Земетресение

Ужасена съм Сама съм с две от децата.
Голямата отиде на училище с метрото. Умирах от ужас да не друсне докато е под земята...

Не се сетих изобщо да надникна в сайта й . Нещо не ми дава да се логна , а ми се иска да споделя някои неща .

Аз успях да събера три сака с дрехи , вода , документи , пари , лекарства , дори играчки за малкия . Мъжът ми твърди , че съм била като луда и съм свършила всичко за ... 5 минути . Като слязохме пред блока , съседите тепърва се подаваха боси , по пижами и .... с цигара в уста . Ние -облечени и със сакове на колата и запрашихме към широкото . Зад нас се чуваше : " Бягат !"  Е , не , ще седя под 12-етажен блок и ще смуча фас .  

Явно това е синдрома на 12 етаж И аз съм на 12 и аз цялата треперех, събрах телефони, документи и пари....
И на мен ми се гади все още, като морска болест е

Гледам телевизиите и да знаете,ако и вие гледате от това ви се гади.
Тия по БТВ все едно са на погребение....тъмни дрехи,гробовни гласове и въздишки.
Една зрителка каза:за 30 години се промени само едно-научихме се да мрънкаме.

  Опитвам да поспя, но не става, само си разчекнах устата от прозявки.Завиждам на кучето, спи като пън и хърка даже.

  В Русе го усетих на 8 етаж. И детето се събуди. Дълго беше.

Включване от Русе, на втория етаж сме, усетихме го доста силно, сякаш бях в полубудно състояние, готова да скоча, а тялото ми цялото беше изтръпнало, и по целите крака усещах като бодеж от игли  
Усетихме само един трус в 3:01 ч.

И ние така.

Тия от бТВ са гола вода..........Както и другите медии........Ще ми призлее днес от статии, а кога бе заметресението - знаем кой какво написа......

Мари, благодаря ти за стиховете, цитирах те във фейса вече ....

   Сега проверих часа на земетресението. Няколко минути по рано съм се събудила внезапно. Станах да затворя прозореца и се почна. И детето и мъжът ми скочиха. Когато успях да погледна часовника беше 3:04.

Реагирах що-годе нормално през нощта, но сега ме хвана паниката. Така се случва при мен обикновено - докато траят събитията се държа, но след това рухвам. Сега ми се гади и от време на време ми се вие свят. И гастрита ме хвана, ако има някаква връзка въобще...И стомах ме боли, червата ми къркорят...
Събудих се по много странен начин - знаех, че стените се движат и се огъват.   Няма как да съм го видяла, защото беше тъмно като в рог. Но се събудих именно с това усещане, не от шум или друсане. Скочих веднага, на 100% сигурна, че има земетресение. Съпружеското тяло реагира доста странно, като му завиках да става веднага. Почна да крещи "Какво има? Какво има?" , без да прави опит да стане, а само ръкомахаше и подскачаше в леглото. Като му изкрещях, че има земетресение и да грабва детето и да бяга, чак тогава скочи. Прозорците на алуминиевата дограма се бяха отворили, от тогава са и усещанията за друсащото се легло и звънтящите чаши във витрината. Така съм грабнала детето от кревата /почти на осем годни е/, че като се върнах , заварих възглавницата по средата на стаята. Изхвърчахме с двеста от нас. Бяхме първи пред блока и там си дообухме обувките. Ох, като се сетя страшно беше, но точно в тоя момент не ме беше страх от земетресението , а бях обсебена от мисълта, че трябва да си спася децата. Да изкарам малкия навън и там да звъня /телефона беше единственото нещо , което взех освен дрехите/ на учителката на дъщеря ми, която е на екскурзия. Слава Богу, там всичко е било на ред, даже децата не са се събудили. Слабо се е усетило на Банско.
В момента съм приготвила плик със суха храна, дрехи за малкия, одеяло, вода и фенерче. Стои у нас , точно до чантата ми , в която са лекарствата. Така ще си постои в близките десетина дена, надявам се да не влиза в употреба.

Във Варна спахме спокойно. Много се изненадах тази сутрин като чух, че е имало трус, и то толкова силен.

Тъкмо се връщам от измъчена дрямка в колата.
Иначе през нощта котката спеше като пън в краката ми. Гледахме телевизия... Като друсна имах чувството, че ще ми се изсипе всичко отгоре. А шумът и звучците са изключително гадни.

И аз точно това помня - завита с одеало пред блока.

Продължава да ми се гади, а по време на труса, който беше около 5 ч. цялата треперех. Само бях гушнала малката, а мъжът ми си спеше блажено в спалнята.

Точно същото и при нас. Котът спеше непробудно и се стресира от рязкото рипане от леглото на мъжа ми и от суматохата по обличане и приготвяне, а не от труса.