



Успяхте ли да опазите Монката от Т?
Специално рибните кюфтенца Нико ги обожава и често правя, защото и ние вечеряме с тях. 
Тя и Рая хем е голяма понякога се спъва и пада, та той ли? Когато го водих на ортопед на 6, 5 месеца доктора каза, че е добре и може да го посетим чак като стане на 3 г - вероятно тогава може да се види дали свода е добре и да се прецени евентуално за дюстабан. Но ти, ако ще си по-спокойна може да я заведеш Ина да я прегледат. 
Неприятно е, че се е случило така.
Добре е поне, че мъж ти е жив и здрав, пък парите се печелят.
Дано успеете да се справите.


. С ММ сме се разделяли веднъж за 3 месеца докато беше в Германия и ми беше много, много гадно. А Гери не знам как издържа
Моята кръстница все казва " И това ще мине" , та стискай зъби мила и дано бързо си стъпите на краката. За добрата новина която чакаш може би се досещам за какво става въпрос
, каквото и да е надявам се да ви се случи 
Аз какво ще чета сега Луси 
, ние сме с едва 8
Кики и ММ бяха филмови звезди, снимките започваха от 14.00 ч. а в 11.45 Люси установи, че му е изтекъл прегледа на колата
Изведнъж хукна на някъде, без да каже кога ще се върне! На всичкото отгоре чахахме и кръщелниците си у нас, та да караме децата заедно на снимки-т.е. от нас зависят 100 човека, аз съм подписала договори, а Люси отпраши без надежда да се върне навреме-направо изтерясах, дори телефон не ми вдигаше-е...прибра се в последната секунда и с бясно каране стигнаха точно на време на другия край на София- та това беше моят петък 13-ти!

То не беше клюкарстване, то не беше готвене(когато сме две е по-лесно и сладко)
, не беше ходене по магазините-най сетне купих златни обички на Маги и вече сме красиви за предстоящото кръщене 

За първи път се случва това от толкова снимки и подозирам, че се дължи на факта, че ММ няма никакъв авторитет пред него( много го глези!)


-хайде напиши нещо обичайно да има какво да чета докато си пия следобедното кафе 
Станалото-станало, като не можеш да го промениш, приеми го и гледай напред-пожелавам ти съвсем скоро да изгрее слънце и на твоята улица!
Жалко, че не си в София, иначе можеше да помагам с каквото мога-ако смяташ и сега, че с нещо мога да бъда полезна-насреща съм!
Ако имаш нужда от дрешки или каквото и да било-просто пиши тук и съм сигурна, че много от момичетата ще се отзоват-нали сме за това-да си помагаме в трудни моменти и да споделим хубавите! 

Помислете какво имате, а не какво нямате, замислете се какво сте постигнали, а не какво тепърва трябва да направите-хубаво е, че има към какво да се стремите, защото от мечтите се раждат красивите неща! Ако ви липсва нежност-провокирайте я,ако искате деца-правете любов, ако ви липсват пари- измислете градивен начин да си ги докарате-аз не знам какъв е вашият начин, но мога да ви кажа аз как се справям- освен майчинството, от време на време ходя и на работа( рядко), иначе помагам на баща ми в някои механични дейности, детето и ММ постоянно се снимат в киното, ако се налага и на пазара ще отида да продавам-само и само да сме добре! Когато закъсам и аз взимам заеми и вече съм се сдобила с няколко
Понеже това пак е недостатъчно сега имам един нов, голяяяям проект в главата си и ако почна да го осъществявам-вие първи ще научите!
Важното, че да не спирам да се надявам и да мечтая!


Ако е така -завид, завид, завид!!!





), а напротив, заслужих си уважението на всички 

може па да имаш нЕкоя скрита умисъл
)
едва ли обикаляте като гламави в неистовите жеги,едва ли и по цял ден сте заети с децата си...както и да е,аз също не пиша вече всеки ден,защото е разбираемо,че няма кво да ви кажа кой знае колко различно,всъщност има - винаги мога да измисля с кво да ви забавлявам,но искам нещо и от ответната страна

ако е така - сте извинени
(дааам,май има доста хора от нашите по морето
)
леле,не мога да си представя да съм разделена за дълго време от майка ми,месец ми е най-големия мах. за сега 

аз лично при потвърждение на две вещи лица - тръгвам навсякъде,разбира се,водена и от собствената си интуиция 
надявам се да сте се справили с кърлежа,а относно обаждането - последният път при мен се случи в офиса - още не бях бременна с В. и се обажда някакъв кълвач и се прави,че реве по телефона и казва "мамо,мамо,катастрофирах...",ей като го лепнах,такива майни изяде,че сигурно съжали,че баш на мен е попаднал 
напълно те разбирам,съчувствам ти много и се моля да успеете да се преборите И с това
аз за разлика от Мартето съм доста по-черногледа...предполагам,че ще ви е много трудно,ако мога да ти помогна с нещо - кажи! 
от поста ти разбирам,че той е бил виновен при сблъсъка,или...
)
дано продължават така нещата и скоро и двете влезете в подходящ за вас ритъм 
ние сме едва със 7
)
)....аз що сЪ нИ сещам тоя път
ама така е като не ви следя изкъсо вече 
обаче имам един въпрос - защо е необходима тази раздяла,която за теб се оказва толкова болезнена в крайна сметка
да,ясно ми е,че Спас трябва да се върне на работа,но тебе кво точно те задържа за повече време в БГ 



