За частното образование

Лени, малко над 100 лв ми беше казала моята приятелка за Шилер, но може и аз да съм се заблудила.

Не, не си се заблудила. Аз съм сгрешила - таксата си остава 140 лв, но с таксата за транспорта приближава 300 лв затова съм се подвела 

И в нашето училище големите помагат на малките. Моята се влачи след кака си

Шилер  не е частно училище. Сдружението е отговорно само за заниманията по немски, които до 4 клас са по два часа дневно. В прогимназия, мисля, че намаляват. Учителите по останалите предмети са тези от държавното училище, чиято сграда ползва сдружението.

Запозната съм със структурата на сдружението. Интересно ми стана, че има луд наплив за предучилищна и начален курс, но за след 4-ти клас не съм чула/чела нищо. Интересно ми беше защо.

И по-специално за ЧОУ "Света София" - първи и надявам се последни впечатления.
Съзнавам, че по-скоро ще скандализирам интересуващите се от това частно училище със своето мнение, което рязко се отличава от общоизвестното, че това е най-доброто частно начално училище в София, но бих искала да представя и моята гледна точка, тъй като считам, че ще е полезна за по-внимателната преценка от страна на родителите дали и доколко да се доверят на това училище: Разказът е дълъг, но надявам се - поучителен.
Дъщеря ми успя да се класира и да бъде приета в първи клас на това училище за тази учебна 2012/2013 година /едно от общо петте новоприети деца/. Радост  голяма вкъщи, всички чакахме първия учебен ден, детето страхотно мотивирано да учи, гордо, че е успяло в първото си важно състезание.
И така…първите дни детето се разболя, лош късмет, но като се оправи – тръгна на училище.
Втори ден – едно дете от по-големите класове се блъска в нея, резултат – синьо око /Бушон/, но никой възрастен не се трогва /ако въобще е имало учители, които са били на място/, едно дете ги вижда и я води при медицинската сестра. Око – синьо, затворено, удар в главата – на мен никой не се обажда, никой възрастен не ходи при сестрата. Добре, че не ползвахме микробусите, та бяха принудени да обяснят нещо за синьото око в края на деня. Следващ ден – детето пита защо й викат „майната ти“ и „разкарай се – ще те пребия“. Ругаенето е от дете от първи клас, другите екстри – от по-големите деца.
Отивам да се разправям и за бушона, и за ругаенето и какво научих:
Психоложката обясни, че това да ти докарат бушон /все пак за зрение говорим, удар в главата, съмнения за комоцио/, било за тях същото, като дете с ожулено коляно и въобще как очаквам за такова нещо да ми звъннат или някой да се трогне, обаждали се само ако трябва детето да се води в Пирогов!?! Но в резултат на моя разговор, й хрумва гениалната идея – да хване дъщеря ми и да я развежда пред всички класове, за да й посочи кой я псува и кой казва, че ще я пребие. Какво мислите следва в първото следващо междучасие от децата? – бой…, на следващия ден – пак… С тази велика стъпка направиха детето ми абсолютен аутсайдер /онази дето ни издава е нормалната позиция на децата, защо се бият е друг въпрос/, а на нас като родители показаха, че повече не трябва да се оплакваме, защото само влошихме положението на детето в училище… А по същото време – получих писмо в електронния дневник – как децата са в приятелски взаимоотношения помежду си и класът бил спокоен - подигравка.
Има и други екстри, но те не са основни:
Децата – 19 в клас, всички по двама на чин, моето дете – само /успях да обясня, че така ще учи по-добре и го представих за бонус пред нея –добре/, НО ...класът с 9 момичета – в стола – маси по четирима – моето дете – само на маса…., тя е новата – никой възрастен не полага мин.усилия да помогне на детето да се интегрира, все пак другите са от предучилищния клас вече изграден колектив. Училище с претенции нали? Е, писмото за регистрация за електронния дневник е в три изречения, с поне три грешки, едната я забеляза и първокласничката дори!?!
Това е дългия разказ за първите ни стъпки в Света София, разбира се – вече преместихме детето в не толкова известно и „лачено“ училище, в което все още не са я псували, не са я били, въпреки искреното твърдение на психоложката от ЧОУ „Света София“, че това са реалностите в живота… А ако се питате къде е директорката - да - това е въпрос - много е заета - успяхма да се видим с нея за първи и последен път, едва 3 дни след като решихме и преместихме детето от училището, за да уредим финансовата страна на въпроса, за останалото жената нямаше време.
Да, факт е, че в ЧОУ „Света София“ много се учи, със сигурност дават много знания – все неща, на които в нашето семейство се държи много, но дали образованието е само това – да имаш много знания или пък включва и изграждането ти като личност.
Ако държите и на двете – помислете преди да вземете решение къде да учи детето ви и със сигурност по-добрият вариант е да го пратите там от ПУК, така от рано ще свикне с „реалностите“.
Аз сбърках като родител в избора си и знам колко е тежко да обясниш на едно дете защо не го искат като си е взело изпитите, защо го обиждат и удрят и т.н. и че това не са нормалните отношения в едно училище и то – в първи клас.
С помощта на училището, в което я преместихме, вярвам, че лека-полека ще й върнат увереността, че училището е място за учене и приятелства, а не в поле за междуличностни вражди.

