Майчини инстинкти или с други думи как нападнах кучетата!

То това не е за разбиране. Надминава всякакви очаквания.

Да започна с това, че обичам кучета - имала съм, гледала съм, грижила съм се за тях. Но не е нормално хора да бъдат разкъсвани от кучета. Не е нормално интересите на кучетата да бъдат поставяни над интересите на хората. Наш познат почина за 24 часа от ухапване на бездомно куче - развил сепсис. А колко хора (не само деца и възрастни, т. е. беззащитни) са обезобразени. Бездомните кучета трябва да се унищожат, а не да се кастрират и да се връщат обратно. Просто трябва да се унищожат. И не ме интересува (по повод друга тема) дали ще бъдат евтаназирани, застреляни или отровени. Мисля, че защитниците на бездомните псета нямаше да мислят толкова кучелюбиво, ако някой техен близък се озове на мястото на пострадалите досега. Разбира се, не го пожелавам на никого, но е факт, че инцидентите ще продължават, докато бездомните кучета съществуват. И самото им съществуване е възмутително.
Дорис, радвам се, че сте се справили без наранявания. Дано детенце не получи някаква страхова невроза след случката.

Малоумни нагли идиоти  



http://dnes.dir.bg/news/kucheta-yordanka-fandakova-ekoravnovesie-11356725?nt=4

Така е, съгласна съм, но най-страшни са тези кучкари, които нямат деца или изкуфелите баби, които гледат с погнуса дечицата и с идиотско обожания охранение пес пред блока или собственото си офърфулено пуделче.

Джина, обаче за едно е права - парите, които от разлини фондове и от ЕС се отпуснаха за справяне с проблема с кучетата просто потънаха, някои ги "изпапкаха" и едни от тези са именно Еко-то.

Как пък един читав кмет не ни се падна да хване и наистина да изтребе (хуманно!) тези мили животинки.

три кучета заловени в парка на Военна академия? В този ограден, охраняван парк с какви ли не ограничения за посетителите?

На кучелюбците им е идеално с беззаконието, което се шири. Те не желаят да се реши проблемът с кучетата. Това за източените пари го използват в момента като йезуитски аргумент.

Що досега не се погрижиха кучелюбските организации за решаването на проблема? Защо не следяха изпълнението на програмите и усвояването на средствата?
Аз знам. Защото според тях проблем няма. Помиярите са си екстра, позиционирани на улицата, да си ги хранят и да си запълват празнината в душите.
Камо ли пък да подкрепят евтаназиране на агресивни кучета. Ако не знаете, такива не съществуват. Не ги слушайте тук активистките.



Шамс, направо ме разби с тоя разказ за баща ти. А аз си мислех, че твърде много преувеличвам, за да подсиля ефекта.

Първо, да отбележа, че имам (и винаги съм имала куче), също така най-вероятно и аз бих постъпила като Дорис в подобна ситуация (дано никога не ми се налага! ), но подкрепям всички ЗАКОНОВИ мерки за справянето с проблема с бездомните кучета (вина за наличието на които имат БЕЗумните стопани, които са гледали за кратко някое животинче и после са го пуснали да се оправя само.

Но, не смятам, че такива призиви и закани са нормални:


Съгласно Наказателния кодекс, за умъртвяване на животно по особено мъчителен начин се предвижда лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба от 2 хиляди до 10 хиляди лева. Т. е., вие призовавате и се подготвяте за престъпление, за което дори в затвора може да се влезе.   При това става въпрос не за самоотбрана, каквато щеше да е квалификацията, ако убийството беше станало по време на инцидента, а за обмислено и умишлено убийство.

Доказано е, че насилието над животни води до насилие над хора, а според световната статистика 90% от серийните убийци са започнали с насилие над животни. Няколко пъти се писа в темата какви са адекватните мерки и, че трябва да се осъществи подобаващ натиск, за да се пристъпи към действие. Не да се призовава към и да се подготвя убийство! Да не говорим за инцидентите, които могат да се случат - скоро четох за някакъв, дето стрелял по бездомни кучета и едва не застрелял няколко деца в детска градинка.

Леле, как съм разбъркала буквите. Но грешката е вярна, _{а също и миризмата му}[/size], впрочем.

Ако трябва да съм честна, аз лично никога няма да мога да убия животно в нормална ситуация. Аз много обичам животните и винаги съм искала да си имам куче, но никога не съм имала времето.
Според мен обаче "умъртвяване по особено жесток начин" е налице в момента по улиците. Не е нормално животните да скитат бездомни и гладни, да бъдат подритвани от едни, хранени от други и т.н. Много по-хуманно ще е да се свърши изведнъж.
Не е нормално и да се налага да ходиш по улиците, въоръжен със свирки, спрейове, пръчки и други пособия и да се страхуваш за здравето и живота на децата си постоянно.
Най-вече не е нормално да съществуват хора, които смятат, че това е нормално...Проблемът трябва да се реши отведнъж и радикално и не трябва да включва саморазправи от какъвто и да било род. Общественият натиск трябва да се концентрира върху отговорните институции, а не върху кучетата.
Приютът за 1000 кучета няма да помогне, тъй като за момента на територията на СО са над 10000. Според мен и с кастрация няма да се реши.

Аз също съм имала няколко кучета,но когато живеех в къща.В апартамента няма място и условия за животни.
Имам проблем с едни които са поколение на куче охранявало строеж Строежа отдавна е жилищна кооперация,но наоколо има още недовършени ,както и стари панелки и гадинките се хранят от бабички от панелките и пазачи от строежите.Всеки ден имаме разправии.Обяснява ни се че преди да сме заживеели тук така си ги гледали вън,ами да си ги приберат в къщи,не на вратата ми вечно е опикано и има импровизирани хранилки.А каква битка беше докато ги кастрират,търсят връзки да не ги прибирали  . Добре че и ние от входа сме упорити.

Това го чух преди година и не повярвах че кучето били по добро от което и да е дете  

+1

      chockolina, напълно си права, че призивите да не се спазва закона не би трябвало да са нещо нормално. Но докато един закон (не говоря за НК) е толкова импотентен, толкова негоден да се справи с проблема, защо въобще го има? И продължава да го има вече сума години. Нали уж основната им цел на тези закони е да регулират някакви отношения, първо в интерес на гражданите си? Защото на животните задължения не могат да се вменяват. И в чий точно интерес е да не се вземат адекватни мерки, та поне съществуващите бледи подобия на закон да се спазват? Последният въпрос е риторичен, а отговорът му - очеизваден. 
     Най-лесно е в нашата държава да се превърнеш в престъпник/нарушител. Особено ако ти е прикипяло толкова много, че вече си загубил интерес към себе си и ти е останала единствено жажда за мъст. А като чета/слушам нещата в София отиват точно в тази посока. Ще дойде момент хората загубили децата си или с осакатени деца да спрат да се вълнуват, че са престъпници по единия закон, щом другия не е успял да им даде защита. И от човешка гледна точка ще са в правото си да не се вълнуват.
     Впрочем, ако НК се спазва стриктно, и лобистки интереси не наложат промяна в практиката, "убито по особено жесток и мъчителен начин" не е равно на "убито животно". Дори да не е извършено при пряка самозащита.

Дорис съчуствам ти.
Миналата година така ме нападнаха и ухапаха кучета пред Майчин Дом - резултат преждевременно раждане и голям страх от бездомни кучето. Никога не съм си мислила, че ще се страхувам от куче отглеждана съм сред кучета а и самата аз имам куче но от тогава имам безумен страх от бездомни кучета и чужди кучета.

Не знам защо превърнахте темата в поредната крайност "за" и "против", но не се знае на какво точно. Аз имам куче. Обичам животните и то много. Радвам им се, както се радвам на малки деца. С моето животинче сме заедно от както бях дете. На всеки празник, рожден ден, тържество. Ами много го обичам и както бих скочила за близък, така бих и за него. И уличните кучета са ми много мили, ама много. Като ги видя едни такива мършави, с наведени муцунки, ами жал ми става. Имах период, в който си ги водех у дома. Да ги изкъпя, да ги нахраня. Не смятам, че обичам животните по-малко от всеки природозащитник в света. Но никога, ама никога не бих тръгнала да жаля или защитавам животно, нападнало и наранило човек. Куче скача по дете, захапва артерия и детето умира, глутница разкъсват възрастен професор, малко по-късно той умира, баба нападната от... Много са и са страшни и не мога да жаля. Ако утре мъжът ми нападне някого, ако нарани човек, пък и животно дори, без причина и него няма да го жаля. Нормалният кръговрат е това. Има десетки причини за злобата на уличните кучета. Ставала съм свидетел на долни пияндури, които ритат малки помиярчета, просто така, за удоволствие. Представяте ли си, за удоволствие. Ами да, утре помиарчето пораства и се озлобява, заради такива като него. Гладни, мръсни, умиращи от студ или горещина. Причини много. Нито една от тях обаче не ги оневинява. Те всички сочат към човека като злобна душичка, но не правят разкъсването на един човек нещо допустимо, простимо или каквото и да е. Да, те са горките животни, но нападат ли, не ме интересува как и кой ще ги екзекутира, защото детето на Дорис можеше да е моето дете, а тогава повярвайте ми не би ми мигнало окото и собственоръчно да ги удуша. Тъжното е, че заради безхаберството на една държава страдат и хората и животните. Олях се. Извинете за дългият пост.

Поли и аз бях като теб, съжалявах бездомните кучета, дори съм се карала с хората , когато проявяват незаслужена жестокост към тях. До момента, когато същите тези бездомни кучета/ помияри, както ги нарекох в една друга тема и бях възнаградена с пожеланието от съфорумка  хубаво да ме нахапят, защото съм си го заслужавала/ ме нападнаха безпричинно, хей така просто защото съм пресекла тротоар, който те имат за свой периметър. Тротоар, най-обикновен в софийски квартал по който никой не смее да стъпи, защото 4 кучета не дават. Тероризират случайни минувачи, плашат майки с колички и малки деца. Ми не мога да ги съжалявам, аз винаги съм имала куче, такъв кучелюб бях съм според тук употребяваната терминология, но вече като видя куче без каишка студена пот ме облива. Монетата има 2 страни, да не дава Господ да я видиш. Изтръпвам при вида на куче в квартала, когато съм с децата такава паника вътрешна ме гони , че с мъка се успокоявам.... така че бездомните кучета от нещастни животинки за мен са опастност номер едно - страха е ужасно нещо. Никога преди не ме е било страх от кучета, винаги съм мислела, че ако не ги предизвикаш не нападат. Е, имах нещастието да видя, че на практика не е така.