Всички спяхме, с изключение на най-големия ми син.
С мъжа ми се събудихме. Спалнята се лашкаше много силно. Големият ми син после сподели, че са падали неща от секцията и ги е върнал на местата им на учудения ми въпрос "защо нищо не е паднало". Малкото дете се събуди също. Средният - не. Не го събудих, на малкия казах да продължава да спи, а на големия - да ляга, въпреки, че той беше най-паникьосан, защото допускам, че с мъжа ми сме изкарали спящи или в просъница началото. С това си обяснявам факта, че не се паникьосах. Продължихме да спим, както и между трусове впоследствие /не се гордея с това!/
На другия ден установихме, че на много места има изпадала мазилка.
Как можах да забравя да спомена шума.
Той ме стресна най-много. Беше ужасен, все едно идва от...
, хич не съм от страхливите, нито от сълзливите, чувствителни и притеснителни натури. Перде съм и рядко нещо ме стряска или притеснява. Но това направо ме извади от равновесие. От 2-3 дни вече се поуспокоих, но до преди това не спях нощно време, за съжаление през голяма част от времето вечер мисля за земетресения, явно от чувството на несигурност още не съм се отървала. Явно всеки има собствени фобии, които ненадейно се появяват.