Хем сте имали малшанс, хем сте реагирали по не най-правилния начин, хем и психоложката е влошила нещата, хем от самото начало сте направили грешка.... Абе интегрирането в нов клас никога не е лесно нещо, какво остава за първолак, а вие сте подходили с много големи и розови очаквания. Пък те децата се бутат и псуват навсякъде. Като ходих да записвам моето дете за изпит в АКС чух едни младежи (ритащи топка на игрището) да псуват като хамали, при това явно наслаждавайки се на дикцията си, на разнообразието на изразите и на силата на гласа си. И това в училището с най-високия имидж.

Радвам се, че в новото училище сте добре и малшансът не ви спохожда всеки път. И все пак научи малката, че големите са като стадо бизони - по-добре да стоиш настрана от тях, защото и да не ти мислят лошото може да те стъпчат, а ако случайно са в лошо настроение и им паднеш на мерника може и някой ритник да изядеш. Откак се помня е така.

mila07 съжалявам за случилото се  Дано в новото училище дъщеря ти да се чувства щастлива! За св. София това не е първото отрицателно мнение което чета, а относно психоложката им се чудя докога ще се излагат с нея - не един и двама са пропищели от непрофесионалното й отношение.
Черна станция, не мисля, че има много училища, където се допуска първокласниците да се псуват и удрят (най-малкото, защото с тях трябва да има постоянно учител). Едно е да го правят 18-годишни младежи помежду си, съвсем друго е това да е насочено към 6 годишно момиченце. Съжалявам, че приемаш това за нормално. Голямата ми дъщеря е сменила 3 училища и не са й се случвали такива неприятни неща, малката от тази година е в ПГ към ЧУ и я водя и вземам - никога не съм ставала свидетел на псуване и удряне, а самото дете говори със симпатия за големите каки и батковци, което предполага, че те имам някакво отношение и то положително към малките. И това се възпитава от самия колектива на училището. Всъщност при изборът ми определящи бяха именно твърденията на родители, чиийто деца учат там, че атмосферата и индивидуалния подход са на ниво. Не е чак толкова трудно едно ново дете да се интегрира в колектив, стига да има желание от страна на учителите да помогнат малко. А и самите деца се предполага, че са възпитани (или поне повечето от тях). И именно затова голяма част от родителите избират ЧУ, защото ако нещата опираха само до знания, то с частни уроци, за по-малко пари, може би биха се постигнали по-добри резултати. Но колкото и да е важно ученето, не е само то.

Мила и аз съжалявам да прочета за неприятностите ви! Наистина се надявам случаят да е частен и инцидентен, защото това е училище, за което имам наистина много добри отзиви и то от няколко родители, които познавам и на които имам доверие по ред причини.
Иначе за въпросната психоложка, навремето тя и всичко, което проучих за нея беше 1 от причините да не се опитвам въобще да пробвам въпросното училище за средния ми син. За жалост тази така отговорна длъжност в много ЧУ е окупирана от пълни психопати. Не! не са големи думи. Освен че се имат за господ са и тотално неподготвени и некомпетентни и решават с лека ръка съдби без да се постараят да вникнат в проблемите и да помогнат за истинското им решаване!
За психоложката на Шилер мога да кажа и повече, но да не обръщам темата в частни случаи. Просто го споменавам за сведение. Колежката и на която поверих сина си след "професионалните и намеси" беше потресена и ни трябваше година, за да заличим частично пораженията!
Не мога да схвана защо родителите търпят подобни недоразумения.

А иначе второто заключение е много вярно - един от доводите ми да се спра на частно училище беше именно това, че детето може да расте в една нормална и сравнително спокойна и възпитана обстановка. Иначе с влагане на същите пари в частни уроци бих постигнала същото ниво на образованост да речем.

