Как се живее без любов?

добре де, човек постоянно бърка в някакви избори, ама това означава ли, че къса и хвърля, защото не било баш така, както си го е мечтал или е било в началото! В семейните дела, решението на един човек до голяма степен определя съдбите на всички останали членове на семейството и в този смисъл един възрастен човек не би трябвало да гони само собствения си конфорт, защото, водиш ли, ако той не е щастлив, то и децата му нямало да са щастливи. И то защото бил сбъркал, и човекът до него не лош, не е скандалджия, не е пройдоха, комарджия, насилник, прахосник, незаинтересован родител и изобщо някакво тъпо парче, което не се интересува от никого и нищо вкъщи,  а само защото нашият герой/героиня вече гледа навън към друг обект. Е, извинявай, ама колкото и да съм радетел за щастливо семейство, някак ми е трудно да го възприема сериозно! Ми, то има ли изобщо семейство и човек без криза и мисли за това, че вече няма любов? лично аз се съмнявам дълбоко на човек поне веднъж в брачния живот да не са му минавали такива мисли през главата, независимо дали има или няма трети човек, и че му е било тегаво да се събужда вкъщи, и да не му е идвало да тегли една майна на цялото домочадие, родата и махалата, и да драсне в гората. А в случая вече има трети човеек, който може да замъгли още повече здравия разум. Въпросите, които човек трябва да си зададе са първо, дали според него действително всичко е изчерпано в семейството; второ, дали са изчерпани всички възможности за съхраняване на семейството и отношенията; трето, кои са тези "грехове" на партньора, които не могат да бъдат простени или преглътнати; четвърто, дали човек е готов, ако сега му се яви добрата фея и го накара да избира или/или, е готов да прекрати връзката и да си дири щастието другаде. Сигурно има и други такива  критични въпроси,  които са малко отвъд емоционалното неудовлетворени и сексуалното привличане към новия обект, и могат да дадат някакъв ориентир на самия човек дали е сериозно, непоправимо и др., или е залитане и преувеличаване на нещата.

Между другото, може да изглежда фаталистично, но обикновено съдбата си казва тежката дума в такива ситуации, и се случва някакво събитие, което да предопредели до голяма степен изхода на такива душевни терзания.

Нищо общо с истината!

Направи това, което ще те направи щастлива. Това ще направи и децата ти по-щастливи. За тях няма по-лошо от това да виждат майка си потисната, унила и без енергия за живот.

Ама, разбира се, децата ще бъдат безумно щастливи, когато разберат, че майка им не иска да се буди вкъщи, защото има един мъж, който я чака навън! Дори може да й купят презервативи и да й застелят любовното ложе, само и саммо тя да е щастлива, че да са щастливи и те!

Иронията едва ли ще помогне на авторката.
Но да, ако става въпрос за само сексуални сърбежи, не е нужно да се разваля иначе стабилно семейство

Всъщност представата, че децата не ги грее нищо, освен собственото им удобство, е адски странна. За съжаление, добруването на децата е пряко свързано с емоционалното състояние на родителите им. И особено на майката, която е по-тясно въвлечена в случването им като човешки същества. За да може да откликва адекватно на потребностите на децата си, тя просто трябва да е читава на втория етаж. Иначе казано, да се чувства добре със себе си и статуквото. В противен случай, качеството на родителстване спада драматично и това се вижда навсякъде около нас, че и в собствените ни домове. Разстройва се контакта между майката и детето, който е в основата на цялата човешка психична организация. Елементарно, доказано хилядократно в серия от какви ли не изследвания, показано в практиката.  

Така, че не знам откъде ги измисли тези, деца, на които хич не им дреме какво става с родителите им, докато нищо не се променя в техния собствен живот. Може би има такива, но това категорично е родителски провал. Нещастието на родителите затормозява безумно децата в добро психично здраве. Писах и преди това в темата - емпатията се ражда първо в семейството, първият обект на съпреживяване е родителят. Ако такова съпреживяване не се е случило, жалко за родителите и два пъти по-жалко за децата.

 

Не казвам, че хич не им дреме, а че за тях съвсем инстинктивно е важно собственото им добруване, а не личните драми на родителите. Ако не беше така, едва ли щяха да се случват всичките семейни драми, в които за изумление на лоялния към децата родител, същите тези деца избират другия родител, който макар и да ги е пренебрегвал, може да им осигури по-добро материално положение и не им нарушава обичайния живот. Или дори когато разводът назрява и родителите са неудовлетворени, децата пак страдат при развода, а не скачат от щастие как родителите им пак ще могат да са щастливи. Лично аз вече много, ама много дълбоко се съмнявам в официалните твърдения за разстройване на връзката с нещастния родител и прочие. Нещастен родител от какво и защо? Защото е европеец, плод на индивидуалистичната съвременна култура, която казва, че всеки има право на щастие и лично добруване, и затова трябва да е готов да го преследва с цената на всичко? А ако не беше европейче, а китайче или индийче, където хармонията в семейството е над индивидуалното виждане за щастие? А какво са правили хората, които хилядолетия наред са правили семейства по икономически и социални причини, а не по емоционални, и грубо казано, не са и чували за лично любовно щастие?

ПП. ИСкам да питам, а какво ще е качеството на родителстването, ако заради личната неудовлетвореност на родителя от другия родител, детето се окаже в положението да живее само с един родител, с наполовина материални и времеви ресурси, смяна на училище, градина, град или жилище, липса на втория родител в ежедневието, както и появата на нов партньор, поо който нашият родител въздиша и гледа да си устрои личния живот, и поради материални и емоционални грижи този основен родител не може да отделя време на детето си, защото вечно е на работа, за да плати сметките и наема? Това също е реалният живот.

