Ходи два или три месеца и накрая го спряхме.
И аз много се притеснявах, все го карах да ходи да играе с деца, а той все в мен се гушкаше и не искаше.
И сега, когато стана време за училище тук, сърцето ми беше свито, защото пък освен всичко останало, тук и езикът е чужд.

Той плака първия ден, каза, че го е страх...

На втория ден пак плака, на третия също...
Реших, че ако не спре да плаче и не се успокои, ще го спрем и ще тръгне догодина (тук има такава опция).
За моя радост, обаче, на четвъртия или петия ден, едно детенце там - Джак - видяло, че моя дребосък плаче и отишъл да го успокоява, че мама сега ще дойде, да не плаче повече.
(как са се разбрали, не ме питай
)И така, от този ден нататък, Малчо заминава с желание на училище, всеки следобяд казва, че било супер, вече има приятелчета и дори иска да ги кани вкъщи на гости.
Та така - за две- три седмици вече се чувства супер, намери приятелчета и учи езика, което може само да ни радва.

И с твоята девойка всичко ще е наред, ще видиш.
Желая ви хубав ден, момичета!
Косето първата седмица като тръгна пак на градина рева и се уговаря за вземането. Сега не реве но само се уговаря. И като си бях у дома се вземахме рано - сега ще видим. Ще ходи на футбол и "Инглийски" език.
На плуване в градината нещо не ми се иска. Това за сега му стига. Батко му пък не иска на нищо да ходи.

Много палави са станали в групата и започнаха едни простотики, имахме миналата седмица шамарче от госпожата. Аз се опитах да говоря с нея тя не си призна и въобще лудницата е пълна. А едно детенце се е лепнало за него само го провокира а после топи, и Саши го отнася вече втори път. Надявам се Александър да се справи!