Земетресение

  • 193 922
  • 3 989
# 3 810
Надявам се, освен материалната помощ, да се окаже и психологическа на хората.
Психолози, помня, работеха доброволна при някакъв голям инцидент, катастрофа, ако не се лъжа.
Виж целия пост
# 3 811
Това го приех.Плаши ме мисълта, че пише,че ще са по слаби - е да но ако вместо 5.8 е 5.6? Днес прибирайки се забелязах една пукнатина точно над входната ни врата... Зловещо.
Виж целия пост
# 3 812
нормално и обяснимо е такова поведение, там сте изживяли най-големия ужас! Вечер всичко изглежда още по-страшно, по-самотно и фатално. Не оставайте сами, момичета, а се съберете с други хора, гледайте да се разсейвате, пуснете си някой филм, играйте карти, игричка на компютъра, но не се вторачвайте в това, че е вечер и пак може да стане страшно. И колкото и да е трудно, повтаряйте си когато се сетите, че всичко ще се оправи, вкъщи сте живи и здрави, и животът продължава!  Hug
Виж целия пост
# 3 813
Момичета, поне за половин час се опитайте да не мислите за земетресение, напукани мазилки и т.н.. Мислете си за приятни неща, сипете си чаша... нещо  Grinning, пуснете си телевизор или правете нещо, което ще ангажира мисленето ви.  Peace
Виж целия пост
# 3 814
Аз пък вече се поотърсих от шока, малкия се разболя, цял ден повръща и има температура и хич нещо не ми е до тъпите трусове. Пак слагам децата облечени по леглата де и чантата и сака са до вратата, ама поне не се озъртам дали се клатят лампите непрекъснато.
Моля ви не обръщайте темата в поредната пълна със спорове, изключително полезни ми бяха през тези дни момичетата тук  Hug. Нека всеки приема нещата както прецени, че е правилно за себе си.  
Виж целия пост
# 3 815
http://promosdelka.com/sofia/zemetresenie-nqma-takova-neshto-dom … a-ot-34-lv-w29lfy - това ми "изскочи" преди малко във Фейсбук, не знам за какво става въпрос, но ако някой се интересува, и застраховката ще му помогне да се почувства по-спокойно: воала  Hug
Виж целия пост
# 3 816
И мен много ме е страх... Стане ли тъмно очите ми са само на лампите да видя дали се клатят. Започвам да намразвам апартамента си. Живеем в София, на последен шести етаж, през нощта бяхме със сина ми/1,2 год/ и татко му. Дребният не се събуди, Слава Богу. Тогава приех земетръса много спокойно, дори отидох да си сипя малко мента със спрайт за да заспя, което май ми направи лоша шега, хвана ме още по-голям страх. Не спах, разбира се, не излизахме и навън, защото не искахме да будим детето. Сутринта в 9 ч. бях на кормуване, беше ми много приятно, най-вече защото излязох навън. После вечерта изпаднах в нервна криза - рев, и много, много страх. И ето на - 5 дни след най-кошмарната ми нощ продължава да не  е страх, главата ми бучи, мускулите ми треперят, сънят ми е някак насилствен и лек, в очакване на нов трус...
Виж целия пост
# 3 817
Ника, защо не се преместите при някои приятели или роднини, които са на по-ниско или в къща?
Само докато се успокоиш.

Аз като съм с мъжа ми от нищо не ме е страх. Ако ме хване шубето, той ме гушва силно докато се успокоя. Но и той е много спокоен и това много ми помага.
Виж целия пост
# 3 818
Аз пък снощи и тази вечер съм доста по-спокойна.Сега ме затресе друго - какво ще ми е от понеделник като тръгна на работа, а малкия на градина.Почивните дни поне си бяхме заедно.Да не дава Господ да се случи нещо сериозно през деня и да сме разделени.Направо ще се гътна вече със сигурност.
Виж целия пост
# 3 819
Земетресение може да се случи във всеки един момент. Но сега, когато толкова скоро е имало сравнително по-силен трус, е доста по-слабо вероятно скоро да се случи ново стабилно раздрусване.
