Разкажи ми за Китай

Нито в Суджоу, нито в Ханджоу съм отишла аз. Екскурзовода ни беше от Суджоу и каза, че със скоростен влак за един час бил от дома си в центъра на Шанхай. Доста време ще трябва да се отдели, за да стигнеш и до тях.

В Сиан има и два много свестни музея - ние ги посетихме.

Забравих да обърна внимание, след като сложих снимките на Голямата и Малката пагода на дивата гъска, че небостъргача Джин Мао (този до Отварачката) е строен с форма на пагода, една модерна и съвременна пагода.

В Шанхай посетихме и градината Ю Юан, но аз снимки от там нямам. Беше претъпкано с народ и нямах сили и желание да снимам. Градината е доста красива. Също музея им посетихме, който като за такъв голям град е гола вода, ако се сравни с европейските музеи. Не, че няма какво да се види, ама сякаш сианските бяха даже по- интересни и атрактивни.

На Аерофлот зависи къде ги гледаш. Гледах и аз в два сайта и единият даваше с 300 евро по- висока цена от другият. Не е такава скъпотия с Аерофлот, даже с тях най- евтино видях аз. Пък и тур оператора не ще се прекара с такива цени.
Иначе Аерофлот не е чак такъв кошмар, какъвто предположих, че ще е, съдейки по коментари във форума. Прилични са.
В цял Китай тоалетните са много гадни! Само в Ориенталската перла и Отварачката имаше чисти, хубави и модерни тоалетни. Всичко друго е теснотия, клекала, мръсотия, мизерия...........  На жп гарата в Пекин имаше две мивки с гореща вода и отделно две мивки със студена вода 

Много благодаря и за инфото и за впечатлението, Пине  
Нашето семейство е с традиции в позитивното отношение към далечния изток - родителите ми са живели в Япония няколко години и вкъщи е пълно с японски сувенири, снимки, картички и спомени. От там и моя интерес към тази част на света - аз повече към Корея клоня, много я обичам тая страна. Трябваше сега пролетта да ми се сбъдне най-най-голямата мечта и да мааме крачоли из Сеул, ама нещата се разминаха...Ама и на Китай не отказвам, де  
От толкова много филми, сайтове и преса (получавам корейски списания вкъщи всеки месец, даже едното е безплатно - мога да ив кажа как да се абонирате) вече мога да различавам корейците, от японците и китайците   Другите са ми много жълти и ги бъркам (дано не прозвучи расистки, те казват че и ние сме им трудни за различаване, което твърдо НЕ го вярвам   )

Преди време гледах в тубата клипче снимано във влака  Мъглев - на една японка, чиито блог чета. И накрая на клипчето се чува едно - И`аси майката, туй ньещо как фърчииии, ша съ залипим за прузорцити"  

Много хубава тема, прекрасни снимки - изобщо радвайте ни, моля ви, пък ние ще мечтаем и ще спестяваме да гледаме след години и ние  

Ха- ха- ха         Ееееех, аз на Маглев не можах да се кача    Оф... То и на Джин Мао не можах, ама айде там 2 от 3 направих, да речем, че се повтаря и не е толкова важно, ама...

Ох, очаквах го момента с тоалетните .
Аз специално проблем с приборите не съм имала, водиха ни в типично китайска закусвалня, с мушамички по масите, едно такова мило ....сложиха ни да седнем и веднага донесоха вилици и си взеха пръчките! Но няма да се уморя да разказвам за пилешката супа, от която изскочи крак и за рибата, която беше сготвена цяла - по-гадно изглежда, отколкото звучи, знам.
Аз мога да сложа снимки от Хонг Конг и от Шенжен , ако искате.

Оставам с впечатление,е на Аерофлот далечните им дестинации са с прилично обслужване и добри самолети. Виж , за вътрешния транспорт из Китай ми е интересно да прочета повече.

Шебек! 

Ние ходихме втория ден от Шанхай до Суджоу с автобус. Близичко е, около час и половина пътува. Там е Градината на скромния чиновник и китайската Венеция. Хубаво е, градината е прекрасна. Венецията е доста пресилена. Даже някои руснаци от групата казаха, че искат да си се връщат да разглеждат Шанхай, прекалено им била мизерна обстановката около каналите и гледката към тях. И се върнахме предсрочно.
pina, ти не успя ли да отидеш до Шанхайското летище с Маглев? С какво те транспортираха до там?

Ба как да не искаме снимки?!?! Давай!

Аз знам 'ни хао' и 'хайо- хайо', както и на място схванах, че шин-шин е 'отворено' струва ми се 

Това със страха, че не можеш да се разбереш с местните аз го нямам. Не за друго, ама аз по правило не мога да се разбера с местните където и да е по света, защото говоря само родния български. Е, в сравнение с китайците съм почти експерт по английски    От този сорт притеснения са ми били най- близки в Египет, където на място видях и научих, че те ползват други цифри. Прекалено е, не стига, че не мога и буква да прочета, камо ли дума, ама и цифрите по табелите за разстояние на градовете да не можеш да прочетеш...........

Писах вече за метрото, но сега е удобен момента отново да приканя всеки, който му предстои път натам, да не се притеснява и да го ползва самостоятелно - няма страшно, аз не се изгубих, значи никой няма да се изгуби. По мое впечатление полицаите не знаят и буква на английски, но можете да се обръщате към млади, модерни хора, поне едно от пет говорят някакъв английски (личното ми впечатление е такова).

