Земетресение

Прескачам те!В един подфорум майте бяха поизгонили, а ти и тук се намърда.От сутринта да си заядлива и в лошо настроение, за мен е непонятно.Въпреки това, ще запазя добър тон!

Знаете ли кое е жалкото?
Когато видиш някой да се подиграва на друг и да се прави на горд без да осъзнава какво точно се случва.
Хората не се плашат е така, щото са на ръба на депрсия.
Хората се плашат, защото в такъв момент осъзнават, че са просто една микроскопична част от тази природа и не могат да вървят срещу нея. Знаят, че са крайно безпомощни пред мощта на майката Земя. Сигурно звуча смешно на тези от вас, които не се страхуват. Но да не те е страх от най-висшето нещо е жалко. Да смяташ, че психиката ти е по-силна от природата  е жалко.
Аз не се смятам нито за зомбирана, нито за депресирана, нито за прогресивно затъпяваща. Смятам се за безпомощна в такъв момент.
Огън може да се локализира и изгаси.
Наводнението може да се ограничи, дори може да се предвиди и да се избегнат щетите, ама ние сме уникално прост народ, който чака да се случи бедствие и след това да действа.
НО, едно земетресение не може да се предвиди. Щетите от него-също. Да се локализира пък грам не може. Това е природа, която не може да бъде овладяна.
И страхът на всеки човек, на всяка майка е абсолютно основателен и не подлежи на подигравки!
Да си лягаш със страх, че докато спиш, може да се струти тавана върху теб и децата ти, и че може да нямаш шанса да се спасиш, това свива сърцето на всеки човек.
При всяко полюшване да се панираш е нормално. Вече си изживял мощта на природата в момент, в който абсолютно буквално си бил беззащитен и психически, и физически, и не знаеш дали няма да се повтори...неизвестността плаши. Това го знае всеки човек.
Та, така. Да, жалко е да си подиграваш на човек, който показва слабост в такъв момент. Това е абсолютно нормалната реакция....особено като те люлее земята по няколко пъти на ден.
Вие защо си мислите, че японците, които цял живот живеят с  трусове не им пука? Естествено, че им пука и то много. Защото, както сега ги люлее 6 по Рихтер, утре може да ги удари пак 9ка и да ги залее ново цунами. Ама, понеже са далеч от вас, и са си построили сградите така, че да издържат на висок магнитут, смятате, че те са спокойни?!
Бъдете малко повече човечни, и си затворете егото и чувството за превъзходство над по-слабите някъде дълбоко във вас, в такъв момент, защото при следващ висок трус, може и вие да се зомбирате като нас....

Adellle Чудесен пост ! Браво !

 

Напълно съгласна. А и чувството, че в такъв момент не си сам, има и други като теб, които чувстват същото и говорят за него, както тук, те предпазва от по-голямо психясване.

Adellle   

Абсолютно! Аз тук прочетох, че имало и други като мен, на които апартаментът им, спалнята, холът им се струват враждебни.

Ей, тъкмо се чудех че нещо липсва на тази тема, а то какво било! Може пък да искам да знам на кого му се рИве, защото този човек е активен участник точно в тази тема. Определено и аз трябва да прескачам постовете ти. "Аман от добронамерени" съфорумки.
А на тази мацка дето клатене и е в главата  да си драска в сайтовете за запознанства! Може да и върже!
Непонятно за мен какво търсят толкова корави жени в тази тема.

вие още малко ще започнете да се гордеете с неадекватността си 

Адел  .
Сега открих, че има малка напукано в банята  , само мазилката е, ама някак ми се обърна сърцето.
И да, ето сега рИва!!!  

 


Не мина ли достатъчно време от този страх? Не е нормално да трепериш доживот, приеми мисълта, че си микроскопична част от Вселената и нищо не можеш да направиш. Помага да действаш по-адекватно при нужда.

Адел,   Точно това обяснявам ма всички, шокът при мен дойде от чувството, което усетих онази нощ. Как някаква огромна, невидима ръка беше хванала блока и го друсаше, все едно някой си раздрусва чашката с кафе, да разбърка утайката. Усещането, че ситуацията се владее от сила, на която няма кой да противодейства по никакъв начин...

Мишелин, на мен ми се струва враждебно леглото ми. От тогава не съм спала в него  

Снощи пак сложих пижама, предните вечери спях с анцунг.

Последно писах тук, когато стана земетресението в 1 часа, и докато се чудех как ще заспя си събрах багажа и пак отидох да спя у свекърва ми. Стрес, какво да правиш. Последните два дни съм по-спокойна..

   Момичета, има и по-страшни неща.Не се подигравам на никой, просто и аз се плаша, но ми минава бързо, знам,че ако нещо има да става, ще стане и никой нищо не може да направи.Обикновено, когато на човек му е за първи път, страха го държи повече време.

Ами ти ми кажи, дали е минало достатъчно време, или не. Дали Земята сама по себе си е предвидима, и това, че са минали 4 дни, значи, че няма да има повече трусове?
Дали човек, който е преживял нещо тежко, не се страхува от него?
Вие ме изумявате понякога, с простотата, с която виждате света (да не се разбира, че сте прости, много моля)!
Само се замисли, едно момиче, което е преживяло изнасилване, не се ли страхува после, че може да й се случи пак? Или, само щото е минало, трябва да го погребе в себе си и да не се страхува?
И да, различни неща са, но страха си е страх. Той влияе на психиката на човека, независимо какво го е предизвикало.
Така че, ако аз се страхувам, това не ме прави неадекватна.
И вие, както казах, колкото и да се смятате за нещо повече от нас, страхливите, това не ви дава никаква гаранция, че ако труса (или каквото и друго бедствие) се повтори, ще реагирате изключително адекватно!
Страх лозе пази! И това, че се страхуваш, не значи, че си неадекватен. В случая обостря сетивата ти. И се подготвяш физически да се спасиш при нова заплаха. А вие, спокойните, може и да не реагирате толкова спокойно следващия път (дай Боже, да няма такъв)!

Съвсем съм си адекватна - отчитам всеки трус!
Не треперя аз, земята трепери - кво да я правя.
Иначе живота продължава, да.
Но аз лично, а и много хора за пръв път се сблъскват с земетресение с такава сила и толкова продължителни после-трусове.