Мисля, че е по-голяма възможността да ни се случи друго нещастие... но ще пропуснем хубавото от живота, ако се поддаваме постоянно на страхове.
Виж целия пост
# 3 820
hailie, мислила съм си  го и този вариант, но рано или късно пак ще трябва да се върна. ММ няма да е съгласен, а и като си представя колко багаж трябва да носим заради малкия  ooooh!
Виж целия пост
# 3 821
Земетресение може да се случи във всеки един момент. Но сега, когато толкова скоро е имало сравнително по-силен трус, е доста по-слабо вероятно скоро да се случи ново стабилно раздрусване.
Мисля, че е по-голяма възможността да ни се случи друго нещастие... но ще пропуснем хубавото от живота, ако се поддаваме постоянно на страхове.
Много точно казано Hug
Виж целия пост
# 3 822
Разбирам че сте изплашени, особено тези които досега не са се сблъсквали с подобно нещо. Мен този трус не ми докара стрес, може би защото имам що годе съзнателен спомен от кошмара през 77-ма. След него всичко ми бледнее!На деветия етаж съм и да ви кажа честно -не си мразя блока.Обичам го! LaughingЧе издържа геройски и тогава и сега/тухла/.
Само едно не мога да разбера - от какво ви спасява това, че някои от вас спите с дрехите?То люшне ли, ни гащи ви оправят ни анцуг.
Разхождайте се, гледайте филми, срещайте се с приятели, занимавайте се с неща които ви отпускат и отвличат мислите ви. Избягвайте да мислите за това, то и без туй не зависи от вас. Това постоянно насочване на мислите ви към преживяното, ще ви побърка!
Не приемайте поста ми като заяждане - просто съвет. Peace
Виж целия пост
# 3 823
И мен много ме е страх... Стане ли тъмно очите ми са само на лампите да видя дали се клатят. Започвам да намразвам апартамента си. Живеем в София, на последен шести етаж, през нощта бяхме със сина ми/1,2 год/ и татко му. Дребният не се събуди, Слава Богу. Тогава приех земетръса много спокойно, дори отидох да си сипя малко мента със спрайт за да заспя, което май ми направи лоша шега, хвана ме още по-голям страх. Не спах, разбира се, не излизахме и навън, защото не искахме да будим детето. Сутринта в 9 ч. бях на кормуване, беше ми много приятно, най-вече защото излязох навън. После вечерта изпаднах в нервна криза - рев, и много, много страх. И ето на - 5 дни след най-кошмарната ми нощ продължава да не  е страх, главата ми бучи, мускулите ми треперят, сънят ми е някак насилствен и лек, в очакване на нов трус...
ника 81,  Hug Това с местенето за известно време при близки, ако имаш възможност разбира се, е добър вариант. Ние час след труса пътувахме вече за Пловдив и там се чувствах много спокойна. Прибрахме се онзи ден и имам чувството че трябваше още да постоим там.
Емили Т, радвам се че има хора които ги отпуска страха. И аз го мислех до днес това - как ще пусна сина ми на градина в понеделник, а днес се обади директорката да каже че сградата е за ремонт и ще сформират сборни групи за крайно нуждаещи се в други градини. Та сега поне това притеснение отпадна - ще си се гледаме у дома. Добре че имам възможност да не ходя на работа.
Виж целия пост
# 3 824
Само едно не мога да разбера - от какво ви спасява това, че някои от вас спите с дрехите?То люшне ли, ни гащи ви оправят ни анцуг.
Понеже предполагам, че това отчасти е към мен-веднага обяснявам, че така някак си се чувствам по-сигурна и спокойна, че има нещо, което мога да направя, подвластно на чисто мое решение. Децата по принцип спят  тениски  и гащи, сега са по пижами с дълъг панталон и блузки с дълъг ръкав. На тях им обясних, че ще спят така, защото е студено /то не че не е вярно де/. Иначе съм абсолютно наясно, че ни гащи, нито анцунг ни оправя, още повече, че сме на третия етаж и за 10 сек. не можем да излезнем от блока, но така облекчавам собствения си душевен комфорт.  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия