АФК ~140~Колкото по-горчиво е миналото,толкова по-сладко е бъдещето.

Х; елате да ви покажа стаята, за да не изкачвате стълби ви дадох тази стая, фериха не извиках аз едже,
Х; хайде да ходим в стаята си
Л;не е ли малко рано

Ф;забравих лекарставата, сега ги донасям
Ед; останах само за да дразня ханде, но ще си отида спокойно
ем; трябва да  си поговорим с теб, ще продължиш работа
ед; защо искаш да продължа при теб

Х: Елате да ви покажа стаята ви. Дадох ви онази там, за да не се качвате по стълбите.

Емир отива напред и Ханде казва на Фериха: Аз не съм канила Едже.
Фериха безмълвно кимна.

При басейна:
Ханде: Хайде, да си идем в нашата стая.
Левент: И като казваш нашата стая" (какво имаш предвид)...?
Ханде: Какво смяташ, капитане - детски игрички ли?

Ханде отива при Едже: Ти още ли си тука?!
Ед: Знаеш ли, Ханде - не аз съм съпругата на Емир, така че мишената е грешна.
Х: Ние свикнахме (?)... а ти не си една от нас. Не знам кой те е поканил тука, самичка ли планираш нещо или кой ти е помогнал, но знай, че докато си тука никой няма да ти е в помощ.
Ед: Сега ми се иска да съм тука и съм тука! Когато не искам да съм тук, няма да има нужда да ми се показва пътя към вратата.

Ед: (?) Трудно се свиква да си неканен гост.
Ф: Ще донеса лекарствата.
Ед: Емир, тука исках да остана само напук на Ханде, но не се притеснявай, след малко ще си тръгна.
Ем: С теб трябва да си поговорим.
Ед: Всъщност работата беше като изкарана от лотарията - така както дойде и си отиде.
Мога да си намеря нова работа, не се притеснявай. (Фериха поглежда изпод вежди.)
Ем: Ще продължиш работа.
Ед: Емир, казвам ти, че г-н Ихсан ме изгони.
Ем: А аз ти казвам, че ще продължиш да работиш. Аз казах на г-н Ихсан, че ако Едже я няма и мен ме няма.
Фериха се впечатли и подразни.
Ед: Тоест казваш  "Върни се на работа, спасена си".
Ем: Не го казвам така надменно, разбира се...
Ед: Защо искаш да продължаваме заедно (работа)?
Ем: Защото е глупаво да те уволняват и не мога да те оставя, когато ...(?) някакъв мръсник си каже, че не те иска. ( Не съм сигурна- ?)
Защото аз бях целта, и отговорността е моя. Ако изгонят тебе, нека и мен да изгонят...
Ед:...(?)...
Ем: Знай какво ще правиш, когато се върнеш. (Емир и Едже си хвърлят дълги погледи, Фериха се подразни от чутото.)
Фериха дойде: Лекарството ти. Говорехте за работа, защо млъкнахте?!
Ед: Съпругът ти е един истински герой, Фериха! Старае се да не остана безработна.
Ф: А-а-хммм! Такъв си е! И на брат ми така намери работа... (Емир пие, но усети намека.)

Лев: Смятах, че няма да се заяждаш с Фериха...
Х: Не се заяждам с нея, не съм канила аз онази с изповърнатото (?) лице. Тази вечер станаха 3 изненади - едната си ти, втората селската хубавица и третата - тортата на този тъп рожден ден. 
Л: Добре, вярвам ти, но тъй като момичето с както каза "изповърнатото лице" е тук - това означава че има още някой, който е искал да направи изненада за това парти.
Х: Получих гол в собствената си игра ("и със собствения си молив").
Л: Голът Емир го е вкарал, а?!
Х: Гледай ти... Капитанът извади балтията и я размахва към конкурента си... Но грешка - ако Едже е тука заради Емир, то той щеше да я покани гледайки Фериха в очите!
Л: Вай бе! ... (?)

Ханде май вярва в Емир повече, отколкото Фериха.

л; явно някой друг освен теб има изненади за рождения ден
х; емир не е този кой я ее извикал

охрана; има още няколко коли в чуфлика
я; на кого
ох; на корай
я;кой е този
ох; приятеля на емир
я; приготви хеликоптера

Съобщиха на Яв, че Едже е отишла някъде, той попита дали е била сама. Обясниха му, че е имало още коли.
Явуз: Не питам за колите, а имаше ли някого с нея.
Отг, че там е била колата на Корай.
Яв: Кой е тоя?
Отг: Приятел на Емир С.
Яв: И той ли е там?
Отг: Да, видях го.

Явуз: Да приготвят хеликоптера!

Ф: Имаш ли болки? (?-Ако иска да не върви. - ?)
Е: По-добре е..
Ф: Старата ти любов ни наблюдава.
Е: Наоколо не виждам стари любови и подобни. Виждам гора, която ми припомня хубави неща
Ф: Планинската къща...
Е: Планинската къща,.... денят, когато ми каза "Да". Знам ли, когато дойдохме тука ми дойде наум.
Ф: Защо говориме, като че ли са миналии години?
Е: Само защото се уморихме ли?
Ф: МОже би, защото много ни е домъчняло... (много ни липсват онези дни)..

Телефонът на Емир звънна.
Е: Адвокатът звъни.
Ф: Веднага вдигни!

Едже ме дразни като ги  следи с поглед. Личи си, че Емир не и е безразличен.

майка; нали сме сигурни че явуз е поръчителя, нали и ти така мислиш
баща; откъде да знам вече
майка; я отиди при ихсан да говориш с него

Хванали са стрелеца по Емир и искат да затворят делото.
Ай. казва, че така или иначе е ясно, че Явуз е поръчителя, Юн. каза, че не се знае, че не е полицай или прокурор, но Емир трябва да се махне оттам.
Айсун иска Юнал да иде и да разговаря с Ихсан, а Юнал каза, че и да отиде, няма да има смисъл...

Е: Стрелецът влиза да седи, случаят приключи.
Ф: Е, и какво?! Нищо повече ли няма да можем да направим?! Ако онзи човек (поръчителят) иска, може да продължи. Толкова.
Е: Няма. И той и аз знаем какво иска.
Ед: Здрасти.
Ф: А! Добре дошла. Хванали са онзи, който е стрелял по Емир. Има още един повод за празнуване.
Фериха си тръгва и оставя Емир и Едже сами. (Ама и тя е една, добре, че Емо я обича, защото иначе е лесна жертва... )

Хатидже не я разбирам,но нещо промърмори за партито, а С. й каза, че сигурно на Г. й е добре - свещи, празненство...

лара; мамо и да ми забраниш, ще говоря с нея, аз съм й единствената приятелка/ за джансу става въпрос/

х; ревнуваш ли
ф; само любовта ни между емир и мен ме спасяваше в трудните моменти

Х: Ревнуваш ли?
Ф:...
Х: Хайде Фериха, никоя жена не може да бъде спокойна.
Ф: Не съм спокойна, но Емир всичко прави със злоба (?)
Г: Лека работа. Да ви помогна.

Г: Де да ме беше поканила ти, а не Ханде.
Ф: Де да те беше поканил Корай, а не Ханде.
Г: Защо така се държиш...
Ф: Ти си ми близката...