Каква хубава тема сте заформили!
Само запис от мен, ще ви чета с удоволствие!

Права си някои млади хора говорят английски и са много дружелюбни. Докато чакахме на гарата в Пекин ни заговориха тамън двама, без нищо да сме ги питали. Започнаха да ни обясняват за влака, кога е дошло време да тръгваме, разпитваха ни откъде сме и въобще много ни се радваха...
Другото, което ме впечатли е, че искаха да се снимат с нас. Най-вече с детето, особено в Сиан и Лоян. Там сигурно по-рядко виждат европейци и сме им много екзотични   Детето ми се изживя почти като фотомодел.   В Шанхай никакъв интерес не предизвикахме. Даже когато в Пекин за първи път поискаха да се снимат с мен, реших, че искат аз да ги снимам - нали със знаци комуникираме...
На нас ни дадоха и китайско-руски разговорник, но нищо не научих от него  

Малко неприятно навързвам постовете, но постоянно се сещам нещо ново, постоянно виждам, че съм пропуснала да изкоментирам друго и затова така хаотично. Извинявам се!

В Сиан в близкото суперче имаше вакуумирани мариновани пилешки крака. Аз нямам проблем с тях, защото моята баба си ги слагаше в супата и съм яла като дете. За цялата риба в какъв смисъл, че не беше на порции или друго? Щото цяла риба много пъти съм яла 

dechy, не можах да отида в Маглев-а. Дадоха ми това право, но трябваше да стигна до неговата станция с метрото, като отново трябваше да пътувам 3 спирки с линия №1 и после да се прехвърля на линия №2 и с нея 15- тина спирки, като всичко това с багажа и в 23ч. вечерта. В крайна сметка не летях наобяд, както вие, както ти бях писала, а отново ми промениха нещата и летях с нощния в 1.40.

Аерофлот към Пекин бяха с голям Ербъс, модерен и сравнително нов, но от Шанхай се върнахме в Боинг 767, който може и набор да ми е бил. Раздрънкан...

Вътрешния полет Сиан - Шанхай се изпълняваше с Ербъс 319 - стар и малко мръсен. Жп гарата в Пекин е гигантска, както и тази в Шанхай.

Като видях Барбабо и се сетих за фен шуй. Абе не са ми уютни тези техни ресторанти и хотели по фен шуй и това си е    Друго си е европейския стил или средиземноморския.

И мен ме заговори една девойка на Гробницата на династията Мин. Аз помислих, че ще ме пита за някакво напътствие и изтръпнах, защото сама не знаех къде се намирам, камо ли да упътвам някого. А тя много учтива просто се поинтересува откъде съм, дали ми харесва Китай, пожела ми добре дошла в Китай.
И с нас се снимаха китайци. И мен ме има по хорски снимки    В едно KFC ходих самостоятелно, отделих се от групата, хем в Шанхай беше и вътре се оказах само аз европейка. В един момент усетих как всички къде тайно, къде явно ме гледат как ям. Там са виждали доста европейци вече, но явно все още им е интересно.

За разлика от всякъде другаде, където съм била - в Хонконг възрастните говорят по-добър английски от младите. Обяснявам си го с британското наследство и с един вид "възражднае" на китайското самосъзнание на островна територия.
Това е Хонконг от въздуха :

и Жълтата река от въздуха :

Транспорта ни от Хонконг до Континента беше с автобус  по моста :


Корабите на рейд за пристанището
Между двата града минахме нови паспортни проверки и ми удариха общо 9 печата  на отиване и връщане върху визата и в паспорта. Много се забавлявах със знаците по стените,ама не можех да снимам, гранична зона, разбиш.

И аз пиша доста разхвърляно, но като чета вашите постове и се сещам това онова.
На нас пък в Шанхай ни сервираха печен гълъб с главата и с човката. Аз не посмях да го опитам, но доста хора хапнаха, между тях и мъжа ми. Каза, че имал вкус на пиле на грил... В разни ресторанти имаше змии в стъкленици, но не знам дали ги предлагаха или само за екзотика бяха там. Ние ходихме в един супермаркет в Сиан и беше пълно с разни пилешки крака и други знайни и незнайни части и вътрешности. Мъжът ми ги снима с голям интерес, но мен ме беше гнус да се разхождам около тях. А в Шанхай от едно магазинче за закуски си накупихме такива шантави сандвичи и сладкиши - шарени - зелени, розови и странни на вкус.
Сега се сетих, че в Сиан или в Шанхай не помня вече по тротоарите ядяха едни такива малки птички, според хората от групата били врабчета.

Представи си леген, пълен с мътнава течност, с плуващи зеленчуци в нея и една риба, чиято глава и опашка стърчат извън легенчето ! Не изглеждаше щастлива рибата, а този дето си поръча рибена чорба - дваж повече!

Едни шкембета на въжета...

Андже, може да отпуснеш още снимки от Хонг Конг!  Аз до там не стигнах и вероятно никога няма да стигна  Но здраве да е.

Сега се присетих да споделя свастиките, които успях да снимам в Китай. Едната снимка, която е със статуята на Буда, не е моя, от нета е. Това е Буда в Сиан, в Голямата пагода на дивата гъска, но не можеше да се снима. Знаех си, че все някой е успял тайно и я потърсих в нета, за да я споделя.



дреха в етнографска експозиция в Шанхайския музей



печат в музей в Сиан



снимка на процесия състояла се през 2002г, изложена в храма на изумрудения Буда в Шанхай