Браво 
Ето, и някой да се похвали от свекърва, а да не недоволен от майка си. 
Светът е шарен и аз имам приятелки, които ценят свекървите си повече от майките си.
Има майки, които смятат, че като се ожени дъщеря им и вече край- нямат ангажименти към нея. Свекървата и свекъра да се грижат. Все едно сме още в 19 век.
Ето, и някой да се похвали от свекърва, а да не недоволен от майка си. Светът е шарен и аз имам приятелки, които ценят свекървите си повече от майките си.
Има майки, които смятат, че като се ожени дъщеря им и вече край- нямат ангажименти към нея. Свекървата и свекъра да се грижат. Все едно сме още в 19 век.
За да не сме в 19, а 21 век никой не трябва да се чувства ангажиран да се грижи. Лошото е, че те го приемат от едната страна-аз да не се грижа, за теб обаче не важи....
За съжаление е така. Внучето й като беше малко мойта свекърва каза- "аз деца няма да гледам", то не че нейните тя си ги е гледала на времето. И двете са били при майка й. Обаче в същото време постоянно ревеше- аз като остарея вие нали ще ме гледате? На края зет й каза- колкото си гледала внучето си, толкова ще те гледаме и тебе. Разбира се той и го лепна да я кудоши, но тя мн се вързва. Сега на нашата глава реве- "ама като остарея кой ще ме гледа?". Аз обаче не оставам по-долу и казвам- "не знам аз си имам родители, които да гледам, ти се оправяй с твойте деца". И тя е тих ужас, щото с дъщеря и и зет си е постоянно сдърпана. Обаче вече не смее да прави сцени, защото спряхме да се впечатляваме и сме й казали, че ако тръгне да припада, така ще си стои.
В 20-те свободни минути които има иска да ми ги вземе от ръцете, че да си почина.
) Било каквото било, не търся сега реванш, но лошото е, че те решиха да използват жилището като начин за изнудване. Но... аз си купих без тяхна помощ. Сега сестра ми строи собствен и те ще останат съвсем скоро сами. И естествено идва големия натиск върху нас. С това не съм съгласна. Не са ми приятни опитите да ми се вменява вина, каквато нито имам реално, нито изпитвам. Угнетяващо е и направо ми е гадна всяка среща, защото все се стига до сълзливо мрънкане. 
На 80 години е трудно сам, но като сбъркаш, носиш си последствията. Тъпо е да загубиш всякаква мярка и достойнство, без значение на възрастта. 
И ние сега живеем трудно, затова купуваме само това, което е належащо. 
Дори мъжът ми е бил с баба си и дядо си в Коми около година и половина и през това време не се е виждал с майка си. Бил е на 4-5 годинки. Кажете ми каква ще да е тая майка, която може да удържи толкова време, без да си види детето?! Аз ще се стопя от мъка, не си представям дори за няколко дни малката да е далече от мен. Обаче свекървата се бие в гърдите, че си е отгледала сама децата (свекър ми пък е тираджия и се е прибирал за месец в годината).