Отново трус или внушение?

Не е само едно.
Преди два часа е било последното:
Tuesday May 29 2012, 17:15:12 UTC    2 hours ago    Bulgaria       2.6    8.0    CSEM-EMSC Feed

От този сайт: http://quakes.globalincidentmap.com/

да, грешка от часовата разлика

та какви други е имало?

В 10.20 -10.25 местно време.
От нашата сграда поне 100 човека се евакуираха.
Аз нищо не съм усетила.

земетресения под 2.9 изобщо не се усещат само се отчитат
и то както е видно дори не навсякъде.

10с, при вас как е? Голямо люлеене и друсане пада, много ми дожаля за хората сума дни да са под стрес, да не могат да се приберат, да няма къде да се приберат, че и още жертви.

10 c's, да ти кажа честно не знам колко е било сутринта, предполагам повече от 2.9.
Мога да кажа, че изобщо не кисна в този сайт непрекъснато. Също така мен не ме е страх, но в същото време вътрешно усещам някакво напрежение. Не, не ме тресе, но се стряскам докато спя. Истината за мен е, че в природни явления като това по света има къде-къде по-страшни, но тъй като на мен лично за пръв път толкова силно земетресение ми се случи и се уплаших. Сега нито всявам паника сред близките си, нито нищо, но съм неспокойна и то е някак непреодолимо.
Другото, което искам да кажа е, че българите сме големи гьонсурати и всъщност малко се изнервям на реакциите. Едни не излизали, щото ако е писано....дрън-дрън, други им било все тая, трети ги мързяло..... Смятам, че изобщо нямаме култура на поведение в такива ситуации и това донякъде благоприятства паниката. Представете си, че земетресението не е разрушително, но от вибрациите падне някоя ваза на главата ти или на дете. Ами затова се излиза, най-просто и най-малкото. Но....
Освен всичко друго аз живея в къща, която дядо ми, Бог да го прости и баща ми са строили. Родната ми къща. И вчера, гледайки по телевизията къщите на хората, с моето услужливо въображение си се представих как аз стоя и гледам нашата къща в такова положение. Поставих се на място на тези хора. И бих може би издържала, но баща ми....
Също така споменах вече, че имаме трудно подвижна роднина и доста й съчувствам и се притеснявам.
И не на последно място искам да кажа, че наистина не са нужни дълбоки стонове и вопли, за да не се затвори и тази тема, щото българските медии след 5 часа информираха, а аз не искам да съм не информирана. По много причини.


Иначе аз много отдавна гледам философски на живота. Това, за което ти, 10 c's, спомена по-напред.

Ъх. Споделих.

Te iмат къде да се приберат, просто не са им проверени домовете още, малко е по-различно. Има и хора, които ги е страх  и спят навън. Днес беше тежък ден, има загинали, паднали сгради които са пострадали от 1то земетресение, складове също така, стари църкви. Има една кула която много пострада и все още се крепи от 1406та, стои да дава кураж.  Но аз не съм в епицентъра, да кажем в края на оранжевата зона, нямам повод да се оплаквам, усети се , но нищо повече, слава Богу. Хората в епицентъра са изтормозени. Вече 10 дни продължава, таман се бяха върнали към ежедневието ...

Нино, няма как да сме обучени кой знае колко , защото не сме кой знае колко земетръсни зони. Тук в нашата зона от 400 години не е имало силно земетресение.  При първият трус ние се вцепенихме в леглото. Нито сме бягали, нито багаж стягали, а аз принципно имам познанията какво се прави. Всеки различно реагира в реална ситуация. Познавам обучени в първа психологична помощ, които първи си биха шута при един по-стресиращ казус. Теорията е едно, практиката - друго.

Днес, докато си вървях по улицата, си казах, че от толкова филми изгледани по НГ за земетресения, в които все казват кое е опасно и кое безопасно, е добре да взема да огледам, ако ей сега, в този момент стане трус, къде бих могла да се скрия на относитено безопасно място. Е, честно, гледах, гледах, и не открих - улицата, ужким централен столичен болевард, беше сравнително тясна и лесно ще ме фраснат падащи части от покривите, или пък ще ме окамшичи някоя скъсана натегната жица, тротоарите тесни, сградите високи, по средата на платното и през платното всякакви опънати кабели за трамваи, тролеи, телефони, ток и какво ли не още. Единственото, което ми се стори най-добре беше да застана под вратата на някоя врата на най-близката кооперация. В центъра на града е толкова гъсто всичко, че не виждам къде може човек да се скрие, защото и на открито е в риск.

По повод този въпрос. Днес се убедих, че кварталът наистина има значение. Земетресението в 10,23 никой от колегите ми не го усети. Аз също. До Пирогов ни е офисът. В същото време, големият ми син е бил вкъщи /Княжево/ и каза, че е лашнало доста яко.
Тази вечер не е имало осезаемо земетресение със сигурност. Но тътен имаше.  

Ами поне нека си бият шута с децата си, а не да ми развиват теории за "писаното". Толкова съм го намразила тоя израз, че няма до къде.

Иначе съм съгласна с теб, но когато обсъждаме случилото се, че има елементарни неща поне да са ти под ръка - дреха, пари, фенер, некъв хляб, вода, поне да си наясно къде са, аз насреща пак виждам философи. Кошмар. Ето, сега има реална ситуация, с вторични трусове, има достъп до информация повече от колкото преди години и нищо. Ами как няма да има излишна паника /изключвам напрежението, което повечето хора отчитат и то според мен е раелно/. Тя трябва да се канализира някак.

Не мога да си легна ,аха да стана от компа и си намирам нещо.........Наблегнах на алкохолни страсти/по съвет на съфорумки /.Да,ама НЕ...става.Днес не бе виене на свят,сърцебиене,главоболие и прескачане на сърцето .Нито съм болнава,нито плашлива,но май днес и тази нощ ще ми се очертаят ..инфарктни.Единствена откачалка ли съм или има и други шашави като мен?

Има т.нар emergency kits , достатъчно е да се ориентираш какво съдържа един такъв кит ( за disasters не за първа помощ, това е друго), и си я правиш, лесно е. Слагаш я например някъде в шкафа за обувки, в антрето или удобно място около вратата. Може да е раница.
Виж Американски червен кръст какво имат, има снимки, опис на съдържание всичко. Има и инструкции в ю тюб.
Има и такива китове за животни ( аз няма да си оставя кучето, например), така че и един за него ( и котето)

Аз след 1то земетресение, което беше много силно си мислих абсолютни глупости
Самият трус го прекарвам в молитва и не ми идва отвътре да хукна нанякъде...

vitca не се единствената  
Алкохола не ми помогна много и ето ме пак пред лаптопа - очите ми хем се затварят хем - не.

В София сме около НДК и единственото място, към което трябва да се ходи е 20то училище, двора, насреща е бившия военен музей, равно е. Или 22ро, което е по-близо.
Та, ако се сещаш къде ви е кварталното училище - натам.

10 c's, ще погледна, благодаря!
Аз възнамерявам да подготвя нещо за всеки случай и бих била доста по-спокойна, ако знам, че и хората около мен са по-подготвени и можеш да разчиташ на адекватна реакция, защо не и помощ ако се наложи. А не на "мъдрости" от зората на човечеството.
И ние не бихме си оставили кучето и животинките.