Пиша точно в този подфорум историята с надеждата да се намери поне някакъв разумен отговор на въпроса: Защо?
Кърмен е година и половина, захранен и хранен здравословно с домашна храна, лекуван с хомеопатия и средства на народната медицина (рядко се е налагало, защото си беше здраво момченце, като цяло). Единствената намеса на традиционната медицина в организма му бяха ваксините по имунизационния календар.
Седмица преди да си отиде, вдигна много висока температура. Майка му се свърза с хомеопата и с ЛЛ. По техни указания се опита да свали температурата. Увериха я, че няма нужда да ходят в спешното. Но на сутринта родителите извикаха бърза помощ и го приеха в инфекциозно отделение с диагноза менингит. Преместиха го в реанимацията. През тази седмица нещата постепенно се влошиха и детенцето си отиде. Опитите на родителите детето да бъде преместено в София бяха възпрепятствани. Лечението - хаотично, непоследователно и необмислено. Уверяваха ги до последно, че голям специалист ще бъде поканен за консултация, което се оказа пълна лъжа. Основната причина, довела до трагичния край, фигурираща в смъртния акт, е менингококов сепсис.
Въпросите, които не спира да си задава майката са:
Защо нейното дете се разболя от тази болест? Да вмъкна аз, че нито в обкръжението им, нито дори в целия град, друг с такава диагноза нямаше. Как стана, че точно той (кърмен, хранен здравословно и лекуван дотогава с хомеопатия) се разболява? Абсолютно здраво момченце. Нали такива процеси се случват обикновено когато организма е отслабнал вследствие на болест, изтощение или гладуване?
Някой знае ли за подобен случай с детенце, което и преди диагнозата е било лекувано с традиционна медицина? Или за някое детенце, което е успяло да се пребори?
"Добрите" хора в града, в който се развива действието, масово са на мнение, че това е станало, защото майката не го е лекувала като хората (с АБ и всякакви други лекарства), ами с някаква хомеопатия и затова до там са я докарали.
Надявам се да се включат повече хора с мнения. Много се забавих с пускането на тема, просто защото ме е страх тя да остане незабелязана. Може би ще трябва да добавя нещо или да редактирам, но в момента ми е още по-притеснено, защото ми предстои да се чуя с моята най-добра приятелка, която днес няма да поднесе на детенцето си торта, няма да му подари подарък, няма да го прегърне и целуне, няма да види усмивката му...