Как да се преборим с болката

  • 34 081
  • 55
# 30
Страхувам се, че няма да успея да съм в полза на Милен - моят живот, баща на децата ми..

Ти си човек, който заслужава само поклон! В мъката си намираш сили да помислиш и за другите. Знам, че това което казвам няма да те накара да се почувстваш по - добре, просто исках да го споделя. Поклен пред мъката ти, майчице!
Виж целия пост
# 31
В петък на 12.10 станаха осемнадесет месеца от смъртта на Марти.
Болката - вече не се боря с нея - тя е моят живот сега.
През август оперираха майка ми - рак на дебелото черво - операцията мина успешно, биопсията показа, че няма разсейки.Тъкмо живна, изправи се на крака и започна да се възстановява, когато се наложи по спешност моят съпруг, който от три години е с диагноза ХАНК (хронична артериална недостатъчност на долните крайници) в следствие на което е с ампутирани пръсти на десния крак, чиято рана все още не се е затворила, да постъпи в болница  - направи влажна гангрена на левия крак и там сега има една огромна рана.
На 08.10 - във вторник - погребахме свекърва ми - получи два инсулта един след друг и за 48 часа си отиде.
През последните три години, особено през последните месеци все ми благодареше, че се грижа за сина й - сега тя вече е при моя син и знам, че ако се наложи тя ще се грижи за него...
Та така момичета вече не се боря с болката, тя е моят живот, но се чувствам много уморена...

Славка, чета и си мисля колко си прилича това, което ни се случва. Някак винаги съм мислила и вярвала, че Господ ни изпраща предизвикателства, с които можем да се справим. От прочетеното личи, че ти се е събрало много, но и че си невероятно силна жена! И съм сигурна, че ще бъдеш в помощ и полза на тези, които обичаш!  Hug
Виж целия пост
# 32
Славче smile3518много ти се е събрало мила  Cry.
 Flowers Rose Flowers Roseза Марти ,нека почива в мир .
Виж целия пост
# 33
Славче...много мъка , много.... Много пъти оставам безмълвна...Искам да изкажа съчувствие....
 Hug
Виж целия пост
# 34
почти деветнадесет месеца след смъртта на сина ми, мислех си че познавам болката, но уви, отново разбрах, че не съм права... болката има толкова много лица и измерения... и докато не се сблъскаш с тях, дори и не подозираш, че ги има, че са възможни...
Във вторник се видях по skype с внучка ми - Мирослава - дъщеричката на Марти, никога не бях я виждала толкова изнервена. Сега тя е на почти три годинки, от 01.09. посещава детска градина. Научила е много, и много въпроси започва да задава. Много от отговорите на своите въпроси, вече не приема и задава още, още и още... Иска да знае защо " вече два месеци минаха, а той не дойди" - кой попитах аз първосигнално - "Кой - татко ми Марти..."
Жива и здрава да е снаха ми - успя да овладее ситуацията, но се питам как да помогна на нея - снаха ми - как? Далече сме една от друга, как, как да й помогна, как да поема една малка част от отговорностите й пред Мира... Чувствам се безсилна, и се моля да намеря верния път към тях... 
Виж целия пост
# 35
 Cry
Съжалявам за сина ти, Славка.Нека почива в мир  Praynig


А болката си остава завинаги...
 Hug
Виж целия пост
# 36
Славка Hug Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Roseза прекрасния ти син! Дръж се! Нужна си!
Виж целия пост
# 37
Мирослава стана на 3 годинки. Да ни е жива и здрава.
Виж целия пост
# 38
Уморена съм... двадесет месеца без детето ми ... въпреки всички и всичко ... не успявам да се преборя ... имам нужда от ... покой...  smile3518
Виж целия пост
# 39
Честит рожден ден на внучката ти, Славче!  ura

Да расте здрава и да ви радва. Hug

Труден въпрос задава. Майката има сигурно вече своят отговор за пред детето. И все пак.... Ти не се тормози за това, че не можеш да си там. Не ти е малко и на тебе... Hug









И Славче... Уморена си, знам. Но нямаш избор. Ще се пребориш миличка...Ще трябва да привикнеш с тази пустота. О, колко е трудно, но трябва. Не убивай мечтите и бъдещето  на другото си дете...Недей. Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 40
Чета  препрочитам постовете ти от самото начало... Болката извира като лава. Къде съм била тогава в тези тежки моменти да ти подам ръка и да ти кажа две мили думи. Досещам се къде. По болниците. Защото от две години ние сме си все там. Въпреки това не мога да оправдая поведението си. Следя темите. Защо не съм се включила с една добра дума? Тежи ми,Славче... Прости ми, миличка за моята разсеяност... Praynig

Прегръщам те с много любов... Hug
Виж целия пост
# 41
Славче миличка  Cry Hugголяма и силна прегръдка и от мен .
Аз също много тъжа за татко ,все за него мисля ,вчера на гроба му запалих свещичка и изгоря до края восъка,даже, съм снимала да го покажа ,знам че няма да ми повярват ,но е факт ,зима студ вятър но неугасна и изгоря до края свещта .
Виж целия пост
# 42
Дори не смея да пиша... Болката извира като лава, няма какво да я спре...
залива ме , грабва ме и ме повлича.... не искам да се съпротивлявам, искам да се отпусна  и където ГОСПОД ме отведе, но Господи Боже, ти ме дари с две рожби - едната ми я взе , моля те Боже дай шанс на Илко да даде обичта си на Мирослава - детето на брат му и на сина си - Милен!

Виж целия пост
# 43
Болката ме убива, всеки час, всеки ден... Все повече губя желание и хъс да се боря...
ДВЕ ГОДИНИ - 730 дни - 5840 часа - без рожбата ми, без моята златна рожба... Боже, кажи ми Боже къде сгреших?
Виж целия пост
# 44
Няма го и няма да го има! Мартин , нашият Мартин беше и е уникален... той е звезда, той е Ангел хранител на Мирослава  -   неговото най прекрасно послание към Света - уникална и неповторима, а така също и на племенника си - Милен...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия