Мъничките сърчица туптят, а Януарските коремчета започват да личат! - 3 тема

ForgetMeNotBg ,наистина и аз съжалявам,че си решила да направиш аборт.Ние също бяхме пред такъв избор и повярвайте никак не ни беше лесно(защото това ще ни е трето бебче) ,но накрая то надделя.Решихме,че това си е чисто убийство и щом Бог е позволил да се появи,ние ще го задържим.Въпроса е и в това,че аз вярвам в кармата и това да отнемеш човешки живот не е лек грях.Наистина помисли преди да направиш това съдбовно решение(а то е такова).Мъжете се променят след като се роди детето,те до тогава нищо не усещат,така че може така и на таткото да дадеш шанс да израстне .Извинявай ако мнението ми ти се струва вмешателство в вашите отношения,но почувствах,че трябва да ти го кажа.

Velma и при мен излезнаха стрептококи, че на всичкото отгоре и  Уреаплазма, което е още по-опасно. Много се бях притеснила, но доки ми каза, че сега можем да ги лекуваме. Опасно е при раждането, защото се предават на бебчото.

ForgetMeNotBg, много съжалявам за случилото се и затова което може би ще си случи тези дни. Според мен е страхливец, който не може да поеме отговорност и е избягал. Помисли как искаш да ти се развие живота от днес нататък, не е лесно да се вземе решение в тази ситуация. Прегръщам те 

Цоп! И в новата тема.
Как я карате в юнските нощи? Само аз ли не мога да спя? 

Gerry_, ти при кой док си? пиши как ще процедирате , че аз съм все по сравненията.видях ,че някои се лекуват с хомеопатия, но при бременност не знам....

ForgetMeNotBg съжалявам, че ти се налага да преминеш през нещо такова
Като цяло мнението ми съвпада с останалите и твърдо съм убедена, че всяка една майка може да отгледа детето си сама. Но когато заглуших за малко сърцето и се позаслушах в разума, разбрах, че всичко това е много хубаво, но и доста егоистично Всяко дете има нужда и от двамата си родители, особено като поотраснат малко, ще чувстват липсата доста по-осезаемо и това може да доведе до тежки травми.
Теб те усещам, че не си съвсем готова, искаш да отидеш в София и да последваш мечтата си. Бащата ми се струва нехранимайко Не те съветвам да направиш аборт, напротив, повече ще се радвам ако го оставиш, но това наистина е решение, което трябва да обмислиш доста добре.

Ще стана досадна, но искам да ти дам няколко примера и то не от дебелите книги по детска психология, а от живия живот.
Моя близка братовчедка забременя, решиха да се оженят и тя задържа детето. В крайна сметка приятелят и я изостави, дори детето не призна и тя си го отгледа сама. Когато малкият стана на 7-8 год. почна да пита защо само той няма татко, къде е неговият, децата му се подиграваха и това силно го травматизира. След известно време братовчедка ми се ожени, мъжът и призна малкия като негов син (много благородно от негова страна) и никога няма да забравя думите на едно 10-годишно дете :Лельо сега и аз ще си имам татко и мъжко име и децата ще ме обичат.

Братовчедка на моя мъж загуби приятеля си в катастрофа и дни след това разбрала, че е бременна. Не го махна, отгледа го сама, родителите и, както и родителите на бащата помагат страшно много и на това дете не му липсва нищо. Нищо освен таткото, бащиния пример. Вече е на 13г. и е станал доста избухлив. Когато се опиташ да го успокоиш, се озлобява още повече, стиска юмруци и е готов за бой. Обикновено думите му са На мен никой не може да ми каже нищо, аз съм мъжът в семейството. Ако имаше баща едва ли щеше да реагира така

Спирам вече, че изписах цял ферман. Мисълта ми беше, че терминът самотна майка е доста модерен или поне беше, обаче честно ли е за децата? И това ти го казва човек, който би направил аборт само по медицински причини.
Каквото и да си говорим ние, ти си тази, кято ще вземе решението и каквото и да решиш ние сме с теб

ForgetMeNotBg, много ми е тъжно, че така се развиват нещата при теб. Няма да коментирам избора ти, защото само ти може да решиш и идея нямам какво аз бих направила при подобна ситуация. След всичко, което си написала за приятеля ти мога само да кажа, че за теб е много по-добре, че се разделяте, няма смисъл да си с подобен човек и да търпиш такова отношение. Независимо какво решиш ние сме с теб и те подкрепяме!! Бъди силна и ако има с какво да помогна- насреща съм!!