Категорично ЗА държавно училище, освен ако не живеете в квартал, където такова липсва или е в много лошо състояние. До четвърти клас децата в масовия случай са добри, възпитани, с желание да учат. В държавното училище обикновено са децата на учителите (които по обясними причини не могат да запишат децата си в частно) => Това означава деца на амбициозни родители, растящи в добра и интелигентна среда, със здрави семейни образователни традиции. Добрите държавни училища печелят проекти, подобряват базата си, имат пространство и кадри за развиване на таланти, повечето учители са на много високо ниво (има и изключения, разбира се). Промяната от пети клас нагоре е основно у учениците - една част продължават да учат и да гонят цели, друга част поемат по някакви други пътища и "изтърпяват" училището. Та, средата става нездравословна след 4-5-ти клас. Вече след 7-ми клас всеки си поема към мястото, което е подходящо за него.
За мен частното училище в момента (след години може да е различно), в България (другаде може да е различно) все още е алтернатива, до която се прибягва при невъзможност да се добереш до добро държавно училище. Същото е с детските градини и с университетите (в момента, в България). И препоръката ми за тези, които се колебаят, е да се огледат първо за хубаво държавно училище (такова мисля, че има във всеки квартал, но може и да греша) и ако няма места (напливът към такива винаги е огромен), тогава да помислят за частно. Никое училище не гарантира идеална среда, учебниците са едни и същи, а преподавателите са късмет. Разликата е, че в единия случай си плащаш, а в другия - не.

Mила, това, което разказвате, действително е абсолютно недопустимо в частно училище, където се предполага, че децата в малките класове са под постоянен учителски надзор. Освен това в едно добро частно училище сред нещата, на които се обръща внимание е доброто възпитание на децата и дисциплината. И аз бих се разочаровала от случката, като вас.

Химикал, в доброто частно училище има и други екстри, които липсват в добрите държавни и за които вече сме писали подробно - спортове, чужди езици, охрана, дисциплина, транспорт, допълнителни занимания по изкуствата, по-елитна среда, по-малък брой деца в клас, по-добра база. Най-големият ми син е бил в елитно държавно до 7 клас, и при добра начална учителка, така че имам опит и в двете системи. Общо-взето за мен няма логика да си пращаш детето в държавно, ако бюджетът ти позволява частно. Все едно да имаш възможност да караш ауди, но да си купиш трабантче, щото пак ще те закара докъдето си тръгнал. Да, ще те закара, ама пътуването ще е различно.

Много жалко за случилото се в "св. София". В нашето училище такова нещо е недопустимо. Нямаме никакви проблеми в отношенията малки-големи, напротив големите са в помощ на по-малките. Адаптацията на новопостъпилите дечица в нашия клас беше безпроблемна. Миналата седмица децата от 1-ви до 4-ти клас бяха на зелено училище в Добринище. Всички се върнаха отпочинали и доволни, а моя първокласник вече ме попита кога ще ги водят пак.
Така, че мисля всичко е въпрос на добра организация и подходящи учители.  В това отношение се радвам, че случихме.

Напълно подкрепям, най-вече частта касаеща основното образование.

@ Мила, абсолютно недопустимо е това, което се е случило. И то няма значение в държавно или частно у-ще. Направо ме потресе!
И понеже темата е за частното образование, а за него както е известно се плащат не малко пари, би следвало да е различно, поне там.. Но изглежда дори парите не могат да купят спокойствие на родителите ако човешкия материал е лош.
Една държаща на реномето си директорка щеше да се извини многократно за инцидента, да го разследва, да повдигне темата за агресията на учителски съвет например и (незнам дали отивам далече в сферата на мечтите), да инициира диалог между учители, ученици и родители по темата за агресията. Не на последно място би предложила някакъв тип обезпечение на семейството!
Защото си плащате за услугата частно образование! Но не само затова, а защото училището също възпитава, формира или травмира! И това е още по-съществено, за добро или лошо...

Някои директорки и психоложки изглежда не са разбрали, че не могат да прибират толкова пари, ако още имат социалистическо мислене..

Жалко е просто, в противен случай можеше и мнението ти да е в положителния спектър. Да случило се, но някой поема отговорност, извинява се, разследва... Безхаберие!

А т.н. психоложка е един виц просто!

И аз съм потресена от този разказ, надявах се, че подобни неща не се случват и в най-"непрестижните" държавни училища. "Света София" ми е фаворит до момента, но все повече започвам да си задавам въпроса как да добия представа за средата в училището преди да запиша детето си там.