АВГУСТ месец с Минка под ръка (между крака), ще ида аз бебето да си родя

Ако някой даде пример с умрял от глад човек, който има възможности да се храни и е здрав ще призная теорията за злоядите деца. За такива не знам, а съм се интересувала.
http://consult.speednetbg.net/fs/html/ceiijaeoa_aaoa.html
"Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...
Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!
Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...
Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :
• Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
• Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
• Не се оплаквайте от него пред другите хора;
• Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
• Не му се карайте и не го бийте;
• Не му се сърдете и не плачете пред него;
• Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
• Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
• Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;
Вместо това:
• Пуснете семейния театър в отпуск;
• Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
• Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
• Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
• Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие;
• Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
• Направете храненето приятно за цялото семейство;
• Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
• Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа; "

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=2923
"Най-добрата рецепта според мен е: Забавлявайте се, не се борете!
Ако след консултация с личния лекар, той прецени, че детето ви се развива нормално, то не се притеснявайте."

Моите деца не ядат неипременно на всяко хранене и не винаги си изяждат порцията. След като са здрави обаче не намирам за какво да се притеснявам.  
Това подкрепям изцяло:
http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_731_0.html
"Понятието „злоядо дете“ не е съществувало в миналото, когато хората са се чудели как да изхранят децата си. Днес е обичайна гледка майки и баби да тичат след детето с лъжица в ръка, а то да стиска уста, сякаш го е страх  да не го отровят. Всъщност, злояди деца няма, има неправилен подход и изнервени майки. Като на всеки човек, понякога и на детето му се яде, друг път не. Но някои родители изпадат в шок, ако съкровището им не иска да се храни, без да отчитат неговите желания. То обаче, като всяко живо същество си  държи на мнението и започва борба за надмощие. Въпрос на чест за малкия човек е да си отстоява позициите. Колкото повече майката настоява, толкова повече детето ще отказва да се храни. Нещо повече, то вече е разбрало слабото място на „противника” и вече има мощно оръжие за манипулиране. За да не се стигне до война между световете, не насилвай детето.
Предложи храна, но ако я откаже, спокойно прибери чинията до следващото хранене. Не давай признаци, че това те дразни, така само ще усложниш нещата. Между храненията не давай нищо, освен плод или зеленчук. Защото една бисквита например спрямо детското тегло е като една пица за възрастния. Апетитът се потиска от похапване на лакомства, което майката не отчита за хранене, и войната на масата отново се повтаря. Замисляш ли се какво количество изяжда детето така, „между другото”, и че всъщност злоядите деца в повечето случаи не са слаби, а дори дебели? Защото те се хранят, но не с това, с което трябва.
Единственото лекарство за безапетитието е гладът. Когато детето ти огладнее, с удоволствие ще си изяде храната. Тя, естествено трябва да е вкусна и с подходящ вид. Не всяко дете ще се зарадва на броколи на пара, например. И не слагай големи порции, те плашат децата.
Спри да даваш сладки неща, те убиват апетита! Готовите сокове и безалкохолните са много калорични и засищат. Любимите сладки храни не само убиват апетита, но съдържат само „празни” калории без никаква хранителна стойност. Детето отказва витаминозната храна, дебелее, а на всичко отгоре му лепват етикет „злоядо”."
Още по темата:
http://www.health.bg/lang_bg/topics.php?id=248
Би ми било интересно да видя написана от професионалист статия, която обяснява по друг начин този феномен- "злоядото дете". Не съм попадала на такава обаче. Попадала съм само на поставени етикети от мами и баби. Кой ви каза по колко пъти и точно какво количество следва да изяжда ВАШЕТО дете?
Гледам, Блонди е дала и други причини- неудобен биберон, например, същото важи за лъжица и т.н.
Ако пиша по темата го правя не за друго, а за да дам информация, която лично на мен ми е помогнала да си реша проблема в зародиш. Отдавна съм забравила подобни на тези притеснения. Дори не знам какво количесто храна изяждат децата ми. Заедно сме на масата от 8-10 месечна възраст на малкия ми син /откакто се научи да седи седнал добре и по- дълго време/ и всеки се храни до тогава, до когато желае. Важно е, че на прегледите теглото им е съобразено със средната норма за височаната им и че са здрави.
В заключение- когато имам проблем, гледам да установя причината и да го реша, като никога не изключвам тази причина да е у мен. Постоянното обсъждане на проблема с eдинственото повтаряне, че има такъв, не ми решава въпроса.