Любители на Котки Тема 62

Бу, нещо съвсем "прясно" от Варна. Варненци са много сериозни и сигурно ще се намери начин да стигне до Пловдив.  

Невероятно сладки котета видях на последните страници!    

Добре дошли на новодошлите!

Таня67, благодаря ти ама май е мъжко, съдейки по коментарите?

Това писе мислим да вземем:


Раз надали ще се върне. Беше пухкава и красавица и вероятно е харесана и взета, може би заедно със сестра си Два. Така че се заоглеждахме за друго коте. Колебаехме се между сиво раирано, като твоя Мъро и като моята голяма котешка любов, и между изцяло сиво. Видях това сивушче на стената на Animal Rescue Sofia с обяснение, че сега живее на закрито в някакъв цех с майка си, но е ничие и котките там понякога изчезват и решихме да го осиновим. Оказа се, че е в град сравнително наблизо и ще идем да го вземем, като порасте още седмица-две.


jully m - имам доста опит с домашни котки, приучени на полусвободен режим   За ореха - отърваване няма. Ще ги сваляш, докато не се научат да слизат сами и това е. Приготви се с висока стълба. Особено на тази възраст катеренето по дървета им доставя огромно удоволствие. Но пък веднъж като се научат да слизат, катеренето е страхотно занимание - горе-долу, горе-долу. Имахме едно коте, което щом се научи да слиза без наша помощ (преди това постоянно грачеше в клоните и като го свалим - хоп, пак горе  ), сновеше като совалка на стан, толкова беше въодушевено от уменията си.
Може би временно ограждение около ореха ще помогне, докато се научат да се катерят добре по други, по-ниски дървета.

По-важното е да ги кастрираш, щом станат на възраст Мъжките котачета се променят много, като достигнат полова зрялост и стават големи разбойници. Същото това коте по-горе не го кастрирахме и стана ужасен побойник, гамен и беладжия, загуби си окото в битки и едното ухо му беше на парцали. А можехме много лесно да го предотвратим, ако се бяхме замислили навреме. Да не говорим за маркирането - даже при свободно излизащите, те си маркират, включително дворът и къщата отвътре и отвън, за да се знае чия е.

Котките ни при родителите ми винаги са свободно излизащи, лятото прекарват много повече време навън, зимата стоят по-често вътре, че им е студено   но нямат котешка вратичка: само хората контролират кога влизат и излизат. Отвън си имат вода и получават храна два пъти дневно (и обикалят при съседите за още също, както и съседските котки навестяват нас).


п.с. видях такова сиво коте и в Г.Оряховица, както и в Продавалника има няколко обяви за продажба за 'руски сини' (без документи, разбира се). Сега има все повече такива сиви котета, а преди 7 години като взехме Голямата Сива Котка, беше същинска екзотика и много рядка все още окраска.

Бу, и аз много исках сиво коте, направо съм влюбена 
Ето една съвсем прясна на Ачо /който май ще се окаже момиче/ от преди малко



Обаче е голям бяс

Хихих,  ^Ekaterina^  
Аз обичам сиви, много. Голямата ми котешка любов беше светлосива раирана. Имахме и такава чисто сива, която после отиде да живее с родителите ми (в предния пост е снимана). Тя роди и едно котило прекрасни дебели сиви котенца, но после я кастрирахме и нямаше как да взема от нея

Малко е объркващо за човек, който не е гледал малки котета, да разбере дали е мъжко или женско. Те обаче са заблуждаващи само на пръв поглед. Мъжките си имат пишчица, която постепенно се превръща в по-сериозни атрибути  
Ето как да разбереш пола на котето:

Добре дошли на новите котачета, всички са прелестни 
Бу, и аз обожавам сиви котки, дано скоро да си имате едно прекрасно сладурче!
Фея, не можеш да си представиш колко се зарадвах на развръзката на твоя план!
А ето и моите момчета:
Сони гледа Бекс от високо
Бекс гледа Сони от високо
Снощи диванетата откачиха, 1 час се гониха и тропаха като стадо коне, не знам съседите от долу как се чувстват в такива моменти, сигурно си мислят, че децата тропат. 

Бу , благодаря ти за съветите, но конкретно за ореха- ако решат да го катерят до горе /в което почти не се съмнявам/ , само пожарна ще върши работа ако се наложи да ги свалям- висок е повече от десет метра Лошото е , че това е единствено ни дърво по наследство и е точно на границата ни с другия двор , всъщност той се вижда на снимката в предишният ми пост, макар че изглежда доста малък... И за това притеснението ми е огромно и все още се чудя какво да правя, искам все пак да ги пускам малко и на вън. А кастриране ще има задължително след три месеца 

Временна ограда, която да не дава достъп до стъблото му не е ли вариант?

jully m почнеш ли да пускаш навън, на нищо не може да разчиташ. Нито че винаги ще се връщат, нито че винаги ще се връщат здрави. Навън има болести, има агресивни животни, има агресивни хора, превозни средства....Това е положението, има много опасности и ореха е най-малката от тях. Ако  можеш да живееш с тази мисъл., кастрирай, бъди изключително стриктна с васините и обезпаразитяването и пускай.

