъгах го и за един крем, че е шоколад и го изяде.