SUPERNATURAL: Eat Мe!

Добро утро, слънца мои 
ellity ,  Все такива поздрави да правиш 


Злато, май са официални промо снимки за осми сезон, надявам се да има още.

Те ви да потъвате 


Джаред какво толкова го гласят, та го няма 

 

Мняц-мняц.  Галче, номерът на стаята е 211, ти не го ли знаеш? Как стана това с папагалката, бре? Сори за рибата.

Искаме още! Искаме още! Искаме още!

Потънах, Галче, безвъзвратно. 

Ахахахаха, гледам  ellity добре се е ориентирала към Дийн.  Добре дошла! 

Импалка, разкопча ти корсета за големия Хемсуърт, а? 

Аз да си призная започнах да гледам сезоните от начало!  Не се стърпях просто ...
И ми става супер смешно като ги гледам какви малки момченца са били, а сега какви мъже са станали. 
Обаче най-секси са четвърти и пети сезон. Пък и там повече дават от любимите ми shirtless сцени 

Мили мои, съжалявам за дългото си отсъствие, но така се получава когато човек има да учи за държавни изпити. Още не са минали, но ми липсвахте ужасно много и вчера вечерта седнах да наваксам пропуснатото. Страхотен край на 12 епизод!!!! и   за Импалка!
И понеже не може само учене, а края на 12 епизод ме вдъхнови, ето ви началото на 13ти. Продължавам с една моя идея, която ми хрумна още по време на Коледния епизод. Надявам се съвместната ни работа да доведе до нещо изключително интересно и забавно... както винаги.


Джон Уинчестър излезе от задушната и потискаща атмосфера  на полицейското управление и се озова във вечно хапещите прегръдки на чикагския вятър. Тръгна надолу по Уест Гранд Авеню, оглеждайки се за ресторант или поне някаква закусвалня, където щеше да утоли глада си и да помисли на спокойствие върху информацията, с която го бе снабдил патологът.
Момчетата бяха прекалено заети да хващат тен  или каквото там правеха в Мексико, а Боби  бе заминалс тях, затова Джон  тръгна сам да проучва този случай, който на пръв поглед не бе нещо по неговата част.
Всъщност, ако Хербьорг не го бе насочила по следата преди със Сам да заминат, той нямаше да обърне внимание. На пръв поглед жената бе умряла от сърдечен удар –  не много хора на двайсет и пет години тупваха мъртви от инфаркт, но се случваше. Но пък още по-малко хора на двайсет и пет тупваха мъртви от инфаркт в хотелска стая, пред олтар с човешки кости.
Полицията се бе погрижила частта с черния олтар да не достига до пресата, за да не всяват паника, но след като Хербьорг ги насочи, Боби-  дори от Мексико, успя да  пусне в действие връзките си и няколко часа по-късно, след детайлите получени от детектив Милс, Джон бе потеглил за Чикаго. Никога не бе харесвал този град, а след някои определени събития от миналото – като случая с дейвите, го харесваше още по-малко, но нямаше особено голям избор.
Хареса си една малка закусвалня и се настани в най-закътаното сепаре. Сервитьорката, която дойде за поръчката му имаше вид на човек, който е готов всеки момент да го излапа на един залък...Не, не беше левиатан, но Джон бе отвикнал жените да го гледат по този начин и му трябваше известно време да се досети, че сега изглежда на възрастта на момчетата си и подобни лъстиви погледи са нещо нормално...поне имаше някакви такива спомени...Макар и в тяло на трийсет годишен, Джон се почувства някак си остарял.
Момичето взе поръчката му – салата без сос, минерална вода и еспресо. Все още не смееше да си поръча хамубргер, макар че хората в заведението не му се сториха надрусани и неадекватни. Бе успял да се добере до снимки от случая, но не и до веществени доказателства. След доклада на патолога, според когото смъртта е естествена, полицията побързала да се отърве от всичко събрано – най вече отчерния олтар. Не искали да държат подобни неща в управлението и взели разрешение за унищожаването на веществени доказателства. „Суеверни глупаци!“ бе си помислил Джон, но не можеше да стори нищо по въпроса.
Ако унищожаването на важни улики го бе разстроило, то информацията, която измъкна от патолога, направо го бе втрещила. Отвори папката, която бе взел и плъзна поглед по доклада на доктора. Официалното заключение бе – сърдечен удар в следствие на емболия. Това, което не пишеше в доклада бе, че запушването на артерията довела до удара не е причинено от тромб, а от парченце лед. Как бе възможно подобно нещо? Патологът бе имал възможност да изследва парченцето, просто от любопитство. Не можеше да напише истината в доклада си – такова нещо не се бе случвало преди и рискуваше да го сметнат за некадърник или за луд. Любопитството му обаче го довело до още по-интригуващ извод – леденото късче не било съставено от замръзнала вода, а от замръзнали сълзи...

П.С. Събитията се развиват паралено на 11 и 12 форумни епизоди.

Леле, Дийн е с още по-зелени очи отпреди Направо красавец.

Аз пък пак попаднах на много брадат Джаред

Диана
Нов форумски епизод, ухаа!

Не бях гледала това клипче от караокето по време на парижката конвенция:

О, о, о, о, о, о, 'Аш' ! Защо J2 не се включват в подобни изяви ? Представете си един потен, размятащ се Джаред, един кръшен Дженсън...

Mи, не - той да го разкопчава, ако иска, аз си мога и така .

Откраднаха ми колата! 

Кой, да го набия?

Некъв брит прошляк, русо некво.  Дърварче, което се движи в лоша компания. Милиция! 

Ах, какви тежки и несправедливи думи . Но не ме е крал - сама му се дадох . Известно време неговото атлетично тяло ще обгръща кожената ми хватка, неговите руси кучури ще стискат стоманените ми пръсти, в неговите сини очи ще се отразява излъсканата ми каросерия, неговият дъх ще ме топли нощем под звездите и т.н. и т.н. Ако ме обичаш, ще ме пуснеш и чакаш . Шса повърна , а дотогава влага ще ти държи миналата нощ - ох, лелей -, в стая 211 ...

ellity,
цък и цък

Хуу, става.  Щом ти предизвиква такава поезия, да се повози. Обаче само да видя една едничка драскотина...

Защото имат достойнство?    


Представям си, непрекъснато   В стая  212, тази с броненосеца  

Пуци, сега видях, че питаш за папагалката.

Сигурно имаш право, но на мен ми харесват хора, които са достатъчно освободени и танцуват. 'Щот някои други сме като талпи нерендосани и не можем се разчупим по никакъв повод и приемлив за гледане начин. Но поне не е винаги вярно това за пряката връзка между вертикалното и хоризонталното дансуване .

ОК, мило мое люляфко и пуФкаво шЕфьорче . А ме е драснал, А съм го изплющяла с камшика. Ще донеса вкъщи само следи от зъби, малки синини, някой и друг отпечатък от длан по багажника, и нищо, което лекарите да не могат да излекуват, пък било то и австралийско . И ще се постарая да бъде за кратко, та рогцата ти, с които много обичам да си играя , да не пораснат осезаемо.

Имам предвид, че J2 са по-големи звезди и е възможно малко повече да се надуват, в добрия смисъл на думата. А и я си представи тая фенска маса, дето само при събличане на сакото/якето почва да вие като вук, как ще реагира на нещо по-така   Жална му майка на Клиф