За мен най-същественото е в това човек да разбере дали проблемите и неудовлетвореността от семейните взаимоотношения се дължат на криза, която би се преодоляла с усилия и мотивация и от двете страни или е наистина загуба на любов, т.е. криза, която не може да бъда преодоляна. Сложно е... определено. Обикновено хората си дават време, през което се борят, после им писва и идва неизбежният край - или съжителстваш във връзка, която не те удовлетворява или си търсиш щастието другаде.

Както спомена авторката - не става дума за скандали с децибели и крясъци, насилие, т.н. неща, които обикновено плашат децата и ги кара да се чувстват несигурни.
Според мен децата до късна възраст изобщо и не могат да усетят има ли проблем или не в едно семейство, при положение че няма скандали и побои и пиянства и т.н., а само личностни недоразумения и несходства в характерите.

Много ми е любопитно Анадриел, ако не се лъжа, ти голяма дъщеря имаш....представи си ситуация, тя вече омъжена и с дете, един ден ти казва че не може повече, не го обича и какво да прави...

Ти като любяща майка, така ли би и казала? "Търпи мамо, и аз съм търпяла, и баба ти, и цял китайски и индийски народ. Какво му е на човека, я глей къв е готин!"

Наистина ли така го мислиш или само си чешеш езика ми е много любопитно?

Напоследък като те чета първо се стряскам, че Сталин е жив, след това се чудя дали не си изпълзяла от Железния светилник и накрая се сещам, че сигурно си отегчена до смърт
Само така мога да си обясня преливането от пусто в празно без връзка с реалността.
Със същия успех можеш да се запиташ защо аджеба не си щастлива с шепа ориз дневно и три ката шарен тензух, или как са оцелявали прабабите ти хилядолетия без да могат да четат и пишат, перейки на реката и пикаейки над яма .Пък ти се пръкна толкоо учена и отгледана.

Не съм отгчена, нито съм изпълзяла от Железния светилник, а поглеждам отвъд съвременните културни стереотипи, и в опит за повече обективност, правя препратка към историята и миналите поколения. Много е лесно да се плъзгаме по повърхността на егоизма на възрастния, който много успешно се центрира в мантрата как неговото собствено щастие е щастие за децата му, като по този начин прехвърля собствените си желания и емоции на децата си, забравяйки че те са съвсем отделни индивиди, които на всичко отгоре са зависими от родителите си и техните прищевки и мераци.

Хубаво, нека приемем, че нашата героиня утре изрече вълшебните думички и се изнесе от къщи със или без децата си, или изсели мъжа си от общия апартамент. Какво следва нататък за децата? Ще ги води по психолози, за да може една лелка да им обяснява как мама не е била щастлива с тати, и има право на лично щастие, и затова се е развела? О, да, и защото има един нов чичко, който прави мама много щатлива! Е, извинявайте, ама като такава картинка се разиграе в обърнати роли и мъжът е този, неудовлетвореният, дето има нова изгора настрани и не му се стои вкъщи, тогава него жив ще го разпънете колко е лош, неблагодарен и егостичен, че не мисли за децата си! Какво е по-различното сега,  в този случай, че изведнъж се говори за върховенство на родителското щастие и задъллжителното му наличие за детското такова?

За мен е еднакво вярно това, че кризите във взаимоотношенията между родителите могат да се отразят върху децата, както и това, че могат и да не оставят съществени отпечатъци, особено когато проблемите са временни и/или не рефлектират директно или индиректно върху децата. Не мога да разбера за какво спорите.

за това дали и ако има, каква е връзката между родителското щастие/нещастие и детското такова, както и дали тази връзка е причинно-следствена - щастието на родителя определя щастието на децата. Някои казват, че децата могат да са щастливи при щастлив родител, и че нещастият родител е с по-непълноценно родителство от щастливия, и затова трябва да се търси личното щастие, щом родителят се чувства нещастен или поне неудовлетворен в семейството, и така децатта също ще са щастливи. Аз казвам, както и други потребители поне отчасти, че това за щастието на родителя е културнообусловено, че възрастните прехвърлят върху децата си своите пролеми и мераци и смятат, че децата  им живеят с тяхното щастие и нещастие; че децата не се интересуват  от родителските драми (когато няма явно насилие и омраза), предпочитат двамата си родители под един покрив, и че трябва да се мисли, преди да се разваля семейство заради собствената неудовлетвореност на родителя, особено ако има трети човек като обект на нови любовни желания.

Без любов не се живее. В такава атмосфера не е добре да се живее и мисля, че е добре да зададеш въпросите и на мъжа ти и заедно да дадете отговор. Ако отговорите ви съвпадат - решението ще излезе наяве само. Аз не бих могла да живея в такава ситуация. Според мен трябва да си тръгнеш с децата.

Андариел, по-заможните китайци и индийци живеят като европейците. Не защото е модерно, а защото това е рационалното живеене. Това е което те избират, когато могат да си позволят да направят избор. Алтруизмът винаги е по-немощен от егоизма. Индивидуализмът води нациите напред, колективизма ги тегли надолу. Затова държавите, където властва индивидуализма са богати, а другите са бедни. В бедните общества семействата се крепят от мизерията. Мизерията е спасила цели родове от разпадане. Но дори и там има концепция за лично щастие и любов.

http://www.youtube.com/watch?v=vRC4QrUwo9o