отношението към бременните и хорската злоба

Те мъжете не са виновни. Толкова са ги възпитали родителите им 

Да са живи и здрави. Мъжкият живот не е лесен  . Сещам се за едни години, когато по магазините нямаше нищо. Та виждам аз една огрооомна опашка за .... сирене. По магазините тогава имаше табелки, че бременни и майки с деца ползват предимство. Вземам си аз бебето на ръце и влизам. Дават ми полагаемото, излизам, слагам бебето да легне и чувам: Ей сега ще даде количката на друга, знам ги аз какво правят. Онемях.
Little Evil, моите деца са с 1,7 г. разлика, знам какво ти е. Съседки ме гледаха със съжаление. Как да им обясня, че бебето ми е съвсем желано и не е плод на грешка   Ама бях много млада и мълчах, а да е сега, знам какво да им кажа.

Айде да кажете нещо хубаво за хората...
Как пък всички са  криви и зли.

и не разбирам какво ме прави по-различна от злобарката,подметнала грозен коментар,ако и отговоря със същото.

Преди години зарязах гадже,защото почтително ме гледаше,докато си мъкна куфара по стълби,но не отъждествявам всички хора с него.

Разбира се, че не са. Но темата дава възможност на засегнатите да си излеят душата. Човек има нужда и от това.

Разбира се, че има нужда да си излееш душата .
Случаят от първа страница е потресающ просто. За мен бременната майка е нещо свято, живот носи, трябва да си на животинско елементарно ниво, за да посегнеш вербално или физически на бременна майка. Но явно има доста такива хора, които са в състояние безскрупулно да нападат по-слабия.
С първата бременност си спомням как цял ден ревах без място да мога да си намеря, след като някакви тийнчета на по 15-16 решиха, че е много гъзарско да напсуват бременна. Всъщност случайно им чух разговора, беше нещо от сорта "ей тая бременната ако я сриташ в корема...". Много ми стана зле, много...
Но освен да се игнорира тоя тип поведение, друго не знам дали може да помогне, най-много още повече да се озлобят ...

Кавалери  .

Иначе разни непознати по улиците много се радват на детето, все го закачат, става ми драго.

Дъждовно време, това за грешката и аз съм го чувала, но от близки...не е приятно, обясних им, че хората са различни- не всеки иска деца с голяма разлика, и при положение, че се справяме сами надали тяхното мнение е от такава важност  .

Една съседка ми разправяше как децата трябвало да са с по-голяма разлика. Ето, техните били с 6г. и т.н. А дъщеря и взе, че роди с разлика  11 месеца  Друга песен запя тогава.

И бременната циганка, която ме окраде, и тя ли е нещо свято?

Трябва, трябва- да не го пише в Конституцията? Хората понякога говорят, колкото да си направят проветрение на устната кухина и въобще не си правят сметка, че може да засегнат отсрещната страна или че може да ги застигне "нещастието" да имаш породени, ако не деца, то внуци   .

Често се случва роднини, познати, че и съвсем непознати да мърморят и клатят глава при малката разлика, но пък като пораснат малко децата се започва с "колко хубаво, че си има другарче, така поне наведнъж ще се отгледат". Общо взето отначало е "горкото голямо дете", а после "браво, много хубаво", явно доста хора не могат да си представят, че не е задължително да пренебрегваш първото си дете, решавайки се на ново бебе.
Имаме приятели, които едва ли не ни се разсърдиха заради факта, че съм забременяла толкова рано след първото, големи укори, сега обаче леко завиждат като че ли и се опитват от около година да се сдобият с второ отроче, голямото е на 4.

Изобщо не е тяхна работа, а вие не трябва да се засягате.

