Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 127

Говорихме в доста теми за каузата на сериала „Каква е вината на Фатмагюл“.Хриси в един свой пост беше набелязала всички нейни аспекти.Сега,когато остават 3 (или ако е вярна новината 4) серии можем да си зададем въпроса „Какво става с каузата?“.
Първо искам да припомня какво изобщо е кауза,но опростено казано.
Каузата е идея, чрез която се поставя значима цел,чиято реализация изисква пълно посвещаване на определена проблематика.Или още по-просто казано,има проблеми,поставя се цел,поставя се цел тези проблеми да бъдат решени и накрая се решават.Тогава една кауза е реализирана.
Колкото повече наближава края на сериала,толкова повече започвам да се питам,дали ние като зрители със свое светоусещане и разбирания за морал и взаимоотношения между хората,не сме се заблудили,че такава кауза в аспектите,които Хриси посочва,въобще съществува,защото бяха ни представени различни проблеми,но не и решения или възможности за такива.
Или може би внушението е,че някои от аспектите са Кауза нон грата.
Разбира се, реализацията на кауза в един сериал не означава директно реализация извън него,но представянето и е насочено директно към зрителите,в  частност към обществото като цяло и цели да изложи неговите проблеми и възможностите за решенията им.Оттук и по-голямата цел-обществото трябва да се замисли.
Ето кои аспекти от каузата,според мен ,намират реализация в сериала.
1.Бе поставен следния проблем-съществуват мъже(момчета),които под въздействие на алкохол,наркотици  или  нагон, упражняват насилие (против волята на жертвата) върху жени(момичета).Това   е престъпление и то се наказва ,както  посредством „справедливото законодателство“,така и по божията воля.Жените(момичетата)трябва да се обърнат към прокуратурата и да си търсят правата.
2.Жертвите от такова насилие страдат.Лечението им е съвкупност от много елементи.Те имат необходимост от професионална помощ(в случая психолог),но и от подкрепата  на приближени хора.Пътят на това лечение е дълъг и труден.Последният етап  включва възвръщане на способността за нормален полов живот,който трябва да е бавен.Към него трябва да се подхожда с такт,търпение  и разбиране,докато се стигне до спонтанност.Жертвата трябва да има и известна доза късмет,защото никой не си представя,че Керимовците са под път и над път,а без късмет този процес се удължава.Чрез образа на Фатмагюл ни се показва ,че това лечение е възможно и пострадалите жени (момичета)  трябва да се борят за щастието си и да не губят надежда.Трябва обаче също да знаят,че по пътя на тази борба ще срещнат големи трудности,т.е. тя няма да е лека.Доколко събирателният образ на Фатмагюл може да убеди пострадалите в необходимостта от това да се борят нямам представа.Все пак е и въпрос на сила на характера,воля,нерви и други обстоятелства.Някои сигурно биха си спестили всичко това.Никоя жертва на изнасилване не си мисли в тази ситуация,че ще срещне утре един Керим,да не говорим,че изобщо не и е до това.Омъжването за изнасилвача може би не е рядко явление в Турция,но тук това не е поставено като проблем.Образът на Фатмагюл е наистина събирателен,защото едва ли има толкова жени,които освен проблемът  с  изнасилването и отношението на обществото,имат и нейните проблеми-всичко накуп.Няма пак да ги изреждам,защото съм ги изброила в друга тема.
