Как да преодолея ревността си?

Аз доколкото разбрах за нея е нормално да си излизат и поотделно, тя също го прави, но най-късно се прибира към 01 ч. Заради грижите и може би намаленото внимание към себе си, последвано от понижено самочувствие (на всеки се случва да влезе в такъв период), започват съмненията спрямо съпруга. И съответно той като се заседи до 05 ч., а нея и без това я гризат съмнения, е логично да се притесни. Аз не виждам чак такъв проблем, че се е обадила - даже по-обидно е, че той и е затворил, могли са да се обяснят по телефона, а не да се прави на обиден. Аз много се дразня като ми затворят - никога не го правя и очаквам и на мен да не ми го правят - всяко нещо може да се обсъди без демонстрации.  Не оправдавам ревността и, но и мъжът не е ангел - би могъл малко да влезе в положението на жена си и да и помогне заедно да го преодолеят.
madam23 , обърни повече внимание на себе си, от грижи по деца и къща знам какво е, но ако вкараш малко кокетство и чисто женско внимание към външния си вид и към комфорта си, ще се освободиш от тези натрапливости. Все пак не ти е фикс-идея, на моменти се случва, няма какво да се притесняваш. А мъжът е зачестил излизанията най-вероятно от носталгия към свободата и забавленията - все пак работа, деца, дом натоварват и му се иска да разпусне, да се види с приятели. Ако ви обича и всичко ви е ок, едва ли ще отиде по-далеч. Все пак ако имахте възможност да излизате по-често заедно двамата сами, едва ли би предпочел друга компания.


Благодаря ти, много ми хареса!

Здравейте, имам нужда да споделя това с вас. С близки приятелки не обичам да говоря за семейните си отношения. Имаме две деца, малкото е на 3 г. Ще започна с това, че мъжът ми е мъж на място. Сериозен е, работи много, изкарва прехраната на цялото семейство. Изключително всеотдаен като баща и съпруг. Но явно аз не съм жена на място. Това осъзнах и започнах да се притеснявам и да опитвам да се справя. Взех много да ревнувам и аз не знам от какво. Но щом е някъде без мен направо откачам. Мисля си само за други жени, а то обикновено няма такива. Започвам да звъня по телефона, да го чуя и кажа лека нощ. Така беше онзи ден на наборната среща, когато не можах да мигна цяла нощ, за да го чакам. Тогава осъзнах, че това не е нормално толкова да се притеснявам и да го мисля.Когато и в 3,30 още го нямаше взех, че звъннах. Ядосана, че още го няма, уморена, изръсих някаква простотия от сорта до кога ще те чакам и той естествено ми затвори. Прибра се в 5. Било много весело, хора, игра голяма. И това още повече ме дразни. Не искам реакцията ми да се повтаря повече, тъпо е.  А той въобще не го заслужава. Проблема е, че не мога да се контролирам в такива моменти.

Аз изобщо си се чудя как така мъжът ми ще излезе някъде и ще се прибере по нощите. Ама явно съм дърта вече и разсъждавам по друг начин. Ако иска да купонясва и да ми се мъкне в малките часове на нощта, да не е създавал семейство.

Какъв точно е проблема от излизане 1-2 пъти месечно ?

Темата започна да ми звучи още по-потресаващо.
Ако правилно съм разбрала, че иде реч за  поединично ходене на дискотека... 

Така е Краси. Различни сме. Толкова токчета съм изтъркала по дискотеките, но не съм виждала пиандета да пляскат никого по задника...............

Аз затова още ходя, белким ме плесне някой.