Точно снощи имахме мила квартална среща с някаква жена, дете на колело и мъж, който вече не знам дали беше нейният Имаме аляски маламут, който е доста големичък. Беше доста, доста късно, а ние живеем в квартал, в който по това време жива душа няма навън. И си позволихме да пуснем кучето от повода. Тя си търчеше доволно пред нас, ние не я изпускахме от поглед и дори се засякохме с една съседка, която редовно разхожда огромния си аржентински дог с нас, само че, за 5 години, откакто живея в този квартал, догът никога не е бил на повод. Явно оправданието е, че е на 12 години и явно това отменя задължението за повода . Та, семейството се появи отникъде и нашата, нали е социална и свръхобщителна, веднага отиде да се запознае. Онази, русата, мамата, като се разквича: "Бихте ли си вързали кучето, не виждате ли, че тук има малки деца" , при което аз се огледах, и тъй като в 23ч. нормалните деца, особено тези на възрастта на дъщеря й, спят, на свой ред също не й останах длъжна, че кучето нищо не й е направило и няма да й изяде нито детето, нито на детето й колелото. А тя: "Може и това да стане!" Доста съжалих, че нашата лигла не може и муха да изяде - нищо, че прилича досущ на вълк и е огромна. Не й е в природата просто.
Разбирам понякога тези хора. Сигурно имат притеснения и някакви страхове. Но не разбирам и не толерирам жестокото отношение и крясъци по адрес на животните. Ето така децата им израстват също толкова жестоки, агресивни и груби. Ето затова нацията ни няма да стане по-добра. Такова поколение расте. Това дете, като види и чуе още една такава реакция на майка си, утре ще замери кучето ми или някое друго, с камък. Както съм виждала. То ще свикне и ще знае, че "животно" е мръсна дума, а ние, дето гледаме животни - болни престъпници. Нерядко ми се е случвало да мина с кучето покрай хора с деца и те да си ги дърпат с думите: "Ела, мамо, че кучето може да те ухапе!"... Е, как ще ухапе - с нашийник и на повод, в ръцете ми?! На 5 метра разстояние?! Не става така. Грозно е. Да не говорим за проблемът с почивката - по 10 дни не можем да намерим къде да отмаряме, защото на много места пише, че е разрешено за домашни любимци, но на практика никъде не ни искат с куче. Или ако разберат, че си с куче, те завират по мръсни и стари бунгала. Все едно звяр гледам.
P.S. Мъжът на въпросната дори не гъкна - дори и само, за да подкрепи жена си и потенциално заплашеното си от нашето куче дете и неговото колело Милото семейство отиде да си говори сладко-сладко със стопанката на онзи, аржентинският дог, който, разбира се, отново беше "свободен". Ама там явно няма заплаха
P.P.S. Ние имаме още котка и хамстер. Според стандарта и поради факта, че съм бременна, може би трябва да ги изхвърлим.
А във Виена не само, че в кафенетата си пиеха кафето с кучето до масата, но и в метрото си се возеха с всякакви любимци и на никого не правеше впечатление. Невероятно мили, ведри и усмихнати хора. Но там са луди. В България е истината

И аз имам едра порода куче,но се притеснявам да смущава хората . Някои имат страх и не е нужно да обясняват защо.Когато имам гости,кучето ми е затворено,освен ако гостите ми не желаят да поиграят с него.
Не мога да разбера как очакваш толерантност,когато ти самата не си толерантна.

За мен кучетата не трябва да ходят свободно,моето е толкова дружелюбно,че най много в радостта си да изплаши някой,а хората не са длъжни да отвръщат на куче,което не може да им обясни намеренията си.

Разбира се,че няма работа при малки деца,а защо не спят в 23 ч. си е работа на родителите им,не твоя.

Рут, ще ме прощаваш, ама и моята логика е същата.

Оставам без коментар и уважавам всеки начин на мислене. За някои кучетата не трябва да ходят свободно, не трябва да пътуват в трамвая, не трябва да са при гостите, трябва да са с намордник и, ако може, овързани с вериги. Е, моето куче вкъщи си е вкъщи и няма да го затворя, защото, видиш ли, са ми дошли гости. Тези, които идват у дома, а те не са малко, знаят, че имаме куче и знаят отношението към него. С тези, които нямат толкова ласкаво отношение към кучето, се виждаме навън. И проблем няма. Гостите ще дойдат и ще си тръгнат - кучето остава. Сори - различни сме!   Както пишеше онзи ден в един форум: "Според мен мястото на домашните любимци е у дома и нямат място в хотелите и добре, че не ги пускат там!". В 23ч., ако поискам, ще разхождам кучето си без повод и както не е моя работа защо нечие хлапе не спи, щото родителите му са пили в съседната пицария и то е спало по масите, то по същия начин не е тяхна работа дали моето куче ще е на повод или не.
Колкото до грубото отношение на някои пишещи - всеки е свободен да изразява мнението си, а аз не считам, че съм ви засегнала по някакъв начин.
P.S. И, повярвайте ми - достатъчно толерантна съм да търпя обиди по адрес на кучето си (както, вероятно, е толерантна и авторката на темата ), коментари и отношение на "загрижени" за децата си майчета. Деца, които ще станат същите. Не считам, че да се крещи по кучето ми, при положение, че просто се е приближило да подуши, е мило. И не, не съм толерантна към непредизвикана агресия Аз също съм кандидат-майка и такова отношение не предизвиква възхищение у мен.