Земетресение

В Перник положението с училищата и градините не е съвсем розово след земетресението. Не знам как е във всяко едно, но майка ми работи в детска градина и от понеделник децата се разпускат, а персоналът ще се занимава с почистване и неутрализиране на щетите. 

Как ще коментирате това?


 Здравейте, аз съм Doug Copp. Вие не ме познавате, но съм бил в 875 рухнали сгради и съм работил в спасителни групи в повече от 60 страни; основал съм спасителни отряди в много други и съм член на спасителни групи към ООН, Организацията на американските държави, УНИЦЕФ и много други организации.
Бях член на Обединените нации, многогодишен експерт в Сектора за справяне с бедствията (UN-UNIENET). Работил съм при всички и при всяко едно от големите бедствия по света от 1985 г.
През 1996 г. направихме филм, който доказва, че моят метод за оцеляване в случай на земетресение е правилен! При което и да е рухване има 100%-ово оцеляване за хората, които са засегнати от него и които използват това, което се нарича;Триъгълникът на живота;. Опитът беше направен с 20 манекена: 10 от тях бяха поставени на местата, които досега бяха използвани като възможни сигурни места. Другите 10 бяха поставени в Триъгълника на живота;. Сградата беше взривена и когато влязохме, видяхме, че първите 10 манекена бяха разрушени, а другите, поставените в;Триъгълника на живота; бяха в отлично състояние. Верен разказ: в първата сграда, в която влязох по време на мексиканското земетресение беше едно училище в Мексико през 1985 год. и децата, както и следваше да се очаква, бяха под чиновете, всички те загинали и смазани. Можеше и да оцелеят, ако вместо да застанат под чиновете, бяха легнали или бяха застанали във зародишна поза до тях или отстрани на тях... За да го кажа по-просто и разбираемо: Когато една сграда рухва, тежестта на покрива (тавана) пада върху предметите или мебелите, като ги смазва, обаче точно до тях остава празно място. Ето това пространство аз наричам;Триъгълника на живота;. Колкото е по-голям предметът, колкото по-тежък и устойчив е той, толкова по-малко е възможно да бъде смазан. Колкото по-малко се смазва от тежестта предметът, толкова е по-голямо празното място или пространство до същия, толкова по-голяма е възможността човекът, който използва това празно място да не бъде никак наранен или засегнат. Всеки, който се опита да се скрие или да застане под нещо, когато сградата рухне, бива смазан. Всеки път, когато хората застават под предмети като бюра, коли, винаги са смазвани. Не го правете, а следвайте някои от инструкциите, които следват. Котките, кучетата и бебетата естествено заемат ембрионална поза. И Вие би трябвало да направите същото при земетресение. Това е естествен инстинкт за оцеляване. Всеки може да оцелее в малка дупка, образувала се в близост до който е да е голям предмет, който бъде смазан, но при всички случаи ще остане празно пространство от двете страни на същия. Сградите, направени от дърво, са най-сигурните конструкции по време на земетресение. И това е по една проста причина: дървото е гъвкаво и се движи под силата на земетресението. В случай, че рухне сградата, се оформят големи празни пространства. Също така, една дървена конструкция има с по-малка тежест при рухване, отколкото тухлена такава. Ако вие сте в леглото си през нощта и стане земетресение, просто се претърколете на пода. Вече около леглото Ви има едно празно пространство. Ако например започне земетресение, докато гледате ТВ и не можете да излезете лесно от сградата през врата или прозорец, тогава легнете във фетална (зародишна) поза до: диван, голям стол, фотьойл или голям мебел (като например – бюфет или шкаф). Всеки, който застане под рамката на вратата, когато сградата рухне, може да загине. Защо?... Защото, ако Вие застанете под рамката на вратата, и рамката на вратата не устои и се заклати напред или назад, Вие може да загинете, притиснат от тавана. А ако рамката на вратата падне настрани, ще ви разкъса с тежестта си. В който и да е от двата случая ще загинете; следователно, не заставайте под рамката на вратата!
По възможност, опитайте се да не излизате по стълбищата. Те имат различни ;честотни моменти; и се движат по различен начин от останалата част на сградата.
Застанете близо до външните стени на сградите или по-добре – извън тях, ако е възможно. Много по-добре е да сте извън сградата, отколкото вътре в нея. Колкото по-навътре в периметъра на сградата се намирате, толкова по-сигурно е, че изходът ще е блокиран и ще е по-трудно и сложно да се излезе... Ако сте в кола, излезте от нея и седнете или легнете до нея. Каквото и да падне върху колата, при всички случаи ще остане празно пространство отстрани на същата. Ние сме навикнали да слушаме, че онова, което са мислили по-рано, е най-доброто. Обаче нещата са се променили!
И сега, добре е да разпространите тези инструкции, за да се знае от хората, в случай на силно земетресение... било сега или в бъдеще....; също така човек не бива да ползва асансьор при земетресение!!

Можело и по-дълго 

Никак не ми харесва, но ще ги преживея афтършоковете - моля се, само да не се усилват и се надявам, че все някога ще спрат.
Минала нощ някак по-леко ми мина времето тук, и сега ако се наложи (не дай Боже) пак на вас ще разчитам, щото любимия ми идваше да го удуша с възглавницата по едно време ... така безраберно си похъркваше 

Ох, и аз като тебе, ама дано поспя все пак...

"Бъзел" е добро  

Аз цял ден се чувствам много зле - ужасно главоболие, гадене, световъртеж. И цял ден спя - станах преди 2 часа. Така че нощес съм само за "бъзел"  

Вече го направихме няколко пъти по-назад в темата.

Здравейте, момичета! Аз съм от Перник и след ужаса, който преживяхме онзи ден, едва вчера седнах пред компютъра. Не смеех да се кача у дома /живеем в къща на втория етаж/.   Когато се налагаше се качвах с придружител - съпружеското тяло, синчето, племенницата... При най-лекия шум се стряскам и викам, после ме хваща срам от себе си, но това е истината. Нощес към 01.00 ч. ни разлюля пак, после съобщиха, че било с магнитут 4.9, аз дремех на дивана в хола... скочих като обезумяла и започнах да викам детето, а съпруга ми се скара, че всявам излишен стрес на и без това опънатите ни нерви. И сега докато пиша,  сама на етажа,  съм в готовност да тичам навън. Нощта след земетресението изкарахме в колата, беше неудобно, но страхът ни спираше да влезем у дома на удобните легла, не че щеше да се спи, но поне да опънеш тялото след безсънната нощ и омоломощени от стреса. Преживявала съм две по-сериозни земетресения - 1977-а година и после около осемдесет и някоя беше, но това беше най-големият ми ужас досега и от факта, че епицентърът е в нашия град. При нас паднаха комините, има изпочупени керемиди, пукнатини тук-там, но като цяло нямаме поражения, каквито има в града. Хората плачат, някои не могат да използват вече къщите си за живеене - кошмар!  Но пък трябва да сме благодарни, че сме живи, все някак нещата ще пооправят, няма да е лесно, но българите сме държеливи.  Не пожелавам на никого да преживява това! Тътена придружен от звуците, които издава къщата с грохот и свистенето, сякаш се намирах във филм на ужасите...  Като невидимо зло, минаващо за секунди покрай теб, само го усещаш и в следващия момент трес... Извинявам се за дългия пост, но имам нужда да споделя преживяното и още веднъж най-искрено да пожелая никоя от вас и семействата ви да не изживява кошмара на 23-и май. Сетих се за този сайт и предпочетох да пиша тук, тъй като имам и регистрация, и го харесвам. Надявам се всички да поспим тази нощ и да няма силно разлюляване като снощното, че ще има вторични трусове знаем, но поне да намаляват като магнитут. Желая ви лека и вечер. Весел празник на именниците и всички, които имат повод да празнуват - здраве и късмет!  

viki_17, вярвам, че всичко вече е преминало.
Пожелавам ти съвсем скоро да се оттърсиш от ужаса, който си преживяла!

Някой знае ли колко е било земетресението през 77-ма. Това ми е първият съзнателен спомен от детството, как седим всички пред блока. Самото земетресение не помня, обаче. Била съм на три.
viki_17, дано не се повтаря повече. Важното е, че сме живи и здрави.

Вранча 77-ма е било 7,2 по Рихтер, но епицентърът е бил доста далеч и много по-дълбоко - на 100 км дълбочина.

Явно вече и децата съм психирала.  Преди малко нещо се боричкат и пискат и по едно време единият се сепна и вика на брат си "Тихо, че ще събудим земетресението." И се кротнаха като мишчици. 

Мисля, че във Вранча беше епицентъра, така пишеха и момичетата по-нагоре.И благодаря за успокоителните думи на всички! 

viki_17 Искрено желая на теб, семейството ти, на себе си и всички останали една спокойна нощ най-накрая! И да се спре вече с тоя страх. Аз тоя светъл го прекарах в изгребване на мръсна вода от мазето и сега с мъжа ми сме като разглобени, много искам да се наспя!

viki_17,днес имаше ли трусове при вас?

Сигурно ни обзема и някаква депресия, тих ужас.Гадното е , че това не е страх, а някакво безсилие, че не можеш нищо да направиш и най- вече да помогнеш на децата си. Дано не се повтаря!И в София беше зловещо, но при вас сигурно е малък ад, дано скоро да се от търсите от него!

При самото земетресение може да не пaдне нищо да те удари ,но се напуска сградата защото вседствие от него може да има  големи поражения по нея, които могат да се окажат фатални, и да речем след 5-10мин тогава да рухне , затова бягай бързо и далеч това не е шега работа