Ей сега се завърнах от Банкя(от 7часа дребоса се пазареше да ходи с деца-меца на Бакина-с мерцедеса на Банкя) и там се живее под сенките.В момента,в който стъпихме на Люлинска земя и вече не се дишаше.
И мойто хлапе не престава да говори.Мине не мине и ме застреля с нещо ново.Сладолед му давам в общи линии почти всеки ден,но не повече от 1(не че не се пазари и за повече).
Откакто го спрях от ясла,т.е. от 15-ти юли,се е научил да мрънка за щяло и нещяло и понеже сега съм си в къщи така ме изнервя,че не е реално.Иначе не ми правеше толкова впечатление.
Махнахме дневния памперс,обаче още не си казва сам като му се пишка.За другото изобщо не искам да коментирам-крие се целеустремено,никой да не го закача и по никакъв начин не мога да го прилъжа.
И да не забравя-Танче,честита ви годишнина!Да продължавате да сте все такова позитивно и усмихнато семейство и винаги да се обичате пламенно!!!Честно да си кажа вие сте ми идеалът за влюбена двойка!
. Стискайте палци да оцелея!
Иначе и Диди много бързо почна да ме кара да спи с гащички през нощта с "Нама пааат - гати" (няма памперс, има гащи, демек).
Е, не може да се мери по красноречие с Калинкина, естествено. 


Просто не смогвам... Липсвате ми!