Благодаря за подкрепата, момичета

Наистина ми е трудно да взема категорично решение какво да направя, въпреки че ако избера аборт - не трябва да отлагам до последния момент... Иначе по въпроса за самотните майки - аз съм отгледана единствено от моята майка, зная през колко трудности и лишения минахме и двете, за да стана това, което съм. Никога не бих пожелала подобен живот на моето дете. А на кой другиму да разчитам? Нямам такива близки хора... На него не само, че не желая да разчитам при вариант да оставя детето, но и при обратния - също. Както до вчера тръбеше, че ако реша да се разделим, ще го направим като големи хора без скандали, ще дойде с мен до болницата и не трябва да се притеснявам за пари, така снощи вдигна грозен скандал, при който заяви, че не е "детеубиец" и няма да ми даде една стотинка. Не са ми притрябвали парите му в конкретния случай! Обаче ако оставя детето, всички мои приятели смятат като мен - той ще ме тормози, ще ме дебне, и кой знае какво още може да направи... не ми се мисли. Напълно способен е на това, казвам го от опит. (През зимата бях излязла с моя приятелка в близкия до блока ми караоке-бар, той беше предупреден за това. Месеци по-късно с гордост ми заяви, че е бил изпратил свой приятел там да ни следи, УЖ заради сигурността ни!  ) При варианта да запазя детето може дори да предяви някакви претенции за него, да ме кара да правя ДНК-тестове ако не го призная за баща и т.н. Въобще - тогава бих очаквала всякакви психопатски прояви. Сега може би ще се размина само със общественото ми опозоряване от него...

ForgetMeNotBg - искрено съжалявам за това, което трябва да преживееш и преживяваш в момента. Подкрепям напълно момичетата и няма да се повтарям с тях. Искам да знаеш, че никой няма право да те упреква в този момент, освен ти самата. Каквото и да решиш - това е твоето решение и то ще е най-правилното за теб /а не за останалите/. Единственото, което ще ти кажа е, че дори и да не се случват такива неща сега, никой не е застрахован че няма да се случат след като детето се роди. Има периоди през които всяка една връзка преминава и то не само розови. Ако детето е на 1 година и се случи нещо такова - какво ще правим? Няма как да го махнем... Мога само да кажа, че и двете ми деца не са били планирани и наистина на мъжа му трябва повече време да осъзнае какво означава да обичаш детето си. Жената обича детето още докато е в утробата й, а мъжа започва да свиква с него и да го обича едва седмици след като се роди! Мъжа ми умира за дъщеря ми и вече виждам че започва да свиква и с мисълта и любовта към второто дете. Истината е че от хормони или какво, аз наистина понякога съм ужасна и се чудя как ме изтърпяват в къщи, но явно имам много търпеливи мъж и дъщеря.
Помисли единствено и само дали си готова да поемеш риска да нямаш повече деца? И който иска да обяснява, че медицината е напреднала...
Каквото и да решиш - имаш моята подкрепа напълно.

Децата са си мои и ще се боря със зъби и нокти да ги задържа и да ги отгледам, каквото и да ми струва това. Колкото до брака - не се включих в първата тема, но ние с мъжа ми нямаме брак по стечение на обстоятелствата, но аз съм много щастлива от положението ни в момента. И двамата се обичаме и се стараем всеки един ден да се борим за любовта си, без да се приемаме за даденост - нещо което се случва в 50% от двойките които са омъжени. Няма нищо сигурно в този живот и брака не е необходимост за мен. С брак или без брак, с дете или без дете - ако някой реши да си тръгне - то той ще го направи.
Ох - спирам че станах пак дървен философ...
Хайде момичета - лек и усмихнат ден ви пожелавам, а мен днес ме чака ранният скрининг, ако успея да се вредя да мина, че не записвали часове там където ще ходя, а се чакало по реда на записването като отидеш...
И който ще разтоварва с плодчета утре вечер с мен - да напомня че е на 19.06 вторник от 18:03 - 24 часа - фаза новолуние.

Добро утро, момичета!

Доста сте изписали през уикенда.

ForgetMeNotBg, много съвети са ти дали досега, не знам дали и аз да се впускам в разсъждения. Аз също не мисля, че такова решение се взема лесно, не искам да си представям какво ти е на теб. Но и аз мисля, че едно детенце заслужава да расте в нормална семейна среда, по възможност с двама родители, които да се грижат за него и да го обичат. Ти също имаш нужда от подкрепа в такъв момент и аз заставам до теб, каквото и да решиш. Това е твоят живот, може много хора да ти кажат как те биха постъпили, но истината е, че никой друг не е на твоето място и няма как да види нещата през твоите очи. Така че стискам палци всичко да се развие по най-добрия за теб начин и бъди силна! 

ForgetMeNotBg бъди силна, наистина са ти дали много съвети, но послушай сърцето си. Не мога да се меся в решението ти, но ако бях на твое място нищо не би ме отказало от мисълта да родя детето си... Един мъж никога не ми е нареждал и никога няма да има възможност да ми нарежда живота! Това е от мен, прегръщам те 

Добро утро момичета
Слънчева,прохладна и усмихната седмица пожелавам на всички ни

Velma, при мен беше заварено положение аз трябваше да пия антибиотици, но още не знаех, че съм бременна пих ги 5 дена и трябваше още 5, но тогава ми стана неприятно на няколко пъти от цигарата и все се чувствах уморена и си направих тест.
Когато разбрах, че се е случило и че ще си имаме бебче, много се притесних, че съм ги пила тези лекарства и че трябва да продължавам да ги пия и още същия ден отидох на док. Тогава тя ми  смени лекарствата с други, но пак бяха антибиотици. Каза, че е по-опасно при раждането, защото се предава на бебето. Утре пак съм на консултация вече с пуснати нови изследвания, но лошото е че пак усещам, че ми пари и ако трябва пак да пия лекарства вече не знам...

Гери, и аз като теб пиех лекарства за едни гъби точно след като бебчето е станало, ама нали не беше планирано и аз не знаех съответно, та после бая се притесних дали всичко е ок. Успокоиха ме, че нямало страшно, но не съм ходила да проверя дали съм изтрепала гъбите все пак и скоро мисля и това да направя.

Здравейте на всички!!
ForgetMeNotBg този човек не заслужава теб и бебето ти. Аз реагирам доста емоционално относно аборта понеже вярвам, че бог дава изпитания с определена цел. Ти си в много голямо изпитание. Надявам се да се случи най- доброто което е за теб.
Как сте момичета?  Пожелавам на всички една хубава и спокойна седмица. 

ForgetMeNotBg,много съжалявам за ситуацията,в която си    .Наистина е най-добре да обмислиш от всички страни и да премериш рисковете,реални или не. Но със сигурност точи"човек"не заслужава да стане баща!!! Вярвам,че ще вземеш правилното решение,че има кой да те подкрепи и помогне ако решеш да задържиш детенцето 
 
velmaАз имах цистит  ,беше ужасно,ходех до тоалетна през 5 мин,и пишках по две капки ,буквално!!Бях някъде около 24-25 седмица.Приемах антибиотици за 10 -ина дни.После при самото раждане,което започна с месец по рано откриха ,че имам стрептококова инфекция,която всъщност е причинила ранното пукане на водите.По време на окситоцина ми вливаха и антибиотици.Именно защото можело да се предаде на бебебто.