За да не повредим корените на  дървото, не сме направили зида изцяло, като за да завършим все пак вида на оградата, има вече изработена декоративна овална  решетка от желязо  и предстои да се мотира ,  но тя уви не спасява положението. А когато измислихме този вариант и я поръчахме, изобщо си нямах на  идея , че ще се събудя една сутрин и единствената ми мисъл ще бъде  как и от къде най-скоро да си взема котета
MissNellie   , агресивни хора и животни, точно там където живея до сега не съм срещнала , както и безпризорни животинки. Разхождат се редовно по оградата ни съседските котараци, които познавам отлично. Движението също не е интензивно...
Но си права- няма нищо сигурно!  Ваксини и обезпаразитяване, било то при свободен режим или само вътре, са си задължителни.
Май , май.... най-много ме плаши мисълта да не изчезнат и да не ги видя повече... Е за това не съм готова и няма да го преживея
И така като гледам, за сега  ще останем на варианта – разходка  навън с  автоматичен повод, поне  докато не станат на шест месеца и не ги кастрирам, колкото и да не ми се искаше да ги лишавам от възможността да поскитат на воля....После ще видим 

jully m мои приятели за кучето си са направили следното - от единия край на двора до другия по дължина има опъната тел. На нея се закача каишка, която пък стига на ширина от единия до другия край. Така кучето им на практика си обикаля целия двор свободно.

Също така съвсем не е задължителноте да искат навън. Моите котараци обичат да стоят на прозореца и да зяпат, но дотам - колкото пъти пробвахме да ги изведем, само си умираха от страх и им беше изключително неприятно.

Другия момент който трябва да имаш предвид е, че ако им харесат разходките на повод, е много вероятно да се опитват да се измъкват постоянно сами и да има неприятни емоции около изгубени посред нощ котки.
 Аз лично мисля че е много трудно и много малко котки могат да живеят спокойно на такъв режим - те или са напълно домашни, или със свободен достъп навън.

Съгласна с MissNellie. И най-домашните ни и мързеливи котки, веднъж опитали свободата да излизат, настояват да го правят редовно (въпреки че точно толкова редовно се опитват и да се наврат вътре, когато решат, че им е време да ядат или да спят по диваните )

Изненада 

Искат диванетата  и още как   Първият път се въртяха на метър -два  пред вратата, втория направо хукнаха  и добре , че успях да  реагирам светкавично!
Златна си MissNellie  за този вариант с телта не се бях сетила, само дето след като споделих с половинката  за идеята , ме изгледа меко казано особено, щото било много сложно да се опъне една тел

Ау какви сладки сиви котенца!   Наистина бяха голяма рядкост преди, но явно има интерес и са се  навъдили повече. Но не се надявайте на обяви тук и там че са "руска синя" - доста хора се възползват от комбинацията невежество + желание за руска синя и печелят от това като искат пари за обикновени сиви котета. Не им пълнете джобовете. И в темата няма истински руски сини но пък има толкова много разкошни сиви котки, че има ли значение изобщо кой какви определения им слага?   Бу, пожелавам ти успех с новото писанче и дано скоро да можеш да си го нагушкаш у вас!

^Ekaterina^ много красиви снимки! Личи си кой е професионалист. Да пускаш по-честичко, да плакнем око  

Богданка наблюдава опаковането на багажа отвисоко:

Както се вижда, ще трябва да й сковем нова катерушка в скоро време, и тоя път никакъв мокет. За нула време го направи на г*з. А иначе тя много обича да помага с багажа, досега два пъти сме се местили откакто я имаме и всеки път се завира из кашоните и катери по камарите цигания, а на новото място държи първо да отиде на разузнаване и да обиколи всяка стая и всички кьошета, и чак тогава мирясва.

Днес Мъро се сдоби с подарък - био храна с банани, ябълки, цикория, ленено семе и куп други зеленчуци. Подариха ни ги в един котешки и кучешки супермаркет. Мъжът ми много се смя и каза, че трябва дъщеря ми (вегетарианка) да обясни добре на Мъро колко е полезно да яде ябълки и банани.    Ще видим дали и той ще се съгласи.  Все пак май са сложили и малко пилешко за вкус  .

Много ни е домъчняло за него, но скоро ще си го видим и погалим. Тук няма кого да си гушкаме, но вчера срещнахме една маца на свободен режим и тъй като явно беше голяма глезана, добре я намачкахме:



После малко ни се ядоса и ухапа мъжа ми, но ѝ беше простено.
Иначе около нас е пълно със зайци. Особено надвечер няма полянка без няколко заека:



Тази вечер видяхме и рижи зайци. Снимах нещо, но беше толкова тъмно, че не знам дали има и една сполучлива снимка. Не бях виждала такъв цвят. Все едно някой риж котарак подскача в тревата. 

.::PaChEc()::., ти май и внуче имаш вече  . Онова рижото на татко Галин прилича.  Или бъркам? 

jully m, и аз мисля, че има свободно живеещи котки, за които рисковете са големи и домашни котки, които не излизат. Средно положение май няма. Научат ли се да излизат, няма да можеш да ги спреш. Дори и да забравя за рисковете, не мога да си представя, че глезаната от първата снимка, която добре се отъркаля в прахоляка, после ще ми легне на дивана или в завивките.

Ех, тази Богданка! Не мога да ѝ се нагледам!