
А пък Енгин го харесвам от разстояние, с трепет и огромен респект към таланта и личността му!

А пък Енгин го харесвам от разстояние, с трепет и огромен респект към таланта и личността му!


/умишлено го написах с малка буква/ 




които ме спечелиха с талант и великолепно пресъздадени образи на Керим и Мукадес...
и всички, всички 
защото ако беше заминал- нямаше да има и сериал 





Едно трудно някой ще ги надмине по отделно, а като екранна двойка, мисля че е невъзможно
лично мнение
Всеки от тях има право на личен живот и да прави с него каквото иска, а както виждаме те го правят
Когато Керим за първи път взе Фатмагюл на ръце и я пренесе до къщата, беше в първи сезон, когато тя беше избягала, а той я намери на реката. Тогава една негова сълза падна на бузата и и я свести. И двамата бяха със свити сърца... След това Керим пренесе Фатмагюл до новият им дом и към бъдещето им, тогава беше другата сълза капнала на рамото и, но те вече се обичаха, не можеха един без друг и се бяха преборили един за друг, а сърцата им биеха в един ритъм едно за друго... 


, ама хайде сега...ние пак ще сме тук, и пак ще сме същите откачалки, незнайно кога и защо запленени от Енгин, Берен и филма, същите луди, весели и сериозни, умни и по-умни Енгинки, Беренки, Фатмагюлки, Беренгинки, Мукадески, Мюмтазки...само дето ще знаем края на филма 
момичета! След като гледах няколко серии на КВФ толкова се изплаших от случващото се с мен, от вълната емоции, които ме връхлитат и въртят като торнадо, че мислех, че наистина ми има нещо!
Не ми се струваше възможно така да ме завладее един филм, така до "вляза" в тази история, да си мисля непрекъснато за филма, да плача, страдам, надявам заедно с героите от филма. Пък и никога не ми се беше случвало!
След дълги дни гледане на серии, търсене в нета каквато и да е информация за филма и артистите, попаднах на този форум! И, о, радост!
Започнах да чета постовете и открих в много от тях моите мисли, вълнения и терзания. Вече не беше плашешто вълнението и емоциите, което предизвиква в мен тази история. Дълго време стоях на балкона, четях и се забавлявах, след това се престраших, регистрирах се и понякога се осмелявам да пиша. Някои момичета ми станаха особено симпатични, други даже близки, възхищавам се на добре написаните постове, на клипчетата, на стиховете, забавляват ме шегите, въобще почти целодневно съм тук, просто така се случи. Така стана, че форумът ми стана необходимост, не само заради съприживяването на емоциите по общата ни страст! Понякога това ме плаши, защото филмът ще свърши и после какво?
Но както казва една моя скъпа съфорумка: отдадох се на страстта си! Малко изповедно звучи, но исках да споделя какво сте вие и форумът за мен!

А пък Енгин го харесвам от разстояние, с трепет и огромен респект към таланта и личността му! 

с чар,харизма ,магнетичен е - и още как...не на последно място обаче и с поразяващ талант
Препоръчани теми