И като че ли,това бяха аспектите от каузата,които наистина се реализираха.Останалите представени проблеми сякаш няма да намерят реализация.За зрителя остава да приеме,че те са нещо нормално,нещо,което съществува и трудно може да се промени.Тук за мен от най-голямо значение е отношението на обществото към изнасилените жени (момичета).Сценаристките не се постараха да наблегнат точно на този аспект от каузата,не посочиха възможности за решаването на този проблем.Имаше само плахи опити за анализ на мисленето и поведението на хората,показано  чрез  съседите и разговорите между отделни персонажи.А аз си мисля,че това е изключително голям проблем и заслужаваше повече време и усилия,за да се намерят средства и начини да се работи по посока промяна на мисленето и освобождаване от предразсъдъците.Вместо това  главната героиня беше натоварена с куп други проблеми и най-излишният от тях за мен е отвличането от страна на Мустафа.Елементът с отвличането съществува в почти всички турски сериали,както и затворите,пистолетите и съответните престрелки,отмъщението в различните му форми.За мен това вече си е като клише и оттук идва разочарованието  ми от  сценарий и режисура.Така,както започна сериалът даваше основание да се мисли,че този път ще е различно,че ще гледаме нещо ново,несрещано досега.Оказа се,че Едже и Мелек,колкото и да са добри(те наистина са такива,защото героите са им реалистични,изпълнени с живот),не са новаторки,нямат смелостта да стигнат до по-далеч,да се изправят срещу закостенелите нрави и предразсъдъци и да направят нещо по-революционно в киноиндустрията.В  тоя ред на мисли ми идва сравнението с  Мерал Окай-за мен тя беше наистина новаторка.Имам предвид Облака.Развивайки образа на Нарин,тя показа пътят на другите жени в това положение и последвалата промяна в отношението на околните.Не е кой знае каква стъпка,но за хората,които живеят в тези райони на Турция е някакъв доста смел сигнал.
В „Каква е вината на Фатмагюл“ вместо това ни занимаваха с образа на Мустафа,който го негативизираха до крайност.Използваха непрекъснато и образа на Мукадес  като спирачен или ускорителен  елемент в развитието на главните герои.Сега пристигането на Кристен,пък и дори и с годеник,евентуално също ще се използва за допълнителен стимулатор в поведението на Фатмагюл.Не че героите не биха претърпяли развитие и без всички тези допълнителни персонажи,но сценаристите не ги оставят да следват сами пътя си.И питам се ,ако аз съм на мястото на Фатмагюл,трябва ли да ми се появи Кристин,за  да се метна  на Керим.Все си мисля,че ако не съм готова за тази стъпка и Кристин няма да ми е в помощ.Ако пък появата на тази героиня е само,за да ни запознаят с това какво става с нея-бих казала,че мен като зрител не ме интересува.Изобщо трябва много сериозно да ме изненадат сценаристките,за да придадат друг смисъл на тази епизодична героиня.Керим обича Фатмагюл  и  не би и дал повод да си мисли ,че може да и изневери.Още преди, той  се опитваше да и се обяснява по въпроса за Кристин,а сега още по-малко ще допусне някаква издънка.Поне не би било нормално за героят Керим.
Може би сценаристките искат по някакъв начин да решат проблема с промяна на общественото мислене,посредством книгата,която ще се издаде.Чудесно,но колко хора  от тези,чиито мисли трябва да претърпят развитие,изобщо четат книги.Освен това става въпрос  за глобален проблем  и  само с една книга нещата не могат да се получат,необходими са много повече акции.Според  мен  с  такива идеи трябваше да вървят през различните епизоди.
Питам се също,дали гледайки страданията и щастието на Фатмагюл,зрителите ще решат, че тя е невинна или просто ще си кажат,че е имала късмет и и е провървяло,но въпреки всичко е виновна,че е отишла онази вечер сама там и е съблазнила с плътта си момчетата.Това е и въпросът на сериала „каква е вината на Фатмагюл“,а не виновна ли е тя.
Това са моите сравнително критични мисли по отношение на този сериал,но това е защото съм притенциозен зрител и очаквам,когато има една хубава история с кауза,тя да се развие.Опитвам се обаче да забравя всякакви каузи и да гледам сериала като всички останали техни.С клишетата съм свикнала.Пак ми харесва,най-вече заради любовната история и абсолютно категорично заради играта на артистите,като Енгин за мен е най-добър.