хммм,ще те погвам на лични аз тебе да ме вкараш У играта 

да съпреживяваш историите на всеки един и да си господар на съдбата на друг - определено не е за мен,не че не мога да поема тази отговорност,но няма да мога да издържа психически при фатален край
не мога да отрека,че все още ме влече повече от всичко друго(дори от собствената ми специалност),ноооо може би в другия живот
не бих казала,че В. е чак толкова нестабилен,но имам странното усещане,че все още на моменти стъпва на пръсти,особено когато тръгне да ходи и да бяга едновременно
четох в нета кво ли не - едни казват,това с времето отшумява и започва да стъпва на цяло стъпало,други казват,че не е чак толкова нормално,трети започват да говорят дори за ДЦП...не знам на кой да вярвам и каква е истината,но положението не ме радва особено
постоянно му правя забележка и му показвам как да стъпва,но той заема една аеродинамична поза и тръгва като полудял напред и в бързината тук-там стъпва

",а то невиждаш ли се оказва супер як термометър,от тия,които мерят от разстояние
тва ви го разправям с ясната цел да ви питам някой има ли такъв,щото шЪ умрЪ за такова нЯщо
)


(давам жокер - трябва да има движение,говор,смях от отсрещната страна и тогава той самия изтрещява напълно
или си отглеждам някво супер емоционално и хиперактивно дете,или просто имаме някакъв по-сериозен проблем 



Дали някой не ми е сменил детето с някое по-послушно 
Но от числото 16 сме далече още
Нормално е да се радват на по-големи деца, защото интуитивно усещат, че хем са деца, хем могат да ги забавляват! 
Но, с годините помъдрях, сложих си розовите очила, повярвах си и хоп-ето ме тук с 3 деца и сбъднати мечти-сега имам нови разбира се, още по-големи и амбициозни!
Освен това имам големи очаквания от хората, които ме заобикалят-винаги да са възможно най-спокойни и щастливи!
И когато го очаквам от тях, те започват да се стремят да е така!
В това число включвам и вас, така, че скоро се надявам да се превърнем в най-позитивната тема за всички времена в бг мама

И аз бих постъпила като нея-децата ми да прекарват възможно най-дълго време в РОДИНАТА СИ!!!
Едва ли и е до нас! 
Аз, на твое място щях да ровя до дупка, то по-лошо от това няма на къде да стане, та не оставяйте нещата така 

Явно писането провокира по-добрата Марта във всяко отношение
Яде като мишка, приказва много, като ходи се спъва редовно, ама като бърза така се получава. Засега съм спокойна и не смятам да се филмирам. Постоянно прави напук! Като види, че реагираме и й се караме за нещо, като дявол все се бута да го прави и не знам кога вече ще се наниже памперса й на ръката ми! Иначе ми е много мила и през другото време просто я смазвам от целувки
Обожава да си разглежда книжки, а от няколко дни реди до 3 кубчета едно върху друго! Не харесва бебешките филмчета, но като започне някое анимационно, което да е за по-големи деца и загубва говор и картина! Днес даваха едно филмче с някакви принцеси и в него имаше и кучета, и коне, и котки и тя пощуря от кеф! Не е отлепила поглед и постоянно ту казва "ба! ба!" (това ни екучето), "мааауу" (котето) и коня нИзнам как дЪ ви го опиша
Не умея и не обичам да бъда без ММ наоколо. Атмосферата, настроението ми е различно. Разбирам те напълно как се чувстваш, но пък времето лети и няма да усетиш как ще се изтъркялат дните до срещата ви отново!

Повярвай ми, има защо 





честно казано не се знае, ама ще се разбере и чуе към края на месеца началото на другия
Щото като питам ММ по въпроса - той ми отговаря " миии незнаммммм 

, ти си силен човек, така че ще се справиш със липсата на Спас, пък и месец и половина (колкото ще си тук) ще минат бързо и отново ще си в прегръдките на мъжа си! 

... това със служебната кола е ужасно, но важното е че на ТМ нищо му няма! Много те прегръщам и ти благодаря, че си се сетила за нас, на всичките ти главоболия, които имаш... 
Схвана и принципите ми за възпитание, което е добре, е все ще има нещо което да сме на въпреки, но това не е кой знае какъв проблем. 
лудаааа

