Пробвахме се да направим малки хапки тип "кетъринг" и станаха чудесни, при това само за 2 часа. Нико получи ужасно много подаръци. Еестествено пренави пружинките и едва успяхме да го приспим... На мен май през по-голямата част от времето ми беше тъжно, понеже в такива моменти осъзнавам колко бързо минава времето и как имам толкова много желания и планове, и толкова малко време, което да прекарам с децата. А те растат като гъбки... 
. Днес бях на фризьор с бебо, устиска мъжки за разлика от мин седмица, където бях в мол и само да влезнех в магазин и почваше да мрънка 
като типичен мъж на всички минали и настоящи юлчета 
И то със злоба и засилка. Не знам как да реагирам и аз понякога. Случва се да го шляпна, за да се спре, но той налита още повече Иначе за всяко нещо реве, тръшка се, бие се. И навън е така. Посяга и на по-големите деца, а ако не хареса някого отдалече се засилва и го блъска. Вече ме е срам да излизам с него. Айде по-опитните да споделят как се действа. Обяснявам, обяснявам, ама ефект няма. Или не ме разбира, или се прави, че не ме разбира 
Честит рожден на всички вече пораснали дечица! Да са здрави, весели и щастливи! Времето наистина минава неусетно, особено като имаш 2,3 дете и като не ти остава време много за мислене и премисляне на нещата. Затова си се мъкнем като скачени съдове навсякъде и ако не тръгне някъде на градина ще откача. На моменти се кротва разбира се тогава се отпускам да мисля за още едно бебе. Пожелавам им много подаръци, целувки и обич от всички около тях... Да ти е жив и здрав прекрасния малък порастнал мъж! Страхотно чаровен е! Да порастне здрав и силен, да пази и да се грижи за любимите си кака и мама! 
Препоръчани теми
